Следвайте ни

Красива грънчарка вае праисторически съдове

Младата Петя Стоянова демонстрира уменията си пред туристи, създава уникални пана с цветя

viber icon

Ръцете на грънчаря свързват трите елемента - земя, вода и огън. Земята, защото извличаме глината от нея. Вода, защото без нея не можем да изваем формата. И огънят, защото с него каляваме предмета, съда, който сме изваяли. Това твърди младата грънчарка от Подбалкана Петя Стоянова. Тя е на 32 и не само моделира вечните глинени форми на съдове от праисторията, но и демонстрира уменията си пред туристи и гости на Карлово в Бухаловия хан - къщата на занаятите. А в къщата им Сопот има свое ателие.


Искрата на грънчарството е в мен, в моя стремеж да създам формата. В желанието ми пръстите ми бъдат изцапани с глина, а от дланите ми да се роди един съд или една картина, споделя Петя. Но освен това грънчарството е в нейните гени и на нея в рода се паднало да го пренесе към следващите поколения.


Да видят истинско грънчарско колело и раждането на съдовете при Петя в Бухаловия хан, всеки ден идват туристи. Това ме прави щастлива, защото мога да споделя уменията си, казва тя. Много от тях пробват да завъртят колелото и да източат форма с дланите и пръстите си. До колелото се редят и баби и дядовци, и малки деца. Но да станеш грънчар се иска труд и търпение, обяснява тя.


У дома в Сопот тя има свое ателие, устроила го е в една самостоятелна стая на къщата. Все още няма грънчарско колело, но има пещ и работи почти всеки ден. Прави градени съдове, градени сувенири. Точи кора като за пита и от нея създава формата. Най-често прави картини с цветя или декоративни форми. Преди да положи глазурата, тези пана приличат на дърворезба и това напомня отново за един занаятите на нейните дядовци. 


В грънчарството е важна и декорацията, обяснява Петя. Затова тя внимателно избира цветовете на глазурата и от този избор зависи какво настроение ще излъчва нейният сувенир. В древността с грънчарското колело работили мъжете, занаятът бил изцяло мъжки. По-приятната и тънка част - украсата, била отредена на жената, припомня грънчарката. Тези жени наричали шарачки. Самата Петя умее и да източва форми, и да ги шари. Любимата и шарка е троянската, но когато прави своите пана с цветя, избира други техники.

 

 

Потомка на занаятчии! И братята на баба й въртели колелото

Баба ми, майката на баща ми, е имала петима братя и една сестра ​- били общо седем деца, разказва младата ваятелка на глина. И петимата братя били грънчари, а някои от тях и дърворезбари. Родът е от Столетово, а тези два занаята давали поминъка на селото. По-късно до средата на 80-те години имало и грънчарска фабрика и дядовците ми работили там. Когато фабриката била затворена, те, както и други столетовци, се преместили в Троян ​- там и до днес е центърът на грънчарството, спомня си младата жена.

 

В рода не останали съдове и предмети, изработени от дедит, а само няколко черно-бели снимки, на които братята на баба са в своите ателиета или в грънчарската фабрика. Но пък и баба, и баща често говорили за глината, за грънчарското колело. Когато Петя била дете, баща често сядал до нея, разказвал интересни истории от своето детство и ги рисувал. Петя хванала молива от малка, а докато учила в основното училище в Сопот, била в паралелка с профил рисуване. Преподавала художничката Пенка Николова, в чиято школа „Карловски арт колорит“ се обучават малките художници от Подбалкана. Съвсем естествено Петя продължила да учи в Средното художествено училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян, специалност грънчарство. После учила психология и педагогика в Софийския университет, но останала трайно свързана със занаята на дедите си.

 

Макар и само на 32 години, Петя смята, че има наследник в грънчарството.  Дъщеря е още едва на четири години и играе с глината като с пласт​илин. Но синът <210> Венелин, който е на шест години, вече моделира  и има цяла колекция от сувенири, декорирани от самия него и изпечени в пещта в ателието на майка си. А често, когато тя  е на работа, сяда на грънчарското колело и източва малки амфори и чаши. 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?