Арх. Петър Петров: Парадокс е община да протестира срещу закон

На официалния сайт на Община Карлово е публикувана невярна и заблуждаваща информация по повод проведената от експерти на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) Териториална програма в град Баня. Това заяви в свое изявление директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров. 

Териториалната програма е предвидена в Закона за културното наследство (ЗКН), тя ще бъде проведена поетапно в цялата страна и се осъществява с одобрението на министъра на културата на Република България. Изпълнението ѝ започна едновременно в 5 населени места, сред които е и град Баня. Парадоксално е община да протестира срещу изпълнението на закон.

Целта на териториалната програма е да направи оценка на състоянието на недвижимите културни ценности във връзка с актуализацията на Регистъра на недвижимото културно наследство.

Към декември 2022 г. в регистъра са включени 8 недвижими културни ценности в град Баня. 4 от тях са в аварийно техническо състояние. За тях не са предприети никакви мерки за укрепване и опазване, както и за осигуряване на безопасността на гражданите.

 

При обходите експертите установиха още 4 обекта, които притежават висок потенциал като носители на историческата памет на града: Специализирана болница за рехабилитация (3 сгради), лесопарк „Калето“, павирана улична мрежа и Царска жп гара и предгаров площад.

Арх. Петър Петров съобщава, че на 22 февруари 2023 г., съгласно чл. 26, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Националният институт за недвижимо културно наследство е уведомил Община Карлово, че започва производство по издаване на индивидуален административен акт за тези 4 обекта. Уведомлението се изпраща също така на на всички заинтересовани лица (собственици, концесионери) и организации, както и на заявителя, като им дава възможност на всеки да се запознае с преписката и издирените материали по всяко време.. Така законът осигурява участието на заинтересованите страни в административното производство.

Два от 4-те обекта са разположени в територията на археологически недвижими културни ценности с категория „национално значение“, обявени с решение на Министерския съвет от 1962 г. Те са защитени от закона и в момента, тъй като инвестиционните инициативи за всички обекти на тази територия, независимо от индивидуалния им статут, преминават през съгласуване по реда и условията на ЗКН.  

Директорът на НИНКН подчертава, че уведомлението не спира инвестиционните инициативи, а привлича вниманието върху тяхната ценност. Нещо повече – териториалната програма е основа за широк обществен диалог за недвижимото културно богатство като икономически и културен ресурс за развитие на населеното място и за насърчаване на инвестиционните намерения по отношение на ценните обекти.

Законът за културното наследство възлага на общинските кметове широк кръг отговорности за опазване на недвижимото културно богатство на тяхна територия. За съжаление, някои общини не изпълняват тази свои ангажименти и нарушават закона.

Арх. Петров припомня, че през последните близо 2 години НИНКН настоява за промени в Закона за културното наследство, така че държавата реално да подкрепя по-ефективно собствениците, концесионерите и общините при опазването на археологическото и архитектурното наследство на България, включително финансово.

В същото време има инвестиционни намерения на общини и собственици, които не са съобразени с културните паметници на населеното място и предвиждат груби намеси в автентичната средата, отнемащи идентичността и духа на града.  

Директорът на НИНКН обяснява, че Териториалната програма за изучаването на недвижимото културно наследство има две големи цели. Първата е да разкаже по-пълно историята на населеното място и да идентифицира факторите, които са формирали неговата градоустройствена жизнена среда и култура – материалните елементи, които са част от националните ни ценности. Втората е да сподели това знание с местните общности, защото то представлява потенциал за по-добро развитие на местната икономика, туризъм, култура. Но веднъж унищожен, този потенциал не може да бъде възстановен.

По време на териториалната програма в град Баня екипът на НИНКН получи голямо съдействие от гражданите и от местните институции – читалището, музея и Кметство Баня. Благодарни сме ви, заявява арх. Петър Петров.

„Открихме много важни и неизвестни досега данни за живота и развитието на населеното място, за обществените процеси и природните дадености, които са въздействали върху тях, за специфичното за град Баня възрожденско и следосвобожденско строителство, с което са свързани някои от най-големите имена в българската архитектурна история“, споделя директорът на НИКН арх. Петър Петров.

„Българското недвижимо културно наследство е оцеляло през векове на чуждо владичество и упадък, за да достигне до нас и да го осмислим, а след това да предадем на следващите поколения, както сме го получили от предишните. Не за да го унищожим и да заличим националната ни историческа и културна памет.

Когато цялата информация и документация бъдат систематизирани, НИНКН ще представи доклада с резултатите пред гражданите на град Баня“, заявява още арх. Петър Петров.