2374
Следвайте ни

Топ ченге нищи сериозните проблеми на МВР в книгата "Съдбата на криминалиста"

viber icon

Автор: Дидо Николов

„Днешната полиция, не е моята полиция“, това заяви Васил Матвеев за ситуацията в МВР. Той е от топ криминалистите в Хасковска област и след дълго мълчание написа своята си истина. Тя е събрана в 207 страници и е озаглавена „Съдбата на криминалиста“. Редактор в новото поприще на полицая е криминалният и съдебен репортер Делян Аврамов.

Матвеев на 61 г. Той е внук на белогвардейски имигрант. В системата на МВР започва от най-ниското стъпало, постепенно се издига до началник на група "Тежки престъпления" и е изпълнявал длъжността началник на сектор "Криминална полиция” в ОДМВР-Хасково (РДВР по негово време).

Известен е и на читателите на "Марица" с криминалните истории, разказани по негови спомени.

Сред вариантите от заглавие избра именно „Съдбата на криминалиста” не защото е Михаил Шолохов, а заради корените си - внук е на белогвардейски имигрант. 

„През моите очи тази полиция не е моята и стоя зад думите си“, споделя с тъга Васил Матвеев. Според него има действащи и бивши служители, които няма да го разберат. Дава си сметка, че времената и поколенията са други.

„И какво от това? В системата постъпват хора, които не им е там мястото. С една дума -  кандидатът за полицай не се проучва както повелява науката. Освен това, част от  действащите сега служители в системата на МВР не могат да осъзнаят един съществен факт - че те са подчинените на обикновените хора - техните данъкоплатци“. Това коментира дългогодишното ченге, чието обучение  е започнало в милиционерското училище и се е усъвършенствал в Академията на МВР в Симеоново.

Васил твърди, че облечени с униформа и власт се смятат за велики и започват да раздават правосъдие.

„На много места полицейските подразделения са обърнати на бащиния. Всеки началник коли и беси. Конкурсите се обявяват за определена личност. И така на ръководни постове се издигат неподходящи. Оттам надолу се получава едно мазало“, коментира сегашната ситуация някогашният шеф на групата за разкриване на тежки престъпления в Хасковска област.

За да се излезе от тази кахърна ситуация, смята Матвеев, трябват много работа и промени.

„На сегашния кадрови ресурс трябва ясно да бъде разяснено какви поразии се нанесоха до днес, включително, през последните години и предхождащите ги  в така наречения преход от 1989 г. Съставът трябва да се обучава от можещи, все още има такива. Ако мен не ме щат, има достатъчно мои опитни колеги, които могат да помогнат. Те са хора с авторитет. Най-важното е партиите да не се месят в кадровите дела на МВР.  Месят се и досега, ако  продължава така, нищо добро не чака полицията“, убеден е проговорилият след дълго мълчание криминалист.

На въпроса всичко само негативизъм ли е, Васил Матвеев отговори, че има много свестни действащи служители.

„Основен си остава професионализмът. Полицаят не се изгражда за година-две, за да придобие истинските професионални качества. При нанесена тотална щета трудно се работи“, обясни 61-годишният хасковлия.

Още докато работил, забелязал злоба и завист и от хората в системата, и от излезлите вече извън нея.

„Имаше злоба и завист срещу колеги, работили съвестно по разкриването на тежки престъпления. По тази тема съм питал един от хората, дето най-много уважавам и мой учител. Полковник Георги Тишевишки, професионалист, светла му памет! Бате, викам му, откъде е тая злоба и завист, нали сме изкарали и заковали случая? Той се позамисли и много просто отговори: „Защото са неврастеници, Васко“. И толкоз, нищо повече не изрече. Прав беше, защото неврастеници-кариеристи драпат за постове, без да подбират средства. Може би и затова са им такива грапави езиците. Така гние системата“, твърди Васил Матвеев.

Бой в защита на съученик едва не го изправя пред военен съд

От ярките спомени на Васил Матвеев е случка от милиционерското училище в Пазарджик. Станалото тогава можело и да му коства край на професионалния път още преди да го е започнал.

„Съученикът ни Любо Трофимов го изпратиха до града за покупки за взвода. Бил с униформата. В Пазарджик го пресрещнали около 10-15 младежи от друго училище. Бяха го пребили. Върна се целият в кръв“, разказва Васил Матвеев.

Като по команда взводът им изскочил през прозорците. Открили нападателите на съученика си и ги помлели от бой.

„Случаят се разчу, стигна до Окръжния комитет на БКП в Пазарджик и до министерството в София. Разбрахме, че искат да изключат Любо от училището. С мой съвипусник от взвода започнахме да събираме подписи от цялото училище в защита на Трофимов. Пуснахме листове с над 200 парафа под вратата в кабинета на зам.-началника на училището. Някой ни издаде и батальонният командир искаше да ни дава на военен съд за подстрекателство. Любо го изгониха. Ние получихме по 5 денонощия арест. Майката на Трофимов успя да влезе при тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. Той проявил човещина, Любо се върна, но в друг взод, а на нас се размина военният съд“, спомня си Матвеев и до днес за случката, станала преди повече от 40 години.

Редакторът Делян Аврамов: Като криминален репортер много лазих по нервите на Матвеев

Беше провокация да съм редактор на полицай. Когато авторът Васил Матвеев беше в криминалната полиция, моята особа в качеството си на репортер в същия ресор многократно му е лазил по нервите за информация. Той обаче мълчеше като комунист на разпит, докато беше в системата.

Продължи да мълчи още дълго време и след пенсионирането си. Вместо обаче да получи „отличен” в час по мълчание, Матвеев пък взе, че проговори. Направи го по своя си начин, за което и досега имаме творчески препирни, но пък стилът си е негов. Написа своята история в 207 страници. Сред вариантите от заглавие избра именно „Съдбата на криминалиста” не защото е Михаил Шолохов, а заради корените си - внук е на белогвардейски имигрант. Предците са важни и трябва да се помнят.

Още преди да се реши да издаде книгата си, Васил Матвеев ми сподели: „Професионалната ми кариера протече в интересни времена”. Прав е, започнал е да служи в социалистическата милиция, след което дойдоха ранните години на прехода, дето май и досега не е завършил. „Да живееш в интересно време” - според китайска поговорка, е и проклятие. Поне Матвеев е насъбрал цял вагон с интересни истории, спомени и опит.

На автора му е и малко тъжно, че сегашните му колеги не го търсят за съвет и напътствия при нужда. Казвали са ми го и други бивши, ако има такива, полицаи с дългогодишни стаж и опит. В книгата си Матвеев е оставил съвети и напътствия към сега действащите млади криминалисти. Тяхна работа си е дали ще го прочетат, но, ако го направят, ще им е от полза.

За първи път, за отбелязване е, хасковски криминалист пише документално биографична история с реални лица и случки от споменатите вече интересни времена. Васил Матвеев е първият, повдигнал донякъде завесата защо и досега буксува системата в МВР. В тези 207 страници авторът е изповядал своите истини и възгледи за работата на криминалистите. Неговата инстанция не е последна, но е начало на нещо, което би трябвало да обясни какво ни се случва и евентуално как бихме могли да го променим.

Другото е край, или може би не е...

С такова многоточие завършва и „Съдбата на криминалиста” от Васил Матвеев.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?