Красивата ездачка Наташа доведе National Geographic в Карловския Балкан СНИМКИ

Бесарабската българка, дошла със семейството си от Киргизстан, мечтае да направи конен двор в село Соколица и да обучава деца

Ако сте някъде в Подбалкана между Калофер и Копривщица или в Стремската долина и покрай вас прелети конник, а под казашката му шапка или киргизката бурка се вее дълга руса коса, да знаете - това е Наташа! Може да срещнете най-добрата ездачка в региона на възстановките за Освобождението на България в Сопот, Пирдоп или Златица. Конят й като стрела може на прелети край вас на Тодоровден на някоя кушия в Копривщица, Челопеч или Стрелча.

Във всяко от тези градчета и села чакат Наташа на своя празник, за да се възхитят на умението й да владее коня и да язди с лекота и вродена елегантност, които дори по филмите рядко може да се видят.

Хубави са тези възстановки, трепка нещо в теб, заобичваш  моменти от историята, разказва 31-годишната Наташа Ангелова. Тя  смята, че във времената, когато учебниците по история се променят непрекъснато, това е начинът да се опознае миналото и да се пренесе то в бъдещето. Много се радвам на доброволците, които участват във възстановките, споделя Наташа.

Тя е бесарабска българска, дошла със семейството си от Киргизстан. Смята, че България и Киргизстан имат общи корени, но българите са загубили спомена откъде са дошли.

През 2007-а била едва на 18 години, току-що завършила гимназия, когато идва сама в България. Преди това семейството живеело първо в Казахстан, а когато била петгодишна, фамилията се преместила в Киргизстан, в село Маевка, само на 3-4 километра от столицата Бишкек. През 2004-та обаче в Киргизстан започнали остри политически борби, в които кореняците гонели другите. Било изключително трудно. Игор -  бащата на Наташа, учител по рисуване и чертане, се оглеждал какво да правят. Една вечер разпънали  картата на света и  около нея с баща й, майка й и сестра й умували в кой край да се преселят. Майка й казала на баща й: „Защо не в България, нали си бесарабски българин, сигурно там ще се чувстваме добре!“. Двамата дошли у нас на екскурзия, обиколили страната, а баща й веднага харесал Карлово, заради Балкана и високата планина до града.

Когато се върнали от екскурзията,  баща <210> видял обява, че в Бишкек дават уроци по няколко езика, включително и по български. Той споделил това вкъщи, обадили се по телефона, а преподавателката Зоя Барболова обяснила, че  деца на българи, които са в чужбина, могат да следват в български университет безплатно. Вече бях избрала да уча в Англо-турския университет в Бишкек. Но  решихме, че ще отида да уча в България, спомня си Наташа.

Започнала да ходи на уроци - четири месеца всеки ден по няколко часа. Напредвала бързо благодарение на своята учителка Зоя Барболова, която водела курса в университета в Бишкек.

Завърших курса, избрах да кандидатствам право във Великотърновския университет. Явих се на изпити по български език и литература и по история в Българското консулство в Казахстан заедно с още трима мои връстници. Жената, която наблюдаваше изпита, се учуди колко бързо и точно се справям с тестовете.  По български и литература изкарах шестица, по история - 5.75.  Завърших в Пловдив  Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - ВУАРР. Записах се там и завърших икономика на туризма, разказва тя.

Сега е управител на бензиностанция, но целият й живот е свързан с конете. Отглежда и развъжда коне в Соколица.

Конете са винаги с нас,  това е в кръвта ни. Ние сме  ездачи - кочевници, преселници, които прекарват стада през планините, както са правили нашите деди. Не помня кога за пръв път съм била качена на кон, но от петгодишна яздя самостоятелно, разказва Наташа.

Когато била съвсем малка, баща й я слагал на коня, а старците в аула казвали: „Това момиче ще стане страхотна ездачка!“.  Семейството винаги имало поне три-четири, за всеки по един. Когато била ученичка, Наташа яхвала любимия си кон веднага след като се справяла с домашните и уроците. Била на девет години, когато баща й го подарил, казвал се Ястреб.

Откакто са в Соколица, освен че отглеждат и развъждат коне,  Игор и Наташа прекарват стада от селата до пасищата в Балкана - и крави, и овце.  Имат и свои диви коне в Стара планина - качват се при тях, когато наближава зимата и трябва да свалят малките, за да ги опазят от вълци и мечки. Дивите зверове са безпощадни към малките кончета, споделя Наташа.

Неотдавна  тя съвсем естествено попаднала в репортаж на Нешънъл Джиографик за конете в Карловския Балкан. За да покажат на репортера дивите коне, се качили в Стара планина при хергелето. Били деветима мъже и Наташа. Разбира се, там бил и баща й, тя винаги е с него и е неговата дясна или лява ръка, според случая, шегува се младата ездачка. Заради репортажа се наложило да свалят от Балкана един див кон. Останалите не я били виждали как язди. Изведнъж цялото хергеле се спуснало надолу към една бездна. Наташа като стрела полетяла с коня също надолу, за да върне конете обратно. Залегнала почти изцяло назад по гръб, конят <210> летял като вихър. Мъжете стояли и гледали с широко отворени очи. Върнах конете, баща ми беше напълно спокоен, защото за нас това е нормално, обясни Наташа.

Спомня си и един голям преход на цялото семейство с  коне от Маевка в Киргизстан до Узун агач в Казахстан, мястото, където се е  родила и където живели до нейната петгодишна възраст. Пътували девет дни, пет нощи спали в палатки. Отидохме на гости, пътуването беше незабравимо. Не мога, без да яздя. А ако евентуално ми се случи някой ден да не се кача на коня, се чувствам непълноценна, признава тя. А участието в кушиите на Тодоровден и във възстановките й носят допълнителна радост, споделена с околните.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Нали

Нали

19.09.2020 | 19:15

Тази ако беше се явила на изборите, щеше да маа дебелогъзaта Нинова, като маче у дувар!

Отговори
5 2

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?