И древните римляни ходели на SPA в Хисаря, тръгвали си пияни

Има много чар в това да  разказваш легенди за древния град  пред огромна публика, казва организаторката от Археологическия музей.

Близо 20 години Майя Апостолова от Хисаря представя пред туристите и гостите Града на императорите. Тя има свои любими кътчета и места, но когато трябва да запознае хората, които за пръв път идват тук, ползва специален подход - разказва древната история на Хисаря и чрез легендите и преданията прави връзка със съвременността. Това лято хиляди почиващи и посетители на Хисаря чуха най-интересните легенди за античния Диоклецианопол, разказвани от нея и ученици доброволци всяка седмица в петък и събота вечер в уникалната среда на Римските терми.

Инициативата на Археологическия музей да четем легенди за античния град и любопитни факти за римската цивилизация, част от която е бил Диоклецианопол, се оказа най-добрата стратегия в условията на коронавируса, споделя Майя.

Тя е организатор „работа с публики“ в Археологическия музей и е лицето на Туристическия информационен център. През 2002 година заедно с народно читалище „Иван Вазов“  създали центъра. А отскоро той стана част от Археологическия музей.

Познавам всяко кътче на моя град, мисля, че познавам добре и историята му. Но когато влязох в хранилището на музея, ахнах - пред мен грееше неподозирана съкровищница, признава Майя.

В тази инициатива с огромно въодушевление се включиха и ученици от паралелката по туризъм. Децата помагаха с мобилното приложение „HisaryaTourWalk”. Запалиха и други съученици за следващото лято.

Има много чар в това да  разказваш легенди за древния град  пред огромна публика, при това в автентична среда - между крепостни стени, до Римските терми, в които и сега греят басейните с топла минерална вода, разказва Мая. За  нея една от най-красивите легенди е  за строежа на крепостната стена.

Има вечери, когато звездите сякаш слизат над крепостта, започва Майя. Според една легенда, това са очите на робите траки, угаснали в строежа, а според друга - искрите от длетата и чуковете на зидарите. Съществува и трета легенда - в такива нощи звездите подслушват потайния шепот на хубавата Елица, вградена в крепостта, и нейния майстор Манол.

Тук, в земите на Хисаря, около минералните извори е съществувал живот още от праисторически времена. Своя голям разцвет селището получава през III-IV век, когато  е съграден великолепен град с масивна крепостна стена, дворци, бани, обществени сгради. Това бил третият по големина град в провинция Тракия на Римската империя. И през всички тези векове от уста на уста са се предавали вълшебни легенди за красиви девойки, могъщи войни и мъдри лечители.

Почти всички, които идват в Хисаря, научават античното му римско име - трудно за произнасяне, но запомнящо се - Диоклецианопол. Но кой е Диоклециан, на когото е кръстен градът, ни разказва една легенда, продължава Мая.

Младият Диокъл  раснал в семейство на току-що освободен роб в красивата Далмация. На един панаир гледачка му предсказала, че ще стане император, ако убие глиган. Диокъл постъпил във войската и се сражавал храбро в легионите край Дунав. Един ден при разпра убил с нож префекта Апър. На галски името му означавало глиган. И тогава си спомнил пророчеството. През 284 г. бил провъзгласен за император - Цезар Гай Аврелий Диоклециан Август.

При едно от пътуванията си из провинция Тракия Диоклециан минал през малко селище с топли извори. Местните хора му разказали за вълшебството на водата при лечението на много болести. Императорът и войниците му останали да лагеруват тук няколко дни. Всички пиели от чудодейната вода и се къпели в топлите извори. Преди да отпътува, императорът заръчал на това място да се издигне  град.

След година, когато отново се върнал тук, видял красив град с широки и прави улици, уханни градини с фонтани и статуи на богове, дворци, амфитеатър и голяма баня при извора с вълшебната вода. Издигнали и висока стена, за да го пазят от нашественици. И в чест на императора го нарекли Диоклецианополис.

Археолозите и историците от музея в Хисаря припомнят, че по време на Римската империя имало четири места, където всички граждани, без робите, могат да се почувстват, макар и за кратко, равнопоставени. Това са форумът, амфитеатърът, банята и тоалетната. От римляните е останала изключително модерната днес фраза „SPA - Sanus per aquas”, което означава “здраве от водата”.

Ходенето на баня тогава било дълъг ритуал. Мъжете прекарвали по цял следобед там, а  робите се грижели да не им липсва нищо. Постепенно се преминавало от вани с хладка към вани с по-топла вода, после през мястото за изпотяване и накрая в горещия басейн. Всеки посетител  можел да ползва парфюмеристи и масажисти, които прилагали лечение с благовонни масла. Тези мигове на пълно отпускане и отмора били най-голямото удоволствие за римските граждани. Това били загубените часове на приятно бездействие, или по-скоро  спечелените часове за добро самочувствие и здраве.

Между процедурите в специални зали за почивка се сервирало вино, поднасяла се прясна храна, а къпещите се хапвали в седнало или почти легнало положение. Винаги имало приятна компания и се водели интересни разговори. Много политици, търговци и интелектуалци идвали на баня именно заради тези срещи и общувания.  В късния следобед посетителят напускал термите чист, леко подпийнал и емоционално освежен.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?