Следвайте ни

Депутатката Данка Зидарова-Люртова: Работя за развитието на общините

В края на 2020 г. общините от Пловдивска област получиха от бюджетния излишък 13 милиона лева за инфраструктура

viber icon

Данка Зидарова – Люртова е родена в Карлово.  Завършила е висше  образование с магистратура  „Проекти, финансирани от Европейския съюз“. Започва политическата  си кариера през 2012 г. като общински  съветник и председател на групата общински съветници на ПП ГЕРБ. От август 2013 г. е  заместник-кмет по устройство на територията в община Карлово.  През юни 2015  г. е назначена за главен секретар в Областна администрация – Пловдив, а след  местните избори същата година  отново е заместник-кмет на Карлово. От ноември 2019 г. и в момента е народен представител в ПГ ГЕРБ. В парламента тя е член на постоянните комисии по околна среда  и води и по образование и наука. От 2015 г.  е общински ръководител на структурата на ПП ГЕРБ в община Карлово.

 

 

Госпожо Люртова, изтича мандатът на това Народното събрание, удовлетворена ли сте от вашата работа като народен представител от ПП ГЕРБ? 

-        Да,  така е. И този път ГЕРБ приключва пълен мандат без предсрочни парламентарни избори. Бях в парламента една година,  до голяма степен се чувствам удовлетворена от работата си. Всички знаят, че аз съм в парламента от края на 2019 г. след местните избори, когато д-р Христо Грудев  бе избран за кмет на Асеновград и аз влязох на неговото място. През тази година мисля, че участвах пълноценно в работата на парламента и свърших доста неща. Част от тях  смятам, че са важни за общините, някои конкретно до община Карлово и общините в Пловдивска област. Гражданите, на които съдействах за решаване на дългогодишни проблеми и казуси, са удовлетворени, а това е важно за мен. 

 

 С какви приоритети тръгнахте към парламента?

-        Влязох в парламента след като няколко години в два мандата бях заместник-кмет на Карлово с ресор „Устройство на териториите“. Знам добре  какви са проблемите на общините, затова и преди да бъда народен представител, и докато бях, развитието на общините е бил мой приоритет. Затова и голяма част от свършената работа е в тази посока.

В края на 2020 г. общините в Пловдивска област получиха от бюджетния излишък близо 13 милиона лева. Вашият принос това да се случи беше признат от обществеността веднага след като се случи. Но готови ли бяха общините да посрещнат този ресурс и да го оползотворят добре?

-        Аз работих усилено в тази посока и за мен беше важно, че то се случи. Средствата са общо 13 милиона лева, те са  значителна подкрепа за общините.  Ясно е, че с бюджетните средства общините не могат да решат много проблеми. А тези 13 милиона лева се предоставят за конкретни инфраструктурни проекти. 2.5 милиона лева са за 12 населени места в община Карлово  плюс град Карлово. Когато с кмета на Карлово д-р Емил Кабаиванов  подготвяхме документите за кандидатстване пред Министерството на финансите се водихме от виждането сега да бъдат финансирани проекти в големите населени места в община Карлово. И вече са в ход процедурите за обществените поръчки по тези проекти. Рано напролет ще започне изграждането на  инфраструктурните обекти с отпуснатите от държавата средства. А що се отнася до разпределението на т.нар. бюджетен излишък, намерението ни с д-р Кабаиванов е да положим усилия и през настоящата 2021 година,  държавата да финансира инфраструктурни проекти и за най-малките населени места в община Карлово.  

Баня получава  най-много средства – 1.2 млн. лева, половината от цялата сума, предоставена на община Карлово. Градът трябва да навакса изоставането, което се е случвало назад в годините. Смятам, че трябва да положим усилия Баня да се доближи до Хисаря, а това ще стане като привлечем сериозни инвеститори. Но всеки инвеститор иска добра инфраструктура. Баня втори мандат има много силен кмет – Стамен Гешев, който работи целенасочено, има виждания и полага неимоверни усилия да промени облика на населеното място. И ние го подкрепяме изцяло. 

Парламентът прие изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация,  според които общинските съвети ще гласуват конкретни бюджети на всяко  кметство и те ще ги управляват сами. Защо обаче  това не може да се реализира докрай?

-        Да, ние подкрепихме искането на кметовете на кметствата. Тези промени бяха  необходими, за да  се даде възможност да по-голяма свобода на кметовете на кметства. Но кметствата нямат достатъчен  капацитет – счетоводители, юристи, експерти, които да подготвят и реализират обществена поръчка – нещо, което те много искат. Това, което се постигна е,  че кметът на  населеното място ще бъде включен в комисията по избор на изпълнител на дейност по обществена поръчка и  ще участва задължително в подписването на всички документи при стартиране на строителството до самото му завършване. Това вече е прието в ЗМСМА. И сега отговорността на кметовете  става много голяма.

 

Това достатъчно ли е, за да се подобри работата на кметовете на кметства?

-        Мисля, че законодателят може да даде още права на кметовете на кметства – когато кметът на населено място поиска от институциите  съдействие  за решаване на въпроси, то това да има същата тежест каквато имат исканията на един общински кмет пред  ВиК, електроразпределителните  дружества, кабелните и в мобилните операторите. Това ще даде възможност проблемите  по-делово да се решават. Има необходимост и възможност  също да продължи работата по бюджета.

Като заместник-кмет на община Карлово бяхте в основата на реализирането на програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Интересът към тази програма е много голям. Тя ще продължи ли?

-        Освен в законодателната дейност имах възможност да отправям редица въпроси и питания към министрите. Един от тези въпроси бе към министърът на регионалното  развитие и благоустройството Петя Аврамова за продължаването на програмата за саниране на жилища, в която община Карлово бе отличник. Отговорът бе, че  има два варианта за продължаване на програмата – единият е това да стане с национално финансиране. Другият е, че предвид ковид кризата, ще има европейски средства за продължаване на тази програма. Все още в МРРБ, чрез работна група, пишат каква ще бъде методиката за новите сгради. Сега се коментира възможността и малките семейни къщи  да кандидатстват. Очаква се до два-три месеца да има написана методика и общините ще започнат да се подготвят. 

Вие сте известна като човек на бързите и практични решения. Кои от тях в дейността ви на  народен представител ще откроите?

-        В Закона за опазване на околната среда съм вносител,  заедно с колегите от комисията, на  предложение за удължаване на срока за регистрация на водовземните съоръжения за подземни води и за кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите . Това засяга почти всяко домакинство в България.  С направеното предложение срокът бе удължен с две години.

Тъй като имам опит в работата на  общинската администрация, смятам, че законодателят може да бъде полезен и на  инвеститорите, дори на най-малките, като се  поработи доста сериозно по Закона за устройство на териториите. Необходимо е да се съкратят някои процедури за разрешителни, които са доста тромави и бавни – осем месеца или година - това е пречка за хората и бизнеса, които искат да инвестират. 

Цветана Георгиева

Цветана Георгиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Карлово

Цветана Георгиева е кореспондент на в. "Марица" от Карлово. Завършила българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Работила е като главен редактор на в. "Карловска трибуна“.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай