Следвайте ни

Карловско школо закърми българския Гарибалди

Навършват се 200 години от рождението на Георги Раковски

viber icon

През 1853 г. създава Тайното общество, което  приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника - бяло, зелено и червено

Възстановената с научни методи глава на Георги Раковски ще бъде показана на 14 април в Регионалния исторически музей на изложба, посветена на 200-годишнината от рождението на революционера. Образът е създаден по истинския череп на Раковски от бившия директор на Института по антропология към БАН проф. Йордан Йорданов.

Георги Сава Раковски е основоположник, идеолог и стратег на организираната борба за освобождаването на България. Наричат го Българският Гарибалди. "Мечтател безумен, образ невъзможен", така поетът Иван Вазов описва революционера Раковски - изключително явление във велика епоха на националната ни история, символ на неукротимия, възраждащ се български дух.    . 

Възрожденец, енциклопедист,  дипломат, журналист, историк, етнограф, адвокат, бизнесмен. Владее 7 езика.   

Роден е в Котел на 14 април 1821 г. като Съби Стойков Попович, но приема името Георги в чест на вуйчо си - видния революционер  капитан  Георги Мамарчев.

Раковски е един от най-образованите ни възрожденци. Учи при известния просветител Райно Попович в Карлово заедно с дузина известни българи - Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков.

В престижното гръцко училище в Куручешме, Цариград,  учи философия, математика, физика, химия, латински език, френски, персийски, арабски езици.

Животът на бунтаря е като приключенски роман - прекарва 3 г. в затвора за бунтарство, предводител на чета в Балкана, живял в Марсилия, посетител на дипломатическите салони в Атина, Букурещ, Белград, Одеса.

През 1853 г. създава Тайното общество, което  приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника - бяло, зелено и червено.

Пише „План за освобождението на България“, който  предвижда в Сърбия да бъде подготвена  армия, която да нахлуе и да вдигне на въстание българския народ.

Създава и оглавява  Привременно българско правителство през 1862 г.  в Белград, където  учредява Първата българска легия - училище за подготовка на офицери за българската армия. В Легията участват  600 млади българи, между които видни воеводи и революционери - Стефан Караджа,  Филип Тотю, Васил Друмев, Васил Левски.

Според съвременници Раковски се е срещал с големите италиански революционери Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Личният приятел на Гарибалди Марко Антонио високо ценял българина.

Раковски  е защитник на българите, насилствено изселвани в Русия пред 19. век. В брошурата „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“ остро критикува политиката на Санкт Петербург.  

В края на живота си създава „Върховно народно българско началство” през 1866 г. в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК) с цел  да  въоръжава и изпраща чети от чужбина в българските земи.

На 9 октомври 1867 г. идеологът на българската освободителна борба умира в Румъния само на 46 години от туберкулоза и в крайна бедност.

От 1981 г. почива в мавзолей в родния му Котел. 

 Идеите на Раковски за национално освобождение са поети и доразвити от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г.

Днес името му носи Военната академия в София.

 

С бляскави одежди - като княз на България

Българският трибагреник с бял, зелен и червен цвят е бил не само идея на Георги Раковски, но подобно знаме той развявал по време на Първата българска легия в Белград през 1862 г.

Тази история, свързана с държавната ни  символика, води началото си от знаковата картина "Раковски с чета в Балкана", съхранявана в Националния военноисторически музей. Тя е рисувана от приятеля му - италианеца Андреа Сако.

Тази картина всъщност предопределя по-късно избора ни на национален флаг. След Освобождението държавна комисия обявява именно трикольора от платното за национално знаме.

Раковски държал изключително много на символите и външния блясък. Той се държал гордо като истински български княз, според близкия му съратник Иван Касабов.

Съвременници не изключват Раковски да е имал мечта да стане княз на освободена България, имайки предвид дейната и амбициозна натура на революционера, както и отдадеността му на каузата да види отечеството строшило робските окови. 

Раковски впечатлява не само с красота, но внушава респект като "салтанатлия" - с бляскави стилни  одежди, по западна мода. Това е обяснимо - той смята за дълг да представя достойно страната си пред съседите и европейците. Революционерът плува в свои води в дипломатическите салони на Атина, Цариград, Букурещ, Белград.

Демонстрация на княжески стил е бляскавата униформа на Раковски като водач на Легията в Белград - дълго наметало в два цвята - тъмнозелен и червен, бял мундир от фино сукно с червени гайтани, а на яката и пагоните със сърма. 600-те бойци от легията са облечени в бели шаячни мундири със зелени гайтани, с калпаци всеки с метално лъвче.

 

Въртял три годеници, едва не става пловдивски зет

Раковски е бил много харесван мъж и флиртовете не са му били чужди. Легендарният революционер  обещавал на три моми, че ще ги вземе за съпруги. Българка, туркиня и гъркиня са чакали с години мустакатия котленец, за да му пристанат. Той оставя излъгани и трите, макар че цял живот мечтае за сватба.

Любовта му към България обаче надделява.

Докато  се подвизава в Цариград като адвокат и търговец, баща му му намира къщовно момиче от Котел за булка, но до сватба не се стига. 

По това време Раковски е в съдружие с влиятелната пловдивска фамилия Чалъкови. Атанас и Никола Чалики смятат котленеца за отлична партия за сестра им Рада, но и този брачен проект пропада.

За да намери пари за народните дела, Раковски се сприятелява с влиятелния богат турчин Мустафа бей, чиято красива щерка Зейнеп се влюбва в българина. 

Мустафа е готов да приеме българина за зет. С кесиите жълтици на бъдещия тъст Раковски подготвя чета, бяга от бейския дом в нощта преди сватбата и повежда чета юнаци към Стара планина. 

През 1863 г. в Атина, където отива да създаде съюз на балкан­ските християнски народи срещу Турция, Георги изживява роман с дъщерята на хаджи Христо - участник във въстания срещу турците.

Галантният Георги обявява официално, че двамата вече са сгодени и си разменят портрети. Скоро обаче той тръгва за Букурещ и така и не спазва сватбеното си обещание.

Фросо така и не прежалва красивия българин - умира няколко месеца след смъртта му.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Dinko

Dinko

11.04.2021 | 16:54

Mladite neznaqt istoriqta a tova e mnogo jalko

Отговори
0 1
Anatema

Anatema

11.04.2021 | 21:01

Tya pa edna istoriya s 99% laji i uydurmi!?

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?