Карловци поискаха фабрика „Евлоги Георгиев“ да се върне на града

Финансистът Атанас Чернооков сформира инициативен комитет, който ще се бори да възстанови ценното дарение

Инициативен комитет от известни карловци стартира кампания за възстановяване на собствеността на сградата на някогашната фабрика „Евлоги Георгиев“ на изконния и собственик – община Карлово. Сградата е построена и дарена  на града от най-големия български дарител Евлоги Георгиев от Карлово. След приватизацията през 1996-98 година тя стана частна собственост. 

В основата на кампанията е  финансистът Атанас Чернооков. Досега и общината, и граждански инициативи са правили опити да върнат сградата на Карлово, но без успех. Единствено възможното, което ни остава, за  да си върнем собствеността , завещана на Карлово, е да използваме правата си на граждани, уредени със Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление. Правото ни е определено с чл.3 ал.1 т.2 от формите на пряко участие, заяви Атанас Чернооков.

 

Това е гражданска инициатива, която стартира от местно ниво. Ние започваме подготовка на петиция, в която ще се обърнем към  Областния управител г-жа Дани Каназирева. На нея ще връчим подписката, в която карловци ще изразяват своята позиция, добави Чернооков.

Преминаването на това дарение  – едно от най-големите, които Евлоги Георгиев  прави на отечеството и най-ценното за Карлово, в частен собственик, е акт на огромна несправедливост от времето на прехода. То е удар върху дарителството, като една от най-висшите човешки ценности. Време е  това да бъде поправено. То се налага и от факта, че целият промишлено-архитектурен комплекс, каквото представлява дарението, скоро може да изчезне – сградите се рушат, изоставени, нестопанисвани, губещи всеки ден от някогашния си блясък, припомни родолюбивият карловец.

На 10 февруари 2021 г. ще се навършат 130 години от пускането в експлоатация на фабриката за вълнени изделия, дарена на Карлово от големия родолюбец Евлоги Георгиев. Актът за основаването на фабриката е написан собственоръчно от самия него. Той е изготвен на 29 март 1890 г. и е положен в основния камък на фабриката от Иван Евстатиев Гешов – представителят на Евлоги в това начинание, който също произхожда от известен карловски род.

Евлоги Георгиев приключва земния си път на 5 юли 1897 г. на 77-годишна възраст  в Букурещ. След неговата кончина Карловската община влиза във владение на фабриката през 1898 година. Общинският съвет редовно гласува на заседанията си през годините след 1898-ма сключването на контракти за отдаването под наем на фабриката, описвайки целия сграден фонд и машините. Производството постепенно се увеличава и осигурява както прехраната на много семейства, така и допълнителни приходи основно за училищата.

 

Сградата е проектирана от английски архитекти, машините са най-модерни за времето си, също доставени от Англия. Архитектурното бижу е емблема на града и масово е отпечатвано на пощенски марки, разнасящо славата на процъфтяващата текстилна индустрия.

Атанас Чернооков е събрал документи, които сочат, че първият акт за собственост на сградата на бившата фабрика на „Евлогий Георгиев”, прилежащият терен и постройки, дарени на  Карлово , е изготвен през 1951 год. Това е акт  No.27/19.04.1951,  впоследствие е актуализиран с акт No.2193/13.05.1996 година на Община Карлово.

В актовете изрично е упоменато, че сградата на някогашната вълненотекстилна  фабрика е предоставена за оперативно управление на държавното дружество „Карловска коприна” ЕАД.

Забележете, че на 1 юни 1996 година влиза в сила Законът за общинската собственост, дарената фабрика, логично преминава изцяло под общинска собственост, контрол и управление, каквато е и волята на дарителя, припомня Атанас Чернооков.

Но следва друг,  позорен акт No.135/10.09.1998 на Община Карлово, с който  имотът се „включва в капитала на търговското дружество Карловска коприна ЕАД”. Нещата са преведени много бързо до фалит в средата на 1998 година и официално в ликвидация на 15 януари 1999 година, посочва инициаторът за кампанията за връщането на фабриката на Карлово.

Карловската фабрика преустановява окончателно дейност.

През 2003 г. чрез „Булгарлизинг” г-н Димитър  Тадъръков изкупува държавните 33 % и делът от 32,32 % на Приватизационен фонд  „Доверие”, с което  поема пълен контрол върху „Карловска коприна” АД.

Не вярвам да е имало след приватизационен контрол от Агенцията за приватизация относно предприетите стъпки по безогледната разпродажба и унищожаването на текстилната фабрика, коментира Чернооков.

Хиляди карловци и хора от региона са работили в „Карловска коприна“ през десетилетията преди нейната ликвидация. От времето на създаването на фабрика „Евлоги Георгиев“ до  1996-1998 година има повече от век. Фабриката за вълнен текстил се разраства и  става предприятие за копринени тъкани.

През това време оборудването многократно се модернизира и увеличава, за да стигне през 1983 година, когато в сградата, дарена на Карлово от Евлоги Георгиев, която тогава е цех за щампо-

 

 

ване на тъканите, се обработват  16 милиона метри тъкани.

 

Днес от „Карловска коприна“ оцеля само сградата, дарена на Карлово от Евлоги Георгиев. През последните месеци пред очите на  всички жители на Карлово  бяха съборени постройките  на

 

Карловска коприна – цехове, складове.

Боли като виждам как всичко се руши пред очите ни, споделя Атанас Чернооков. Все още има шанс да спасим дареното на Карлово и за идните поколения. В противен случай всички ние като общество ще нанесем страшен удар върху дарителство като една от най-висшите ценности.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?