Следвайте ни

След 27 г. отлагане, чистят Олу дере в Малево 

Ще има нов Бисер ако и този път не се почисти коритото на реката, казват местните 

viber icon

27 години се оказват недостатъчни на институциите да решат проблема с моста и състоянието на р. Харманлийска, наричана още Олу дере, в хасковското с. Малево. Хората живеят в постоянен страх от наводнения, принудени са да търпят зловония, тъй като в реката се изливат три отходни канала. Освен това експлоатационният срок на моста, който отдавна се нуждае от ремонт, изтича. Водопропускливостта в района му на практика е почти нулева, тъй като коритото на реката никога не е чистено. Тук може да се случи нова трагедия като в Бисер, казват хората. 

От 1993 г. насам Марин Коджаиванов сигнализира всички  институции- Община Хасково, РИОСВ, АПИ, Областна администрация, че има опасност за населението.  Коритото на реката е обрасло с растителност, в него има застояли тонове фекалии. Боклуци, изхвърляни години наред, допълнително са затлачили реката. Виждат се гуми, ламарини и какво ли не.

А мостът, един от най- красивите в областта, се руши. Още преди 25 г. паднала една от колоните му. Никой не си направил труда да я вдигне и възстанови. Тя и днес е в реката,  забелязва се между мръсотиите и растителността. 

Все няма пари, а толкова много средства се харчат за какво ли не, коментират малевци, които не губят надежда, че проблемът им ще бъде решен, въпреки неуспешните опити през годините. 

През 2006 г. Община Хасково прави проект и искане от Междуведомствената комисия за защита на населението към МС за помощ. Сметките тогава показват, че са необходими 328 233 лв. за възстановяване на разрушените диги по Олу дере. Комисията обаче отказва парите и очевидно в следващите години проблемът изобщо не е в дневния й ред. Проектът не е допустим за финансиране и по ОП „Околна среда“ тъй като в населеното място живеят по- малко от 2 000 души. Според цитираните данни, постоянните жители са 1 179 лв., само че през лятото сме над 2000, казват местните. 

Междувременно сигнализирана АПИ прави проверка на моста, а констатациите са притеснителни, още повече че от 2014 г., когато е извършено обследването, нищо не е сторено. А обследването констатира, че „фугите на моста са напълно компрометирани с широки напречни пукнатини“. Напълно компрометирани са и лагерите на моста. „Нарушена е водонепропускливостта. В следствие на течовете, са настъпили повреди на връхната носеща конструкция“.

Ще допълним картината, като кажем, че животът на моста е 100-годишен и изтича след 11 г. Като се има предвид тапата отдолу и факта, че по него освен постоянен поток от автомобили, минава и тежката военна техника- танкове и др. от близкия полигон „Корен“, има защо местните да са притеснени. 

А властите? Запознат съм с проблема, но той не е наш. В случая Общината нищо не може да направи, освен да сигнализира Областна администрация, което е сторено. При необходимост бихме съдействали, коментира зам.- кметът на Хасково Динко Тенев. Вероятно през 2006 г. Общината е опитала да се възползва от някаква възможност чрез комисията към МС, обясни той опита да се получат средства от държавата по линия за бедствията и авариите.  

„В средносрочната бюджетна прогноза на областна администрация за периода 2020 -2022 г., изготвена през 2019 г. и за периода 2020 -2023 г., изготвена през 2020 г.,  са заложени средства за почистване на реки по Програма за намаляване на риска от наводнения, като в нея влиза и участъкът на река „Олу дере“ от с. Тракиец до с. Брягово, преминаваща през село Малево. Това гласи отговорът на Областна администрация, от който става ясно, че проблемът се прехвърля от година на година заради недостиг на средства. 

„Разглеждат се и се търсят възможности за осигуряване на финансов ресурс за ремонт на моста, предвид дългия му срок на експлоатация. Прогнозната стойност ще може да се посочи след изготвянето на проекта за ремонт на съоръжението, коментираха от АПИ. 

Преминаването по моста над река Харманлийска на третокласния път III-505 е безопасно и шофьорите трябва да бъдат спокойни. Съоръжението, което е построено през 1931 г., през годините се поддържа чрез програмата за текущ ремонт като е асфалтирана пътната плоча и са изкърпени подходите към моста. До края на месеца предстои почистване на речното корито от наноси и премахване на храстова растителност, каза още от пътната агенция. 

Така за жителите на Малево остава да бъдат търпеливи, каквито са били цели 27 г.  и да се надяват, че белята няма да се случи преди да започне работата. А в края на месеца ние отново ще сме там, за да проверим започнало ли е почистването. 

 
За 6 г. нищо не се е променило 

Това е една история, която сме разказвали и преди 6 г. 

Чистата река се превръща в бунище след построяването на язовир "Тракиец" през 60-те години на миналия век. Притокът спада и реката не може да се самоочиства. Отделно от това, типично по нашенски, години наред селяните изхвърлят сметта си в реката или дерето, както я наричат. Така се стига до затлачването на един от отворите на моста. Тъй като от години  коритото не е чистено, а реката е бунище, на пракита има тапа. При обилни валежи се е случвало близките дворове и градини да се наводнят. А през годините никой не е  реагирал- нито да почисти, нито да глобява за изхтвърляне на  смет. 

Когато „Марица“ разказа за проблема през 2014 г. институциите коментираха, че търсят решение. 6 г. по- късно се оказва че абсолютно нищо не се е променило. 

Неоценено бижу 

Мостът е строен през 1931 г. от известния хасковски архитект Желю Койчев и е истински архитектурен шедьовър. Днес обаче е в плачевен външен вид, явно идните поколение не са уважили красотата му. На мястото на падналата красива колона има грозен винкел. Перилата се преправяни сякаш с подръчни материали. 

Преди години под него било чисто, нямаше  ги наносите, образували се от изхвърлени боклуци и тор, и дори селскостопанска техника минаваше отдолу, казват още местните. 

Според обследването на АПИ животът на моста е 100 г., т.е. изтича  през 2031 г. Надеждите са преди да изтекат последните му 11 година да се направи проект, според който не само да бъде укрепен, но и възстановен в автентичния му вид. 

 

Цанка Семерджиева

Цанка Семерджиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Хасково

Завършила е „Човешки ресурси” в УНСС и ПУП във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, преди това РЕГ „Любен Каравелов” в Хасково. Като журналист работи от 21 г. Започва във в. „Новинар юг” през 1998 г., където репортерства 6 г., следва в. „Тракия”. Близо 15 г. е във в. „Хасковска Марица” където е била репортер, зам. главен редактор, главен редактор.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще сложите ли маски в раницата на ученика?