Млад историк възкреси Старо Карлово в 40 фотографии

Александър Златанов събира безценните свидетелства за миналото на подбалканския град от Русия до Естония и Хърватия

Потомък на известни карловски фамилии  разкри непознати кътчета от Старо Карлово. 32-годишният Александър Златанов подреди изложба от близо 40 фотографии от средата и края на 19. век и отвори прозорци за многобройната публика към изчезнали и непознати за неговите връстници улици, дюкянчета, къщи, хора. Той събира снимките на Старо Карлово от 16-годишен, а географията на неговите открития се простира до средната част на Руската федерация, до Естония и Хърватия. Дори на хиляди километри от родното Карлово Александър откривал снимки на любимия град от една безвъзвратно отминала епоха.

Той  озаглави експозицията „/Не/забравеното Карлово“, за да подскаже, че -  независимо от времето, от смяната на поколенията и градоустройствените промени, паметта за  стария град от годините около Освобождението до началото на 20. век, е съхранена. В това свое начинание получи подкрепата на арх. Дочо Дочев, директора на Общинска художествена галерия  проф. Димитър Рашков, на своя приятел графичния дизайнер Ваньо Янков.

Александър Златанов е доктор по история, той  е изследовател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Института за исторически изследвания при БАН. Епохата от Френската революция до началото на Първата световна война - дългият 19. век, както учените наричат този отрязък от време, го вълнува ще от ученическите години. Едва 16-годишен той започва да събира материали за родния край. Интереса към своя род и неговото миналото, към града си  Александър смята, че дължи и на  гените си. Той е наследник на  няколко поколения известни карловци. Един от предците му - Ганчо Писков, бил кмет на Карлово през 1934 г.  Александър е родственик и на известния режисьор Христо Писков и неговата сестра - актрисата Мария Симова. Единият му прадядо, Илия Брънзаков, имал дюкян и склад за брашно и зърнени продукти на Карловската чаршия. Другият му прадядо - Пано Златанов, пък бил врач, лечител,  когото всички от Подбалкана търсели при нужда. Дядо Пано починал през 1946-а, когато достигнал 106-годишна възраст.

В личния ми архив имам около 200 снимки на Старо Карлово, но продължавам да търся  и да събирам. Намеренията ми са да ги споделям с повече хора - чрез събития като тази изложба или по други подходящи начини, разказва Александър. Направих тази изложба, воден от максимата, че една снимка казва повече от 1000 думи, допълва той.

Един интересен случай от дните на изложбата в Общинската художествена галерия също му напомнил необходимостта от съхраняване на информация за нашето съвремие и за миналото. Това е разказът на карловец, който  живее срещу бившето текстилно предприятие  „Карловска коприна“, по-известно с името си отпреди промените "Теодосий Марков". Повече от 40 години този мъж всеки ден  виждал от прозореца си високия комин на предприятието, докато един ден, преди около два-три месеца, изненадващо видял съвсем друг изглед през същия този прозорец - коминът и  сградите на цялото предприятие изчезнали, те били съборени.

Времето и събитията заличават  много ценни и интересни места, обобщава карловецът.

Госпожа  Милка Янакиева, която е на 84 години, потомка на славен карловски род,  му разказала  как през 1944 г. изчезнало прословутото кафене „Теке“. Било любимо място на карловци, намирало се на  десния бряг на Стара река, малко над сегашния Арапски мост, където днес се намира заведението, известно с народното си име „Жабешки звуци“.   Кафе „Теке“  е снимано често в онези години като истинска забележителност и е рисувано от много художници -  Съби Иванов, Петър Кантемиров, Никола Танев,  Петко Абаджиев.  Аз смятах, гледайки  снимките и картините, че огромните дървета, под които се е намирало кафене „Теке“, са били дъбове, разказва Александър. Но госпожа Янакиева ми разказа, че тези дървета са били вековни липи, те са били много впечатляващи. А през 1944 година е имало поройни дъждове, Стара река придошла, завлякла няколко моста и самото кафене. 

В  колекцията на младия историк е група  от 20 снимки от Карлово от 1907 година. Те са с много малък размер - 4х5 сантиметра, но пък са истинска ценност. Правени са от неизвестен френски фотограф. Толкова ранни образи от Старо Карлово трудно може да бъдат открити. Това е постосманският град, запазен почти непокътнат от времето, когато сме били част от  Османската империя.

За Александър много ценни са и фотографиите на фабриката за вълнен текстил „Евлоги Георгиев“. Неотдавна той публикува свое изследване за това уникално за времето си предприятие.

Моя дългосрочна цел е да напиша един труд, в който да се осветлят нови моменти от историята на нашия град.  Дали ще бъде по-назад в столетията, или по-близо до нас  - епохата на 18. и 19. век, когато имаме най-много исторически извори, ще реша на по-късен етап. Но има много  сведения, които могат да допълнят познанията за нашия град като едно централно възрожденско място, обещава си историкът Александър Златанов.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?