Перперикон бил по-многолюден от Виена през 14 в. 

Животът в Свещения град се запазил и по време на голямата криза в Източната Римска империя през 8 век

Ако имате нужда от освежаваща разходка наблизо, изберете Перперикон. Свещеният град, изсечен в скалите, е само на 38 км от Хасково и на 100-на от Пловдив, пътят до там е добър. Ако изберете маршрута през с. Зорница, ще видите r зеолитните скални гъби край Бели пласт. Може да си напълните бутилка с лековита вода от близката чешма.

В подножието на хълма, на който е кацнал Перперикон, има паркинг.Пътят до горе не е много. Щом се качите, ще се върнете векове назад, още по времето на траките. 

 

Само преди дни археолозите си тръгнаха от Перперикон, приключвайки един много успешен сезон, който продължава да подрежда историята на Свещения град. Тук разкритията ще продължат и през следващите години, а  туристите са все повече, вероятно защото има все повече неща, които да видят. Откритията на  този сезон, 21.  пореден за екипа на проф. Николай Овчаров, са свързани с християнството. Животът тук е кипял дълго преди тях. 

Перперикон е известен основно като езически център, като старо тракийско светилище.Той един от  е един от най-древните монументални мегалитни паметници, който има вековна религиозна дейност. Още през V хил. пр. Хр. Тя е свързана с култа към Бога-Слънце.  

Градът обаче има много бурен живот и по време на християнство, разказва проф. Овчаров, който вече 21 г. работи тук, подреждайки по векове историята на това място. 

Има документи от 1337 г., че Перперикон е бил  много богата епископия. През 2015-2016 г. екипът на Овчаров се натъква на чудна базилика в акропола. От  тогава се търси епископската резиденция. Базиликата на южната тераса е трикорабна, много добре датирана като архитектура от 6 в. , това е времето на Юстиниан Велики. Сградата има колони с каменна пластика, нещо несрещано до сега в Родопите. Това е най- голямата църква в планината. Счита се, че Перперикон е бил духовец център на Родопите. 

След като попадат на нея учените започват да търсят с  какво е свързана тя. Южната тераса не е застроена както акропола на Перперикон  с  улици и градски сгради. Това подсказва на учените, че става дума за религиозен комплекс. Този сезон работата им се увенчава с Епископска  резиденция. Тя е строена през 6 г., когато новата религия вече е наложена и се появява нужда от разширяване на храмовете. 

След набезите на готите, през 5 в. Перперикон се събужда за нов живот. Някъде тогава е прието християнството по тези земи. Открити са баптистерии, в които са били покръствани  старите езичници по времето на мисионерът Некета Ремисиански, кръстителят на Родопите. 100- 150 г. по- късно,  вече по времето на Юстиниян, се налага изграждането на по- голяма църква, към която има много сгради. Три от тях са разкрити през последните 3 месеца разкопки. 

Особено интересна е уникалната ротонда, кръгла сграда с предверие и  колонада. Тя е запазена на първи ред с огромни каменни блокове, идеално издялана в скалите. Вероятно тук е бил мавзолеят на някои от епископите на Перперикон от 6. началото на 7. век. Архитектурната аналогия води към Рим, където има такива ротонди. Има ги и на Балканите, например в Солун или Св. Георги в София, но най- напомня като размери мавзолея на готския крал Теодорих в Равена, Северна Италия. Вероятно тукашната  ротонда е била като равенската, на два етажа, смята Овчаров.

Другата сграда е била монументална с жилищен характер. Третата е много красива, неголяма, но изящна, която най- вероятно е била ризница, мястото където е държана  църковната утвар на манастира. И трите сгради са насочени към входа на базиликата. 

Построеният през 6 в. комплекс, е функционирал до 11 век. Това за археолозите е много интересно,  тъй като през 7-8  в. много от градовете замират. По  това време Източната Римска империя е в криза, животът в повечето градове на север от Стара планина замира. В днешна Южна България обаче не е така. Въпреки икономическата криза, при която дори монетите изчезват и се минава на стоково обръщение, Перперикон продължава да съществува пълноценно, показват находки от акропола, където са намерени монети от 9-10 в. Сред тях е тази, открита в последните дни на тазгодишните разкопки. Тя е сечена  по времето на  император Роман Лакапин, управлявал в първите десетилетия на 10 в. Това е времето на нашия цар Симеон. Именно с Лакапин Симеон се състезава за короната в Константинопол, но не я печели. 

Нещо често срещано в римската империя е императори да препечатват по- стари монети. Такава е и откритата тук преди дни, допълва Овчаров.

През цялото време на съществуването си комплексът е бил религиозен. Базиликата  просъществувала до 14 век, макар и не с предишния си блясък. През този век започва упадък. Тогава Перперикон е имал между 3 000 и 5 000 обитатели, което е много за онова време, когато населението на Виена е било 3 000 души. Хората на Перперикон са живели в колиби и землянки, направени  в старите сгради, които вече не се използват по предназначение. 

150 са находките тази година, предимно монети. Интересно е парче керамика с монограм, който все още не е разчетен. Вероятно е от красив съд от  много фина керамика. уквално в последния ден на разкопките бе намерен пръстен. Откри го жена, която работи на разкопките 20 г.  

А те вероятно ще продължат още дълги години. В гората има още много сгради, тъй като комплексът е бил огромен. Тайните му предстои да бъдат разкрити. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?