Следвайте ни

Карловка плете дантели за дефилета в Амстердам

Майсторката на „бялата магия” Галина Симеонова има фенове от Шанхай до Брюж

Най-добрата плетачка на калоферска дантела Галина Симеонова дари свое произведение на музея на финото плетиво в белгийския град Брюж. Градът се смята за родното място на този вид дантела, а от Белгия  тя била пренесена преди 100 години в Калофер и станала начин на препитание на жените в градчето.  

Галина подари на музея  един от най-старите модели, създаден от калоферските майсторки преди близо век - „Розата”. Това е украса за маса, дантелен  кръг с емблематичното за България цвете  в центъра.  Заедно със своята дантела  карловката дари на майсторките от Брюж и две български совалки за плетене.  

Да посетя Брюж, да видя музея и да се запозная с майсторките на прочутата брюкселска дантела бе моя мечта от момента, в който се запознах с това красиво плетиво, споделя известната плетачка. Избрах този модел, защото розата е символ на нашата страна, допълва тя.

В музея  работят шест майсторки, те постоянно правят демонстрации пред туристи, а няколко месеца в годината водят курсове за обучение на деца и възрастни, за начинаещи и напреднали.  

Симеонова избира дантелата преди  30 години. Тогава работи във вестник „Карловска трибуна” в родния си град. Заради един очерк, който трябвало да напише за вестника, посветен на  калоферската дантела,  се запознала с най-добрата майсторка в онези години - Пенка Опева. И така  открила   „бялата магия” - така в градчето под Балкана наричат плетивото. Старата плетачка извадила цял куфар с дантели. Беше невероятно красива гледка, спомня си Галя. Пенка Опева показала  как се плете, а журналистката  решила, че колкото и да е трудно, някой ден ще се научи да създава тези изящни и красиви произведения. Късметът бил с нея, съвсем скоро в младежкия дом в Калофер открили курс по дантела.

Само за година-две след това тя създаде свой неповторим почерк в плетенето на калоферската дантела. Ала и тогава, и сега тя изпитва огромна признателност  и уважение към старите майсторки, нейни учителки в плетивото - Христина Костова, Пенка Опева, Танка Попова. 

Галина успя да извади дантелата от скрина и да я превърне в картина и в уникален накит за всяка изискана дама. Тя  продължи да плете старите модели, ала избра за тях конци от сребърна и златна сърма и постави дантелите в рамките. Така ги превърна в картини, които да  украсят интериора  в дома и в офиса.

Майсторката от Карлово изнесе цилиндъра, върху който се плете дантелата, и совалките извън къщи - на улицата, и  оттогава всяка година по няколко месеца  плете пред очите на хиляди туристи в Стария Несебър. За нея това, което прави, не е само хоби или начин да подпомага семейния бюджет. Осъзнавам го като моя мисия чрез този красив занаят, който много малко жени владеят, да представя България и българските традиции, твърди плетачката от Карлово. Затова постоянно демонстрира плетенето, моделите на старите калоферски майсторки - „Розата”, Слънчогледите”, „Лалетата”, „Еделвайсът”, и разказва историята на калоферската дантела из Европа и  света. 

Макар някои плетачки да копират нейния маниер - основно моделите и конците,  ценителите веднага разпознават произведенията . 

 Сред първите почитатели са чуждите дипломати  у нас. Галина Симеонова  много пъти  получава  покани за участие в изложения и демонстрации, които представят България.  А от срещите с нея в Несебър туристи от цял свят отнасят  изящните сувенири - в Ню Йорк, Шанхай и Пекин, Русия, Естония, Южна Африка, из цяла  Европа.

Преди време  дантелите на Галина дефилираха на моден подиум в Амстердам. Проект, финансиран от държавата, който трябвало да представи традициите в  България  като нова членка на Европейския съюз. Екипът избрал да се представи с облекла ръчна изработка. Тримата дизайнери от Амстердам  харесали калоферската дантела. Те проучили, че в България Галина е майсторка на това плетиво. Три дни работили заедно в дома в Карлово. Дизайнерите рисували контурите на  елементите, които трябвало да изплете. Галина избирала какви да бъдат мотивите в тях. После продължили по нета. Не беше лесно, защото дантелата си има свои правила и не можеш да я вместиш във всяка форма, уточнява майсторката. Но пък бе много щастлива, когато научи как облеклата, украсени от нейните ръце, били аплодирани на ревюто в Амстердам.   

Покрай усърдния труд, постоянството и търпението, с което създава всяко свое произведение, Галина има и доста весели случки.  

Докато младеж от Англия се заглеждал по дантелите  в Стария Несебър, майсторката от Карлово изпуснала кутийка с карфици. Иглите се разсипали на тротоара, младежът стъпил върху тях и част от иглите се забили в маратонките му. И Галина, и момчето се притеснили. Тя обаче взела маратонката и започнала да вади една по една карфиците. Младежът си тръгнал, но едва направил две-три крачки, се върнал. Имало още карфици, потънали дълбоко в подметката. Тогава, за негово учудване, майсторката  извадила от сандъчето си с пособия клещи и продължила да ги маха. А после му подарила за спомен малък дантелен сувенир, изработен с помощта на десетки карфици.

Има известна разлика в пособията, с които плетачките от  Брюж плетат дантелата. Ала както у нас, така и в Италия, Портулагия, Дания, Германия  те са си създали свои совалки, с които да движат конеца,  и подложки, върху които прикрепят модела.  Жените в Брюж например плетат едновременно със 160-200 совалки, като следват  голям модел с много елементи. Бях впечатлена, че средната възраст на плетачките, които предават своите умения на младите, е 82 години, разказва Галина.

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?