4000 посрещат Петровден в Баткун

Смолянският архимандрит Весарион ще отслужи светата литургия

Александра МУСИЕВСКА, Пазарджишка Марица

Около 4 хиляди посетители очакват днес за храмовия си празник монасите на Баткунския манастир "Св. св. Петър и Павел". Светата литургия ще отслужи в 9 часа смолянският архимандрит Висарион. На миряните ще бъде раздаден и рибен курбан за здраве. Тъй като е постен ден, сме подготвили рибник, съобщи архимандрит Яков.

Освен църковна обител манастирът е и историческа забележителност. Поради това е и доста посещаван, особено на църковния празник "Петър и Павел". Разположен е в северните склонове на рида Каркария от Баташкия дял на Родопите, на около 1,5 км от някогашното село Баткун, днес част от Паталеница. Манастирът е обявен за паметник на културата. Посетителите могат да разгледат и останките от древния град Баткунион.

За миналото на манастира напомнят старо клепало в двора му и мраморна плоча от манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781-а. Днес тя е вградена в стената на светата обител. Мястото е давало подслон на много известни местни хайдушки войводи - Тодор Банчев, Бейко Гащанов и на техните хайдути. Те били посрещани винаги радушно от игумена на манастира Герасим. В манастира е отсядал и Васил Левски.

През 1872-а той посетил Баткунския манастир и основал революционен комитет с представители от околните села - Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере (днес Ветрендол) и Ямурчово (днес Мокрище). Манастирът винаги е привличал поклонниците от близки и далечни места. По-будните българи от Пазарджик като Стефан Захариев, Станислав Доспевски и други го посещавали през летните месеци, за да отдъхнат сред хубавата природа. Доспевски имал семейна стая, която сам изписал. Пазарджишкият управител Али бей също посещавал и уважавал манастира, защото там се излекувал.

В "Св. св. Петър и Павел" се намира рядка и много интересна забележителност - стара лоза, свидетел на различни времена и епохи. Историята  се губи далеч в древността. Тя е на възраст над 500 години. Това е най-старата лоза на Балканския полуостров. Размерите на столетницата били необикновени. Стеблото  имало обиколка 1,10 метра. Преди много години короната  е била около 70-80 пъти по-голяма, отколкото е сега и е покривала целия двор на манастира. През 1978 г. силна буря счупила скелето и съборила лозата на земята. Откъртен бил и най-големият и плодоносен клон. Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които продължават да дават плодове. Лозата ражда черно на цвят грозде, с твърди зърна, използвано предимно за вино. Петвековницата е обявена за природна забележителност и се охранява от държавата./Пазарджишка Марица

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?