Гайдар избрал мястото за Великото събрание на Оборище

Робувах, наробувах се, отсякъл Димитър Коклев и си сложил главата в торбата като най-доверения човек на Бенковски

Димитър Кокльов е един от най-колоритните образи на Априлското въстание, организатор на заверата в село Мечка, днешно Оборище, Панагюрско. Известен като Кокльо, именно той избрал мястото на прочутото събрание, вдигнало на бунт срещу поробителя българския народ.

Димитър е роден на 25 октомври 1830 г. в Мечка в семейството на Павел Кокльов. От дете работел с баща си по нивите или тичал след добитъка. А в студените зимни вечери слушал край огнището разказите за безчинствата на поробителите и за подвизите на хайдут Новак, Балчо войвода от Поибрене, разказва в книгата си "Робувах, наробувах се...!" Никола Коклев, негов правнук.  

Кокльо израснал здравеняк, пъргав и непокорен. "Среден на ръст и с руси очи, дълбочината на които не можел да измери и най-добрият психолог", описал го Стоян Костурков в "Заклинанието на с. Мечка". Имал правилни, но остри черти и широки плещи. Мустаци възчерни и остри, вежди - широки и надвесени като стряха над селска къща. 

Бил чуден певец - наследил таланта на майка си. Научил от нея много песни, разказващи за злочестата съдба на поробения народ. Овладял до съвършенство гайдата, заради което съселяните му го нарекли Гайдарджията. Мълвата за майсторството му се носела от уста на уста и дори околийският началник на Панагюрище го поканил да весели гостите на сватбата му. Присъстващите по-късно разказвали, че Кокльо изпълнил триста песни, без да повтори нито една.

Любознателен и амбициозен, сам се научил да чете, без да може да пише. Подписвал само името си - Димитър Павлов. Вероятно за тези умения му помогнал поп Груйо Бански, в чиято енория се числяло село Мечка.

Изкарал три години гурбет като овчар по чуждите земи. Със спечелените пари купил воденици. Няколко години по-късно се прочул като специалист по строежа им.

В началото на февруари 1876 г. в село Мечка висок рус мъж запитал за Кокльовата къща. Непознатият, представил се за търговец на добитък, бил Георги Бенковски. Дошъл да спечели този буден, трудолюбив и уважаван от съселяните си мъж за готвещото се въстание. Без да се колебае, Кокльов пожелал да вземе участие в опасното дело. Бенковски го изгледал от горе до долу и му казал: "Лесно се палят хорските къщи и се колят чуждите хора, ами ако се наложи, твоите деца ще изколиш ли?". "Войводо, имам шест деца, ако ми заповядаш, ще ги изправя тука пред теб и за вярата Христова ще ги надроба", отговорил Кокльо. Седмица по-късно в дома му бил основан местният революционен комитет. Без да губят време, членовете му започнали трескава подготовка на населението за близкото въстание. Известно е, че Димитър Кокльов продал воденицата си при р. Тополница, която изхранвала многобройното му семейство, за да купи барут. А на 31 март - Велика Сряда, мечани положили клетва.

Когато работите по подготовката на въстанието напреднали, Бенковски се замислил за място, където да се съберат представителите на комитетите от всички селища на Четвърти революционен окръг, за да обсъдят по-нататъшните действия. Рано сутринта Кокльо взел ловджийската си пушка и тръгнал из района. За три-четири дена огледал много потайни кътчета и накрая се спрял на местността Оборище. На това място на 15 април било открито първото Велико народно събрание.

Само няколко дни по-късно въстанието избухнало. По нареждане на войводата Кокльов незабавно събрал комитета и заръчал да подготвят оръжията, а 25 бунтовници от Мечка тръгнали с Бенковски за Мухово. Въстаниците продължили към Лесичово, а след това към Юруците (Боримечково) и Елшица. Последните слънчеви лъчи угасвали, когато наближили Панагюрище. В ранната утрин на 22 април 1876 г. над бунтовния град тържествено проехтял звънът на черковните камбани. Предстояло освещаването на главното знаме. След тържествения обред Бенковски произнесъл пламенна реч. Той предложил да се сформира чета, която да обикаля въстаническите пунктове и да поддържа духа и вярата в победата. Верен на клетвата, Кокльо без колебание преминал в редиците на стотината най-юначни и решителни мъже. Така Хвърковатата чета полетяла към Петрич. Тревожни вести обаче идвали от Еледжик. На 25 април - неделя, дошли пратеници, които съобщили, че откъм Ихтиман противникът съсредоточава многобройна редовна войска и башибозук. Налагало се четата да тръгне час по-скоро натам. Присъствието на войводата и хората му възвърнали куража и вдигнали духа на легендарния връх. Но скоро научили за падането на Клисура и Петрич и за жестокото отмъщение на поробителите.

