71

Карлово чества 144 години от учредяването на Първия градски съвет

Местната власт и граждани в Карлово честваха  144 години от избора на първия  Градски съвет в освободеното през 1878 година отечество. Всяка година на този ден ръководството на града и общината и граждани  отбелязват заслугите на карловци, изградили първия орган на местна власт в Карлово и в  страната.

Честването на 16 януари започна с почетен караул от 61-ва Стрямска механизирана бригада пред църквата „Свети Николай“ – мястото, на което на 16.01.1878 година се е състоял изборът на градската управа. Пред паметната плоча на храма ретроспекция за случилото преди и по време на избора на Първия градски съвет направи Калина Несторова, уредник в Исторически музей – Карлово.

Преди 144 години на 16.01.1878 г. чрез тайно гласуване сред 35 човека е избран Първия градски съвет в Карлово с председател Васил Караиванов, секретар Петър Попов и членове: Митко Пиронков и Никола Пеев. Мнозина от изследователите на епохата смятат, че той е първият изборен съвет в българските земи. 


През тази година се навършват и 175 години от рождението на Васил Караиванов-братовчед и съратник на Васил Левски, и първият избран председател на Първия градски съвет.
Макар в административната терминология градските съвети да се именуват градски общински управления от 1886 до 1938 г., имайки предвид обстоятелствата, при които действа, обхвата на мерките, които взема, засягащи не само населението на Карлово, но и голяма част от населението на Стремската долина, с управлението си първият градски съвет поставя началото на самостоятелното общинско управление в освободения район и Карлово отново се превръща в административния център на долината. 
С победоносния завършек на Руско-турската освободителната война 1877/1878 г. е възстановена българската държавност и се поставя началото на местното българско управление.
 Първият градски съвет в Карлово действа като един истински комитет на спасението в трудно, военно време, когато войната още не е свършила и няма изградена държавна власт. 
 Положението в Карлово след освобождението е бедствено. Малкият подбалкански град е обезкървен, разграбен и разорен през Страшното. Раните от свирепата жестокост, масово избиване на карловци, грабеж и терор са още живи. Над 800 карловски бащи и синове, цветът на карловската интелигенция са избити или обесени на карловските и пловдивските бесилки.
 В такава тежка ситуация избраните управници на града вземат бързи и решителни мерки, за да подобрят бедстващото положение на пострадалите си съграждани и за възстановяване на стопанския живот в града. 
Организират събирането на волни пожертвования и помощи за ранените руски бойци, останали в града. За болните, които нямат средства, градският съвет решава да открие и поддържа болница в Червената джамия. Съветниците осигуряват храна за най-бедните и злощастните като раздават жито чрез купони със съдействието на руските военни власти.
Първата градска управа взема мерки за поддържане на чистотата на града и обществения ред. Организира се градска полиция. Полагат грижи за образователното дело като е решено приходите от раздадената земя да послужат за обучението на сираците. Набелязани са мерки за преобразования във финансовата и данъчната система. Съветът се заема и с административната уредба на околията.
 Така веднага след Освобождението Карлово се сдобива с местно управление.  Голяма част от карловската интелигенция е избита преди Освобождението, но младите управници успяват да овладеят положението и да установяват българско управление в освободения район. Проявявайки удивителна активност, Градският съвет се превръща в онази легитимна институция, която полага началото на самостоятелното българско управление в освободения град.

Цветя пред паметния знак положиха кметът на общината д-р Емил Кабаиванов, народният представител Веска Ненчева, председателят на Общинския съвет Доньо Тодоров, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада – бригаден генерал Деян Дешков, ръководството на общината, общинските съветници, общественици и представители на културни институции.


Пред паметната плоча на Васил Караиванов – първи братовчед на Апостола и председател на първия демократично избран Градски съвет, с военен ритуал бяха поднесени венци. За живота и дейността на В. Караиванов припомни неговият правнук Стефан Караиванов.
На тържественото заседание на Общинския съвет приветствия към местната законодателна власт отправиха д-р Емил Кабаиванов, Веска Ненчева и бригаден генерал Деян Дешков.

 

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?