Следвайте ни

Хлапетата от махалите спасяват селските школа в Подбалкана

Ромчета сричат "Аз съм българче" в люлката на Възраждането

viber icon

Дванадесет общински и три държавни училища отварят врати в община Карлово на 15 септември. Първият школски звънец ще събере учениците в три средни, осем основни и едно начално училище, както и в три професионални гимназии. В Карлово, Калофер, Клисура и още пет населени  места в общината учителите ще посрещнат своите ученици. Вече десет години училищният звънец не бие в Дъбене и Войнягово, в Столетово, Климент и Васил Левски, в Каравелово и още  няколко големи села на общината. В други паралелките се спасяват основно с деца от ромския етнос, които сричат "Аз съм българче" в люлката на Възраждането. 

Днес борбата в Подбалкана не е за откриване на нови школа, а за спасяване на съществуващите. А то зависи от това колко ученици ще привлече. През последните 15-тина години броят на населението намалява, а с това и децата. След като през 2010 година бяха закрити основните училища в над десет села в региона, днес децата от тези селища всяка сутрин поемат към школото в Карлово или в съседното село с автобуси или возени в личните автомобили на родителите. Тенденцията към съсредоточаването на образованието в един център е трайна, тя се дължи  и на демографския срив, и на миграция, породена от икономически, социални и дори етнически проблеми.

И тази година Карлово пълни двете си средни училища с ученици от първи до дванадесети клас, включително и с деца от населените места на общината, в които няма училища.

В същото време основните училища в най-големите селища - Калофер, Баня и Ведраре едва успяват да сформират по една паралелка от 1. до 7. клас.

Училището в Баня, разширено двойно в началото на 80-те години, сега  е наполовина празно. Огромната база, строена с труда на учители и ученици, пустее. Учениците  са основно от ромския етнос. Промяната стана през последните 10-12 години, когато край Баня се оформи ромският квартал „Стряма“, а бумът на младото население там напълни училището. Лека-полека родителите от градчето започнаха да изтеглят от децата от ОУ „Неофит Рилски“ си и да ги водят на училище в Карлово.

По същото време с ромско училище се сдоби и Карлово. В ОУ „Райно Попович“  се записват децата от източния край на града, където са съсредоточени ромските махали. Тази година в ОУ „Райно Попович“ ще има по две паралелки във всички класове от първи до седми.

Градът на Даскал Ботьо не успя със средно училище

Как ли би погледнал прочутият български просветител Даскал Ботьо Петков на просветното дело в Калофер днес. Някога високият му ръст, енциклопедичните му знания, ораторското му майсторство и обществената ангажираност били в основата на културния и обществения живот в града. Да се здрависат с него, се изреждали всички гости на Калофер, а после разправяли по родните си места, че са разменили дума и са искали мнение по някой въпрос от Даскал Ботьо. А в мъжкото училище в  града по онова  време се учили задължително всички момчета от Калофер, най-бедните не плащали такса. Всяка година завършвали по над 300 момчета. Откритото по-късно девическото училище приемало по 200 момичета в началото на учебната година.

По наше време преди четири години, след закриването на професионалната гимназия по облекло в Калофер, кметът на града Румен Стоянов убеди Общинския съвет в Карлово да преобразува основното училище в града в средно. Не може градът на Даскал Ботьо и Христо Ботев да няма средно училище. Ако трябва, ще доведа деца от Северна България, но Калофер няма да остане без средно училище и без млади хора, зарече се кметът Румен Стоянов. На 15 септември тази година обаче, четири години по-късно, в новоучреденото средно училище „Христо Ботев“ отново  няма нито една паралелка след седми клас. Въпрос на време е кога Общинският съвет ще поиска от МОН преобразуването му отново в основно.

Основното училище в Клисура тази година има паралелки от първи до седми клас. Градецът наброява около 600-700 жители, още толкова са на гурбет в Англия, Европа и дори в Нова Зеландия. Затова експерти посочват, че училището се  крепи  и на част от учениците от Розино. Родители от най-голямото село в Пловдивска област - Розино с преобладаващо ромско население, все по-често насочват децата си към съседна Клисура.  Вероятността обаче Клисура отново да стане център на просветата в региона клони към нула. 

Времето, в което Христо Данов се върнал да учителства в родния си град и е създал цяла школа в образованието, е отминало безвъзвратно. Днес в градчето с носталгия си спомнят думите на Вазов, че докато в Сопот произвеждали чушки, в Клисура създавали учители. 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?