Следвайте ни

Историчка дари печатите на болница "Евлогий Георгиев" на Карлово

viber icon

Ново ценно дарение получи Исторически музей-Карлово. Г-жа Рада Банялиева -директор на Музея на авиацията в Крумово дари печатите на българската болница „Евлогий Георгиев“ в Истанбул. В знак на благодарност тя получи грамота за дарение, плакет с образа на братя Георгиеви и сборника „Дарителството- традиция и съвременни практики“, издание на ИМ, осъществено през 2019 г. със съдействието на община Карлово и финансовата подкрепа на Министерството на културата. 

Болница "Евлогий Георгиев" има интересна история. Идеята за построяването й е още от 50-те години на ХIХ век, когато д-р Захари Струмски пише в "Цариградски вестник", че "само българите в турската столица са лишени от медицинска грижа". Едва през 1891 д-р Г. Вълкович, тогава дипломатически представител в Цариград, в писмо до министъра на външните работи Д. Греков застава зад идеята да бъде изградена българска болница в града. Нашето правителство отпуска необходимите средства, а 3 г. по-късно, по време на честването на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия, идеята се подема от Българското благодетелно братство "Йосиф I". Евлоги Георгиев, който по това време е в Букурещ, научава за инициативата на братството и прави дарение от 130 000 златни лева. След неговата смърт Иван Евстр. Гешов допълва сумата за довършване на зданието и за вътрешното обзавеждане на болницата.

Според изследователя Ил. Галчев, с дарения помагат българи от Бесарабия, Одеса, Болград и Виена. Средства изпращат и нашите митрополии в Македония и Тракия, Княжеството, български офицери. По искане на екзарх Йосиф и с разрешение-султански ферман от 12 юли 1896 г., започва строителството на болницата, което продължава 3 години. На 10 декември 1901 г. болницата е осветена от Екзарх Йосиф. Изрично се подчертава, че "бедните българи се лекуват даром", като те трябва да представят специално свидетелство за бедност. Официалното откриване става на 25 април 1902. Присъстват маршал Шакир паша - представител на султана, Редван паша, префект на града, ген. Николаев-представител на българското правителство, и други официални гости. 

Издръжката на болницата става с таксите от болни, от дарения, от заделените постоянни средства на княжеските правителства, които непрекъснато се увеличават. Към болницата са привлечени и двама турски лекари. Управители на болницата последователно са били д-р В. Динов, д-р Минчо Цачев, д-р Кирил Вазов, д-р Петър Лазаров. 

Днес сградата е в отлично състояние, разположена е на 10 декара в квартал „Шишли“, в съседство с българската духовна семинария. Тя е запазила автентичния си вид, както е изглеждала при изграждането си през 1902 г.–с мраморно мозаечно фоайе с изобразен кръст на пода. В двора на лечебното заведение все още съществува параклисът „Св. Пантелеймон", но сега действа като джамия.

След конфискацията на сградата през 1988 г. безценният архив е изваден на двора и разпродаден срещу нищожни суми. По същото време изчезва и бюстът на Евлоги Георгиев, който се е намирал във фоайето на болницата. Българският персонал е уволнен, а каменният кръст над главния вход е свален.

Наскоро един от членовете на църковното настоятелство към българската община в Истанбул Христо Копанов случайно вижда архива в антикварен магазин в Истанбул, обявен за продажба срещу 1500 нови турски лири. Той не успява да събере пари за откупуването му сред българската общност в Истанбул и се обажда за находката в Историческия музей в Пловдив. Историците решават да намерят спонсори за връщането на архива в България. Сумата е платена от пловдивският бизнесмен Емил Крайчев.

Откупеният архив на българската болница "Евлогий Георгиев“ в Истанбул е изключително ценен. Включва печатите на болницата, няколко хиляди документа, като най-ценното сред тях са писмата на Иван Вазов от 1908 г. до неговия брат Кирил Вазов - един от управителите на болницата в Истанбул. Запазени са и печатите, има много свидетелства за бедност, които са давали възможност на безимотни българи, живеещи в Цариград, Лозенград, Одрин, Мелник, Скопие и България, да бъдат лекувани безплатно в болницата. Съхранена е кореспонденцията между болницата и чужди консулства, които са молели техни граждани да бъдат приети на лечение, защото не им е оказвана помощ в Истанбул. Запазени са протоколи за награди на персонала и на нейния управител Петър Лазаров, дадени от Фердинанд при посещението му в болницата през 1910 г. Съхранено е и друго писмо до Лазаров, с което шведският консул в Истанбул през 1912 г. го награждава с почетен орден, защото е излекувал шведския посланик. Архивът съдържа още отчети за начина, по който болницата се е снабдявала с храна, материали, одеяла. Пазят се и документи за времето, когато лекарите и персонала са мобилизирани в Балканската война. Има нотариални актове за закупуване на земя, цели папки за бюджета на болницата, кореспонденция с Министерство на вътрешните работи и с училището "Екзарх Йосиф", тъй като управителят винаги е участвал в организирането там на празника 24 май. Запазени са листове, в които е отбелязано поименно от какви болести са лекувани хората в продължение на 15 г. 

Болницата е имала собствени сгради в София, както и половин магазин в Бургас, откъдето са получавани наеми. Имотите са оставени в завещания от хора, лекувани в цариградската болница. Най-вероятно в архива има липси, защото не са правени точни описи за всички години, но със сигурност е съхранен поне на 80-90% от него. Може да се проследи цялата история на болницата от 1908 до 1958 г. Документите са предадени в ДА-София, където се съхранява останалата част от архива на болницата. Като потомък на карловски род г-жа Банялиева дари печатите от лечебното заведение за съхранение в Карловския музей.

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай