Следвайте ни

Литературният историк Катя Зографова: Вазовият род е умален модел на България

viber icon

Катя Зографова е родена в деня на св.св. Кирил и Методий – 11 май, в Панагюрище. Завършила е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1989 г. печели конкурс в Националния литературен музей в София, където работи и сега. В периода 2010-2016 г. е била директор на музея. Катя Зографова е литературен историк и критик, документалист и есеист и поет, автор на 15 книги. Носителка е националните литературни награди „Нешо Бончев“ и „Блага Димитрова“,  на Международната награда - Златна монета „Писменост“ и през 2019-та на „Творец на Панагюрище“. Членува в СБП, в Дамския литературен салон „Евгенния Марс“ и Клуб на българските писателки.

 

- Госпожо Зографова, как се роди изследването "Хроники на Вазовия род", откъде дойде подтикът, идеята?

 

- Не само идеята за пръв цялостен летопис на рода, но и търпението да не ме замени с друг историк, докато с години работих мащабното изследване, дължа на доц. Григорий Вазов. Но ...всичко е добре, свършва ли добре. Ректорът на ВУЗФ днес публично заявява, че само аз съм била способна да напиша по такъв  „фантастичен начин" Хрониките - енциклопедично и в същото време четивно.  Те са най-успешната от 16-те ми досегашни книги, не обаче първата за Вазов. Точно преди 10 години, през 2011 г. написах "Неканоничният Вазов". Темата ме занимава от ученическите ми години в Пловдив, където завърших РЕГ "Иван Вазов". Впрочем, Григорий Вазов също е свързан с града на тепетата. Семейството на прадядо му Никола, син на Вазовия брат д-р Киро Вазов и това на родителите му, е живяло там, преди да бъде изселено след 1944 г. в  карловското село Розино. Двамата с доц. Вазов обожаваме Пловдив, но се срещнахме в София. Когато преди няколко години той стана почетен гражданин на Сопот, затвърди решението си да се отблагодари на града като върне на България Вазовия род чрез моята книга.  А тя се оказа съкровено желана, някак душепотребна за читателите. Именно те настояват, че трябва да я има във всеки български дом. Със самочувствието, което дава на българите, с нагледа-упование, че след всяко смъртно изпитание Вазовци неизменно се изправят на крака. Нещо повече, Вазовци излъчват духовна светлина за изтерзания си народ, вярата, че той ще устои на всичко. Затова се чувствам едновременно достойна летописка на велик български род и щастлив литературен ... каторжник! Вече пиша продължението на Хрониките. Със словозографно заглавие  "Вселената Вазов". 

-        Вазов е може би най-изследваният български писател, но  въпреки това широката публика не знае много за него и рода му. Открихте ли нови източници, които да дават още информация  както за Патриарха на българската литература, така и за рода?

 

-        Докато пишех Хрониките, проучих всички възможни архивни източници – от снимките за Балканската война във фонд Bain (Конгресната библиотека на САЩ), през документите на братята генерали Георги и Владимир Вазови във Военноисторическия архив - Велико Търново, потресните свидетелства по осъждането на смърт на втория Иван Вазов - сина на д-р Киро Вазов от Народния съд (достъпни онлайн в Държавна агенция „Архиви“), ръкописите, снимките и вещите на семейството в трите Вазови музеи в България. Допусната бях и до частни колекции като тази на Румен Манов. Затова книгата е богата на архивни разкрития. Неизвестни, премълчавани като срамна тайна например са мрачните хроники на политическите обвързаности, изгнания, репресии и убийства на Вазовци - 24-годишния Михаил Вазов, прототип на Бойчо Отнянов от "Под игото", на Иван Киров Вазов, на синовете на ген. Владимир Вазов. Всъщност нищо от драматичната история на България не е било спестено на Вазовци. Затова Хрониките не са книжни, украсени, а истинни, понякога горчиви и разтърсващи в драматизма си. Вазовата вяра, че Отечеството "Няма да загине!" е изстрадана, затова е убедителна дори в днешните времена на  всячески"разпади" и всеобщ скептизицъм. 

 

-        Какво ви разкриха хората от днешния Сопот за Вазовия род?

 

-        Сред новите източници открих и историографията на Сопотския манастир "Св. Спас". Книгата на краеведа Петър  Берлиев ми подари игуменката на днешния манастир майка Ксения.  Така успях да върна лентата на Вазовата хроника два века назад, а това промени цялостната оптика към родовата сага. Допълниха я спомените на самите Вазови, начело с великолепната устна разказвачка баба Ана, майката на Минчо Вазов. 

