Следвайте ни

Вижте християнските изображения на тази скала межу Хасково и Кърджали

viber icon

Милко Узунов

Беше края на лятото, привечер, минути след залеза. Откриващата се пред погледа ми природна картина  близо до Хасковско ме впечатли и аз я заснех (снимка 1).

В центъра й се издига масивна скала. От север тя е висока 10-12 метра, а на запад широка 2-3 метра.  Посетих това място още няколко пъти по същото време. Постоянната ми нагласа при посещение в планината е да анализирам в движение видяното наоколо в християнски аспект.  Това в случая ми помогна да отнеса обекта към християнското изкуство. В резултат на бързия анализ се очерта неочаквано съвпадение с библейските събития Благовещение и Рождество. Дали това, което ще опиша е природен феномен или са намесени и човешки ум и ръце могат да покажат допълнителните изследвания. Защото, както се вижда от снимките няма буквени означения на отделните елементи.

Изгледът от снимка 2 бе заснет минути преди залеза на слънцето. Виждаше се как черната сянка на насрещния склон бавно пълзи към хоризонта и постепенно отдолу нагоре засенчваше скалата. Тук обаче горната й част все още бе огрявана от слънчевите лъчи. Оформилата се картина ми даде усещането за нещо много библейско и след кратък размисъл се насочих към Новия Завет, Лука 1:26-38 – Благовещение.

И така горната скална част все още беше огрявана от слънчевите лъчи. И тя, и околната панорама бяха обагрени в златисто. Тази особеност ми напомни, че в християнското изкуство златистия  цвят означава божествена сила и Бог като видима светлина. Върховите каменни очертания създаваха впечатление за женска глава в профил, приведена силно напред, с разкошни дълги коси. Поразителна гледка. Косите просто пламтяха на слънцето. На главата й имаше кръстообразна фигурка, приличаща на капсула, където вероятно трябваше да бъде Светият дух. Подобна представа ни дава и стенописът Благовещение от старинната (14 век) църква в с. Беренде, община Земен, където божията светлина непосредствено докосва главата на Девата и осигурява проникването на Светия Дух в тялото й, за да се осъществи Въплъщението. В следващия момент тъмнината от близкия склон обхващаше скалата и по този начин се запазваше светостта на Тайнството. Това стана доста бързо. Подобен момент е реализирал и художникът-зограф Иван Мърквичка в стенопис със същото име в катедралата „Свети Александър Невски“ в София.

Малко след настъпването на пълния залез (снимки 1 и 3) камъкът е същият, но коментарът вече доста по-различен. Много промени са настъпили във формите на изображенията. Под профила, най-горе на наведената не в смирение, а в умиление жена, със силно увеличение се показва и детски такъв. На същия ред, крайно вдясно се откроява молитвена поза (поза оранта -  снимка 4 от Богородица Оранта в църквата на с. Радибош, община Радомир) така характерна за Божия Син и Божията Майка. Косите се виждат вече като дълго покривало на главата, принадлежащо на омъжената еврейка. Там е положен и истински кръст, а както е известно кръстът е символ на Христос. Тя вече е Богородица, майка на Богочовека Иисус Христос, което разкрива две природи: божествена и човешка, за да бъде спасено човечеството. Тези форми могат да се наблюдават от площадка с дължина няколко десетки метра.

Природен или не, според мен, обектът вероятно е бил използван за тайни поклонения, а може би и служби на открито, поради преследване на християните. Православната ни църковна история разполага с такива примери. Всеизвестно е, че за тях е имало и трудни времена. Особено в тукашните земи. До края на 19 век част от българските християни се изселват в Беломорска и Горна Тракия, включително и в Хасковско. Така че на съвременното население в областта ще му бъде интересно да се запознае как техни предци са пазели своята вяра и народностна идентичност. Изглежда култът към Пресвета Богородица тук и в Хасковския край е бил доста разпространен и един от важните спасителни фактори за българската народност там.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Да отпаднат ли мерките срещу COVID-19?