На 30 април, далеч на североизток от Еледжик, кълба от тъмносив дим се издигали към мрачното сиво небе. Нямало никакво съмнение - столицата на въстанието горяла. Когато изгладнелите и изморени бунтовници от Хвърковатата чета стигнали Панагюрище, пред очите им се разкрила печалната и страшна картина на погрома.

По решение на Бенковски Коклев се върнал у дома. Месеци по-късно в Мечка ненадейно дошли турски аскери да заловят Кокльо. Предупреден от жена си, той си направил колиба в гората, където се укривал повече от три месеца. Крепяла го вярата, че руските освободители няма да се забавят. В последните дни на 1877 г. самотният бунтовник видял многобройна турска войска. Разбрал, че руснаците са наблизо, а башибозукът отстъпва. В това време от заснежените окопи северно от Мечка бойците на генерал Дандевил водили тежки боеве. Едва дочакал да разсъмне, за да тръгне натам. Три залпа хвърляли към него отстъпващите турски войски, всеки път Кокльо падал като покосен. Най-накрая стигнал до руснаците. Първите войници, които го видели, насочили щиковете си към него. Тъй като не знаел руски, той започнал да се кръсти и да чете "Отче наш". Разбрали, че е свой, войниците го запитали: "Братушка, табачку есть?". За пръв път в живота си съжалил, че не пуши.

След освобождението Кокльо се отдал на мирен и спокоен живот, а от Панагюрско продължили да го търсят за строеж на воденици. Починал на 25 декември 1919 г.

Заради избраното от Коклев място за Великото събрание на апостолите през 1951 година родното му село Мечка  е преименувано на Оборище.

По книгата "Робувах, наробувах се...!" на Никола Коклев

 

Песен за дядо

(посветено на Димитър Коклев)

- Ти познаваш ли, дъще,

онзи мъж от снимката, с калпака?

- Да, познавам го отдавна,

име достойно българско носи,

дядо Димитър Коклев го наричат!

Неговата снаха - баба Стояна

истински случай ни е разказвала.

Посреднощ дядо Димитър скъп гост - Бенковски завел,

тайни планове двама кроили,

по чашка вино пийнали.

- Ех, бачо Димитре, Димитре,

как да ти на думи повярвам,

като от скоро те познавам?

Ами ако ме, бачо, предадеш

и делото ни обречеш?

До вратата брадва стояла,

дядо Димитър брадвата грабнал.

Всички деца и жената до вратата изправил.

И преди с брадвата да замахне,

скочил Бенковски и рече:

- Спри, Димитре, вярвам ти вече!

Благодаря ти, дядо!

Пред цял народ село Мечка прослави!

Спи в мир!

Аз с теб се гордея,

че в мойте вени твоя кръв се лее!

Твоя внучка: Странджева

Оборище свято

Оборище свято, гнездо на герои!

Как закърми ти свойте чада?

Да бъдат силни и горди,

смели, достойни!

В сърцата си свои да носят

смелия дух за свобода!

За свободата на майка България

мечани смело се биха,

живота си жертваха те.

На Майка България те го обрекоха,

че роби не искаха вече да бъдат,

а свободни и силни люде!

И сякаш пак чувам гайда да свири

и чувам на Димитър Коклев гласа:

"Работих, наработих, се!

Робувах, наробувах се!

Смърт на това кучешко царство!"

На Бенковски войводата смело е казал:

"Войводо Бенковски, баща съм и шест деца имам,

свидни са ми, но за свободата на Майка България

живота свой и на децата си давам!"

И мечани смели с Бенковски

в гората се клели и пътя кървав

на въстанието Априлско поели.

Смело се били, живота си дали

и навеки в историята свята

на Майка България те са остали!

За да бъде България - силна! Щастлива! Свободна!

И героите мечани смели да помним!

Посветено на балканския сокол Димитър Кокльов и на истинските българи от с. Мечка - Оборище!

От Радостина Тодорова Миткова, гр. Варна

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?