Вирусът ще ни смири, ако не сега, следващия път 

Не знам каква е причината за коронавируса, но май от нещо такова имаше нужда побърканото ни човечество. От нещо, което да го накара да се спре, да се огледа, да види в какво е превърнало всичко около себе си, заради алчност и безотговорност.  

Откакто дойде тая напаст, водата в каналите на Венеция се избистрила, в Китай смогът изчезнал. У нас, чудо невиждано, даже политиците спряха да се дърлят и седнаха на една маса. Само за 3-4 дни всички станахме по- търпеливи, сетихме се, че има хора, нуждаещи се от помощ. Видяхме и тези, които не забелязваме иначе, защото ги  имаме  за даденост – сестрите в поликлиниките, продавачите в магазините, аптекарите, които с маски и ръкавици обслужват нас клиенти и пациенти, въпреки страха.  Родители разбраха, че  на учителите хич не им е лесно, а преподаването не е фасулска работа. 

Отново свикнахме да стоим на опашки, я пред банка, я пред магазин, щото с един клик не всичко става. И суетата  бързо, бързо изчезва, защото на никой не му е до глезотии. Под маската надутите джуки не се виждат,  нито бръчките, а ръкавиците скриват и най- перфектния маникюр. Онези с огромните комплекси, които все още не са препрали парите си, видяха че като с вълшебна пръчица, само за ден- два бизнесът  им е срутен и вероятно никога  повече няма да е същият. Да, природата наистина е по- силна от нас човеците и като че ли от време- на време ни напомня, че и на Господа сме омръзнали. 

Ние сме хора, обикновени хора, които ги е страх от болестта, а тя не подбира по красота и богатство. Сега цялата лудост на света е спряла в очакване тази напаст да изчезне, ограниченията да паднат, да се върнем към нормалния си живот. Дали ще се върнем обаче. След всяка криза, вече нищо не е същото, защото ни дава урок, че живеем безумно. 

Тази ни накара да се спрем у дома. Семейства се събраха , за да минат заедно  през това изпитание. Други от скука се огледаха сред приятелите си и видяха радостите и проблемите им. Скуката ни прави по- близки, нищо че дори не можем да се ръкуваме за поздрав. Дано тази криза ни смири и  заживеем по- разумно, по- човешки. Ако ли не, следващата ще е още по- голяма. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?