Следвайте ни

И древните римляни ходели на SPA в Хисаря, тръгвали си пияни

viber icon

Има много чар в това да  разказваш легенди за древния град  пред огромна публика, казва организаторката от Археологическия музей.

Близо 20 години Майя Апостолова от Хисаря представя пред туристите и гостите Града на императорите. Тя има свои любими кътчета и места, но когато трябва да запознае хората, които за пръв път идват тук, ползва специален подход - разказва древната история на Хисаря и чрез легендите и преданията прави връзка със съвременността. Това лято хиляди почиващи и посетители на Хисаря чуха най-интересните легенди за античния Диоклецианопол, разказвани от нея и ученици доброволци всяка седмица в петък и събота вечер в уникалната среда на Римските терми.

Инициативата на Археологическия музей да четем легенди за античния град и любопитни факти за римската цивилизация, част от която е бил Диоклецианопол, се оказа най-добрата стратегия в условията на коронавируса, споделя Майя.

Тя е организатор „работа с публики“ в Археологическия музей и е лицето на Туристическия информационен център. През 2002 година заедно с народно читалище „Иван Вазов“  създали центъра. А отскоро той стана част от Археологическия музей.

Познавам всяко кътче на моя град, мисля, че познавам добре и историята му. Но когато влязох в хранилището на музея, ахнах - пред мен грееше неподозирана съкровищница, признава Майя.

В тази инициатива с огромно въодушевление се включиха и ученици от паралелката по туризъм. Децата помагаха с мобилното приложение „HisaryaTourWalk”. Запалиха и други съученици за следващото лято.

Има много чар в това да  разказваш легенди за древния град  пред огромна публика, при това в автентична среда - между крепостни стени, до Римските терми, в които и сега греят басейните с топла минерална вода, разказва Мая. За  нея една от най-красивите легенди е  за строежа на крепостната стена.

Има вечери, когато звездите сякаш слизат над крепостта, започва Майя. Според една легенда, това са очите на робите траки, угаснали в строежа, а според друга - искрите от длетата и чуковете на зидарите. Съществува и трета легенда - в такива нощи звездите подслушват потайния шепот на хубавата Елица, вградена в крепостта, и нейния майстор Манол.

Тук, в земите на Хисаря, около минералните извори е съществувал живот още от праисторически времена. Своя голям разцвет селището получава през III-IV век, когато  е съграден великолепен град с масивна крепостна стена, дворци, бани, обществени сгради. Това бил третият по големина град в провинция Тракия на Римската империя. И през всички тези векове от уста на уста са се предавали вълшебни легенди за красиви девойки, могъщи войни и мъдри лечители.

Почти всички, които идват в Хисаря, научават античното му римско име - трудно за произнасяне, но запомнящо се - Диоклецианопол. Но кой е Диоклециан, на когото е кръстен градът, ни разказва една легенда, продължава Мая.

Младият Диокъл  раснал в семейство на току-що освободен роб в красивата Далмация. На един панаир гледачка му предсказала, че ще стане император, ако убие глиган. Диокъл постъпил във войската и се сражавал храбро в легионите край Дунав. Един ден при разпра убил с нож префекта Апър. На галски името му означавало глиган. И тогава си спомнил пророчеството. През 284 г. бил провъзгласен за император - Цезар Гай Аврелий Диоклециан Август.

При едно от пътуванията си из провинция Тракия Диоклециан минал през малко селище с топли извори. Местните хора му разказали за вълшебството на водата при лечението на много болести. Императорът и войниците му останали да лагеруват тук няколко дни. Всички пиели от чудодейната вода и се къпели в топлите извори. Преди да отпътува, императорът заръчал на това място да се издигне  град.

След година, когато отново се върнал тук, видял красив град с широки и прави улици, уханни градини с фонтани и статуи на богове, дворци, амфитеатър и голяма баня при извора с вълшебната вода. Издигнали и висока стена, за да го пазят от нашественици. И в чест на императора го нарекли Диоклецианополис.

Археолозите и историците от музея в Хисаря припомнят, че по време на Римската империя имало четири места, където всички граждани, без робите, могат да се почувстват, макар и за кратко, равнопоставени. Това са форумът, амфитеатърът, банята и тоалетната. От римляните е останала изключително модерната днес фраза „SPA - Sanus per aquas”, което означава “здраве от водата”.

Ходенето на баня тогава било дълъг ритуал. Мъжете прекарвали по цял следобед там, а  робите се грижели да не им липсва нищо. Постепенно се преминавало от вани с хладка към вани с по-топла вода, после през мястото за изпотяване и накрая в горещия басейн. Всеки посетител  можел да ползва парфюмеристи и масажисти, които прилагали лечение с благовонни масла. Тези мигове на пълно отпускане и отмора били най-голямото удоволствие за римските граждани. Това били загубените часове на приятно бездействие, или по-скоро  спечелените часове за добро самочувствие и здраве.

Между процедурите в специални зали за почивка се сервирало вино, поднасяла се прясна храна, а къпещите се хапвали в седнало или почти легнало положение. Винаги имало приятна компания и се водели интересни разговори. Много политици, търговци и интелектуалци идвали на баня именно заради тези срещи и общувания.  В късния следобед посетителят напускал термите чист, леко подпийнал и емоционално освежен.

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?