Следвайте ни

Императори вечерят край Римските терми в Хисаря, нимфи нашепват легенди

viber icon

Легенди за Хисаря оживяха край прочутия извор Момина сълза, със спектакъла, посветен на древния град екипът на Археологическия музей и доброволци изпратиха лятото.  Снощи бе последното  за този сезон  представление от инициативата на музея „Легенди за Хисаря". Пред публика от стотици хора от България и  чужбина император Диоклециан се наслади на богата вечеря, нимфи-пазителки на извора нашепваха за целебната сила на топлата вода, даряваща здраве, живот и удоволствия.

 Пред най-посещавания водопиен павилион в парк „Момина сълза“ музейни специалисти и ученици разиграха сцени като в античен спектакъл.

Декорът – венци от бръшлян по арките на павилиона, светилниците, трапезата на римските аристократи, както и облеклото на героите бе изцяло решение на  Археологическия музей. 

За финалното за сезона представление  снощи дойдоха кметът на общината инж. Пенка Ганева и  Асен Сурчев - директорът на СУ „Христо Смирненски“ – партньор на начинанието.

Инициативата  „Легенди за Хисаря“ стартира през юли, в нея се включиха доброволци от средно училище „Христо Смирненски“, повечето от които от паралелките „Аниматори в туризма“ и „Екскурзоводи“. Представяме всичко това  в автентичната  среда на Римските терми ,  интересът е много голям,   публиката  през цялото лято - многобройна, сподели доц. д-р Митко Маджаров, директор на Археологическия музей в Хисаря. 

Около минералните извори имало селище от праисторически времена, припомниха в спектакъла. През 3-4 век обаче тук  изникнал великолепен град с масивна крепостна стена, дворци, бани, обществени сгради. Той бил третият по големи град в провинция Тракия на Римската империя. А през вековете се предавали  легендите за красиви девойки, могъщи воини и мъдри лечители. Мнозина вярват, че звездите над крепостта в Хисаря са очите на робите траки, участвали в строежа на стената. Според други те са искрите от длетата и чуковете на майсторите, а някои чуват в такива нощи потайни шепот на хубавата Елица,  чиято сянка е вградена в крепостта от майстор Манол.

Първият научен анализ на лечебната минерална вода на Хисаря бил направен през 1882 година и с указ  княз Александър Батенберг сложил началото на организираното балнеолечение в съвременна България, разказаха по време на представлението.

Но археологическите разкопки на римските терми в парк „Момина сълза“ и артефактите, открити там, свидетелстват за покровителството на здравеносните божества Асклепий, Епионе, Хигия, Панацея, Язо, Телесфор, Махаон над изворите в древния град.

Легендите за Хисаря събираха слушатели през цялото лято. Край античните басейни в Римските терми те слушаха истории за император Диоклециан, за насладите на древните римляни от водата, храната и общуването, предания от времето на турското робство и красотата на Хисаря, възпята от съвременните писатели и художници.

През този сезон екипът на Археологическия музей предоставяше безплатни беседи за посетителите, те ще продължат до края на годината. А междувременно историците и специалистите от Туристическия информационен център подготвят изложба „Интериорът във вилите на Хисаря през 20-ти век“, както и добавената реалност „На кафе с Иван Вазов“.

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?