2374
Следвайте ни

Карловец изкова сребърна сабя за крал Хюсеин I СНИМКИ

viber icon

Карловец изковал сабя за йорданския крал Х​юсе​ин I, уникалното оръжие е с дължина 74 см и е украсено с половин килограма сребро. Било поставено в специална ръчно изработена от майстора кания, също с много сребро по нея, а целият подарък бил положен в дървена кутия със сребърна инкрустация. Красивият дар за краля бил изработен през 90-те години, когато Христо Неделев бил част от колектива на звено във ВМЗ - Сопот, което изработвало сувенири.  Част от задачите били майсторите да украсяват  уникални ръчно изработени ножове, приклади на ловно оръжие, да правят релефни  картини от кована мед, известни сред занаятчиите като чиканки.  Постепенно голяма част от тях усвоили занаят, мнозина вече са майстори  и пазят традицията на украсеното ловно оръжие.

От средата на 80-те години досега майстор Христо Неделев от Карлово е изковал 15 саби със съответните аксесоари към тях, а ножовете му са хиляди. 

Той е член на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Участвал е в колективни изложби в Швейцария, САЩ, Холандия, Германия. Освен гравирани ловни ножове изработва още  саби, бойни секири, гравюри на оръжие с инкрустация на дръжките. Има много награди от изложения и конкурси за майстори на народните занаяти.

Сабята за краля обаче е неповторимо произведение, обяснява майсторът. Обковът на дръжката е сребърен, украсата е едновременно богата и елегантна. При дръжката, по самото острие, има още пет сантиметра сребърна украса. От върха на острието по дължината на оръжието има още 12 сантиметра сребро. Острието при дръжката е с дебелина 7 милиметра. А по цялата дължина има канал, който олекотява сабята. Канията, богато украсена със сребро, също е негово дело, а кутията направил известният дърворезбар от Сопот Марин Куртев.

Истинският нож е този, който е кован на ръка, категоричен е майсторът. Изтегля се, докато стоманата е още гореща, червена, току-що извадена от пещта. Всяка следваща операция също е ръчна, докато стигнеш до кутията, обяснява той. Тя е дървена и се изтърква до полиране, докато стане съвсем гладка.

През 1989 година майсторите на ВМЗ били настанени в няколко работилници до родната къща на Иван Вазов. И досега сопотненци си спомнят как са се застоявали да погледат какво излиза от ръцете им. Туристите също надничали в занаятчийските дюкянчета. През 2001 година обаче от предприятието съкратили занаятчиите и всеки от тях поел по свой път.

По-големият брат на Христо Неделев ​- Марин, също бил в тази група. Той бил медникар, правил медни съдове. Към тях се присъединил и синът на Марин -Павел.  Преди година по-големият брат починал, а Христо и племенникът му продължават да работят заедно, коват ножове и ловно оръжие и ги украсяват. А от доста години Христо обучава младежи на мъжкия занаят. Много от чираците му вече са известни майстори.

Имаше доста трудни години, спомня си майсторът. Когато в началото на този век излезли сами на пазара, се оказало, че в България има огромен внос на китайски сувенири, в това число и на ловни ножове. Много бързо обаче станало ясно, че те не могат да се сравняват по качество, здравина и красота с нашите. Но междувременно Христо, Марин и Павел обикаляли ловните магазини в страната - Казанлък, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Арбанаси.

По това време се появили и посредници в търговията. Някои от тях буквално завлекли майсторите. "Дойде един младеж, казва да му дадем един нож, щял да отиде до границата, до коя не каза, и щял да го продаде", спомня си Христо Неделев. Бил уникален, много скъп нож. Заедно с канията и кутията струвал 800 лева. Младежът обаче изчезнал и месеци наред нямало вест от него. Когато се появил, казал, че им носи 400 лева - за толкова бил продал ножа. Друг пък взел 40 ножа да ги носи в Германия. Вече няколко години го чакат да се върне или с ножовете, или с парите.

Животът на майсторите минава в работилниците. А трудът там не е никак лесен. "Имаше време, когато се събирахме, говорехме, обменяхме идеи, имаше и състезания, и конкурси", казва той.

За Христо Неделев неповторим момент е изпитът му за майстор, който се провел в Етъра през 1990 г. "Три дни продължи изпитът. Теглих билет и ми се падна да направя ятаган. Бях се подготвил. Бях изучавал ножовете, сабите, ятаганите. За ятагана специално бях ходил в музея в Клисура, там има няколко. Гледал съм ги, чертал съм ги, записвал съм размерите, изучавал съм ги. За изпита сам си носех желязото. Сложих го в едно голямо огнище, нагрях го и започнах да кова. За три дни го направих. Признаха ме за майстор. Ятаганът бе 60 сантиметра, извит е навътре. Дръжката бе от биволски рог. Два рога правят една дръжка. Рогът е черен, с естествени бели шарки и се получава много красива дръжка", разказва той. 

СНИМ

 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?