Императори вечерят край Римските терми в Хисаря, нимфи нашепват легенди

Легенди за Хисаря оживяха край прочутия извор Момина сълза, със спектакъла, посветен на древния град екипът на Археологическия музей и доброволци изпратиха лятото.  Снощи бе последното  за този сезон  представление от инициативата на музея „Легенди за Хисаря". Пред публика от стотици хора от България и  чужбина император Диоклециан се наслади на богата вечеря, нимфи-пазителки на извора нашепваха за целебната сила на топлата вода, даряваща здраве, живот и удоволствия.

 Пред най-посещавания водопиен павилион в парк „Момина сълза“ музейни специалисти и ученици разиграха сцени като в античен спектакъл.

Декорът – венци от бръшлян по арките на павилиона, светилниците, трапезата на римските аристократи, както и облеклото на героите бе изцяло решение на  Археологическия музей. 

За финалното за сезона представление  снощи дойдоха кметът на общината инж. Пенка Ганева и  Асен Сурчев - директорът на СУ „Христо Смирненски“ – партньор на начинанието.

Инициативата  „Легенди за Хисаря“ стартира през юли, в нея се включиха доброволци от средно училище „Христо Смирненски“, повечето от които от паралелките „Аниматори в туризма“ и „Екскурзоводи“. Представяме всичко това  в автентичната  среда на Римските терми ,  интересът е много голям,   публиката  през цялото лято - многобройна, сподели доц. д-р Митко Маджаров, директор на Археологическия музей в Хисаря. 

Около минералните извори имало селище от праисторически времена, припомниха в спектакъла. През 3-4 век обаче тук  изникнал великолепен град с масивна крепостна стена, дворци, бани, обществени сгради. Той бил третият по големи град в провинция Тракия на Римската империя. А през вековете се предавали  легендите за красиви девойки, могъщи воини и мъдри лечители. Мнозина вярват, че звездите над крепостта в Хисаря са очите на робите траки, участвали в строежа на стената. Според други те са искрите от длетата и чуковете на майсторите, а някои чуват в такива нощи потайни шепот на хубавата Елица,  чиято сянка е вградена в крепостта от майстор Манол.

Първият научен анализ на лечебната минерална вода на Хисаря бил направен през 1882 година и с указ  княз Александър Батенберг сложил началото на организираното балнеолечение в съвременна България, разказаха по време на представлението.

Но археологическите разкопки на римските терми в парк „Момина сълза“ и артефактите, открити там, свидетелстват за покровителството на здравеносните божества Асклепий, Епионе, Хигия, Панацея, Язо, Телесфор, Махаон над изворите в древния град.

Легендите за Хисаря събираха слушатели през цялото лято. Край античните басейни в Римските терми те слушаха истории за император Диоклециан, за насладите на древните римляни от водата, храната и общуването, предания от времето на турското робство и красотата на Хисаря, възпята от съвременните писатели и художници.

През този сезон екипът на Археологическия музей предоставяше безплатни беседи за посетителите, те ще продължат до края на годината. А междувременно историците и специалистите от Туристическия информационен център подготвят изложба „Интериорът във вилите на Хисаря през 20-ти век“, както и добавената реалност „На кафе с Иван Вазов“.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?