 

-         Случайност, ген, съдба или закономерност е Вазовия род? Откъде идват и докъде се простират клоните му? 

 

-        Когато разгърнем Хрониката на Вазовия род от 17 век, ще видим, че „партиарсите“ му са двама братя - поп Иван и даскал поп Аврам – забележителен калиграф и иконописец, основател на най-дълго просъществувалата дамаскинарска школа в България. В светлината на това знание е очевидно, че социологическата схема да се противопоставя поетът на чорбаджиите, Иван Вазов на търговците - баща и дядо, е опростенческа, сбъркана. Вазовите родоначалници са били високодуховни мъже и всъщност поетът е не необяснимо чудо, а закономерно явяване в своя род. Делата му ни дават важно послание: след всеки исторически погром, след всяка чума, след всяка кърджалийска „поруха“ на църкви и манастири, Вазови отново и отново строят чешми и храмове. Патриарха също гради храмове, защото какво друго, ако не словесен храм е „Епопея на забравените“?

 

-        Акцентирате върху израза „Вазовата задруга“ - какво е това? Какво е мястото на всеки от  рода в нея? Кой  или кое обстоятелство създава тази задруга?

-        Задругата е общност, по-широка от семейството. Синовете и дъщерите на Съба Вазова сами се определят като "Вазова задруга". Наричаме сопотския род, дал най-много велики мъже на България - "патриархален", но в него патер няма. Съба остава вдовица по време на Страшното, както е наречено съсипването  на Сопот и населението му през 1877 г. /Руско-турската освободителна война, когато в Балкана е заклан и Минчо Вазов/. Тя отглежда сама 10-те си деца, от които остават живи 8, като приобщава в грижата към тях и чорбаджи Минчовия брат Кирко, богат търговец в Румъния, който завещава всичко на племенниците си, тъй като той самият остава без семейство. Кирко Вазов купува Вазовите парцели в центъра на София, където днес е и музеят на Патриарха. Стожер на тази модерна следосвобожденска Задруга е „чадолюбивата" Съба Вазова. С невероятното си умение да направлява родовите отношения, браковете, дори кореспонденцията на децата си, понякога разпръснати на хиляди километри от семейното гнездо. Заради това те са и дали прозвището "Агенция Хавас" /днешната информационна агенция Франс прес/. Съба Вазова е изумителна разказвачка на спомени, авторка на стихове, истинска майка на Патриарха на българската литература. И майка на търговец и строителен предприемач - вторият син Никола, на двама видни генерали, на забележителния лекар Киро Вазов, на юриста, дипломата и публициста Борис Вазов.

 

-        Една от най-интересни теми, свързани с Иван Вазов е за любовта и жените в неговия живот. Какво е вашето откритие по тази тема?

-        Иван Вазов, за разлика от братята си, не създава трайно семейство, макар че има интересни връзки с жени.  Тази тема съм разгърнала в "Неканоничният Вазов". В Хрониките ме занимава неговата последна любов,  окончателният му избор - Евгения Марс. Свързва ги преди всичко писателството. Малцина знаят, че Евгения Марс, съпругата на първия дипломиран зъболекар у нас Михаил Елмазов, стопанка на известен столичен литературен и музикален салон, има изострена социална  чувствителност в разказите, които пише. В архива на Иван Вазов в софийския му музей се пази ръкописът на един от най-силните и филанпропични текстове - "Сирашки блян". Темата за войните и страданията също ги сближава. И все пак - повече от 100 г. оставаше неизвестно, че през 1910 г. Иван Вазов е преподарил на своята "Женичка" медальона на лейди Странгфорд, две години  преди това и сребърната лира със златна панделка, която днес е в центъра на музейната експозиция. В Хрониките за пръв път публикувах медальонът -  сакралната вещ, която английската благородница сваля от гърдите си и дава на 26-годишния поет в знак на благодарност за посветените и стихове.  През май тази година сребърното медальонче с ликовете на лорд Пърси и Емили Ан Странгфорд беше тържествено дарено на с. Петрич, област Златица - героично място на памет от Априлското въстание, където лейди Странгфорд изгражда 4-та от 6-те си болници в България. Така решиха наследничките на Вазовата муза - жени с вкус и характер .

 

 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?