С пари на войници е вдигнат паметникът на 10-и Родопски полк

ХАСКОВО

Анжелина ЯНЕВА

Срамота е гледката около паметника на 10-и Родопски полк в града.
Руини и храсти опасват мемориала на славния полк. Паметникът е единственият по рода си в цяла България и е построен със средства на Родопци и техните роднини, той заслужава да се впише в градската среда по достоен начин. Намира се в бившата казарма по "Булаир" и допреди 4 г. самият той бе руина. Бе възстановен по инициатива на бившия областен управител Ирена Узунова по повод 100-годишнината от превземането на Одринската крепост. Оттогава се търсят варианти районът около него да бъде облагороден, а хасковлии нямат търпение това да се случи, тъй като казармите се рушат от дълги години.

Мястото ще придобие нова визия догодина, след като се реализира проектът на общината за парк върху бившите казарми и военно-исторически музей, обясниха от администрацията. 3 млн. лв. ще бъдат вложени в реконструкцията, ще има детски кътове, много зеленина. Парите за проекта са спестени от отпуснатите средства по Оперативна програма “Региони в растеж” за образователната инфраструктура в Хасково, по която се извършват ремонтите на училища и детски градини в момента. Средствата са спестени, тъй като строителите, спечелили обществената поръчка, предложили по-ниска цена за ремонта. Хасковлии ще имат ново място за разходка и спорт, при това в центъра на града. Предвижда се изграждането на парка и музея да започне през 2018 година, а дотогава единствено "Екопрогрес" разчиства отвреме-навреме буйната растителност, така че възстановеният паметник все пак да се вижда.



Героизмът на войниците, които превземат Одрин

10-и пехотен Родопски полк е формиран в Хасково с указ на княз Александър I Батенберг от 23 декември 1885 г. след примирието от Сръбско-българската война. В състава му влизат 10-а хасковска дружина, 8-ма пловдивска резервна дружина, 6-а пловдивска резервна дружина и 4-та пещерска дружина от Източнорумелийската милиция. На 26 януари 1898 г. с указ на княз Фердинанд територията на България е разделена на шест дивизионни области, 24 полкови окръжия и 88 военни околии. Хасковското полково окръжие влиза в състава на Втора тракийска дивизионна област и обхваща Хасковска, Харманлийска и Първомайска околии.

На 17 септември 1912 г. в България е обявена мобилизация. През цялата нощ в казармите на полка в Хасково пристигат хора от селата на околиите, влизащи в състава на 10-о военноинспекционно окръжие. През следващите два дни се раздават облекло и оръжие. На 25-и полкът напуска Хасково под гръмкото "Ура" на събралите се граждани под звуците на "Шуми Марица". На 4 октомври войната е обявена. Преди разсъмване Родопци настъпват по пътя за селата Бисер-Белица-Лозен-Сива река, като задачата е да превземат връх Трите чуки, гарата в Свиленград и моста над река Марица.

Турците се опитват да вдигнат моста във въздуха, но не успяват и са отблъснати към Одрин. На 7-и и 8-и полкът ги атакува на височините при селата Булдуркьой и Кадъркьой и ги превзема. Дава 9 жертви, а противникът 60, 16 пленници, а също и военни трофеи - картечница, 20 пушки и патрони. На 9-и командирът на Одринската крепост - Шукри паша, предприема нападение при позициите на полка при селата Коюнлии и Юруш. След сражения врагът е отблъснат към крепостта, като отстъплението им се превръща в паническо бягство. Турските загуби пред позицията на 10-и Родопски, 30 Шейновски и 51 пехотен полк са около 900 убити. Родопци дават в сраженията 6-има убити и 70 ранени войници. На 15-и започват да преминават през 3 понтонни моста. Силно придошла е река Арда. На следващия ден турците ги атакуват с 15 дружини, които са подкрепени от артилерия, но са отблъснати. През нощта на 20-и, в непрестанен дъжд и дълбока кал, полкът се придвижва към източния сектор на Одринската крепост. В следващите дни Родопци водят боеве, като настъпват към Кум дере и заема гребените на Ески Кумлук и Пачаджилар. Опитите на турците да контраатакуват са отблъснати. В боевете от 10-и Родопски полк 41 са убитите и 353-ма са ранените войници. Дружина участва в пленяването на 14 000-ия корпус на Явер паша на 15 ноември.

На 12 януари 1913 г. внезапно, от разрив на сърцето, почива командирът на полка и на негово място е назначен подполковник Янков. След провала на мирните преговори се получава заповед, че примирието е изтекло и артилерията започва да обстрелва Одрин. За периода 21-26 януари се водят слаби престрелки, които обаче водят до 47 ранени войници от полка. За командир на Източния сектор е назначен братът на Иван Вазов -ген. Георгий Вазов.

На 27 януари турците предприемат атака срещу сектора и нахлуват в българските окопи. Командирът на 1-ва рота - поручик Свраков, повежда ротата си напред и отблъсква атакуващите турци, последван и от останалите роти на полка. Тази победа на борисовградци, хасковци и харманлийци струва кръвта на 42-ма убити, но врагът дава 800 убити. На следващата нощ турците отново атакуват полка, като са отблъснати и не правят нови опити за атака до 10 март. Полкът дава загуби от 8 убити и 105 ранени българи. Ген. Вазов решава да атакува едновременно с изненада всички турски позиции, но главният удар трябва да се насочи срещу фортовете Айваз баба и Айджи йолу в Източния сектор на Одрин. През нощта на 11-и ротите тихомълком се предвижват и преминават Кум дере в посока крепостта. От двете страни на Родопци са 23-и и 32-и полкове. Скоро турците са уплашени, разбити и обърнати в бягство. Превзети са позициите на Маслака и Малтепе пред крепостта. Артилерията се измества незабавно напред след полка - това е един от българските приноси в световната военна история. На 12-и турците са отблъснати зад фортовия пояс.

10-и Родопски полк започва своето настъпление. Атакува през проходите и завладява Айджи йолу, като борисовградчани, хасковлии и харманлийци са първите стъпили в Одринската крепост. Турският командир на форта Айваз баба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени, артилеристите му са мъртви, а българите влизат във форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви - там, където ги е застигнал българският шрапнел. Български сапьори са избити от вражеска артилерия, докато са се опитвали да прережат бодливата тел, а в голям концентричен окоп в южния сектор лежат телата на 730 турци, убити при щурма на нож преди разсъмване на 13 март. След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор - Айваз баба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ, са превзети. Айваз баба е превзет от шипченци. Родопци пленяват и едно турско бойно знаме. Уплашеният Шукри паша заповядва да се взривят складовете с храна и боеприпаси и в 8,30 ч. се предава заедно с крепостта Одрин. По заповед на командващия армията 10-и Родопски полк и 23-и Шипченски полк получават правото първи да влязат в превзетия Одрин. На 12-и и 13-и при щурма на Одрин Родопци дават 185 убити, а от болести и рани умират още 64 души.