Следвайте ни

Обществото ни не е способно на професионален диалог 

България няма туристическо лого, защото липсва консенсус за посланието в него, казва Борил Караиванов, един от авторите на герба ва Хасково

viber icon

- Определени като най-красиви хералдически символи, гербовете на Хасково и Бургас са първите изобразени на колекционерски пощенски марки. Разкажете, как бе създаден хасковският, чийто автор сте заедно с Емануил Манолов, кой Ви го поръча? 

- През 1994 г. община Хасково обяви конкурс за нов хералдически символ на града. По това време с Емануил бяхме студенти в Художествената академия – аз учех илюстрация, а той графика. Участвахме в конкурса и за наша най-голяма изненада спечелихме. Причината за това бе, че в журито като председател и консултант по хералдика бе Христо Дерменджиев, който по това време вече участваше в дискусиите около националния герб. Той се бе застъпил за нашия дизайн с думите „Само от този проект може да излезе нещо“ и така спечелихме. 

Първоначалното ни предложение включваше два изправени лъва от двете страни на щита, в който се намираше ключът–кръст. След последвалите консултации с Дерменджиев лъвовете отпаднаха и остана само основната форма на герба. Като част от проекта трябваше да се създаде и релефна версия, за която ни помогна друг наш състудент Борис Стоицов. По това време той също учеше в Художествената академия, но промишлен дизайн. За първи път видях резултата от нашата работа след като Емануил ми изпрати фотография на новосъздадения герб върху сградата на общината в Хасково. 

Аз, да си призная все още не съм виждал пластиката на живо… 

- Трудно ли се създава герб? 

- В България съществува порочната практика съдържанието и символиката на образите, заложени в един герб да се предлагат от художниците, автори на съответния проект. Затова и резултатите предизвикват множество последващи полемики. Съдържанието от своя страна има като минимум две измерения – смислово и политическо. Гербът на един град е добре да съдържа послания, за които вече е установен обществен консенсус. И това трябва да е част от заданието. Така художникът ще може да се концентрира най-вече върху намирането на подходящ художествен образ, който се съобразява с особеностите на хералдическата наука. 

Този въпрос се подценява от неразбиране. В държави, където хералдиката има своите традиции и култура се правят конкурси дори само за намирането на нов художествен образ при вече установени символи. Никой не очаква, че град като Берлин например, ще свали от герба си мечката. Но как тази мечка е изобразена и дали стилистиката съответства на днешния ден, това е предметът на такива конкурси, в които художниците могат да направят своите предложения. Неразбирането на този проблем е решаващ и за обикновени запазени знаци с по-голямо приложение. Туристическо лого на България няма да има, докато не се постигне консенсус какво трябва да е посланието в него. 

Оказва се, че за подобни проекти художникът по неволя трябва да бъде и историк, и хералдик, и политик, и дизайнер. Това разбира се не се случва и затова масово резултатът е незадоволителен. 

- Какво символизират използваните в хасковския цветове, кръст, корона, щит (ако не се лъжа испански), ключ? 

- Символиката на всеки хералдически знак трябва да следва описание, което е неразделна част от изображението. В община Хасково се намира текстов документ, който ясно указва значението на всеки един от заложените символи. Може да бъде открит и в уеб сайта на общината. Тук ще спомена съвсем накратко основните елементи: 

Централен символ на града е златен ключ, който в горната си част е във формата на кръст, а в долната съдържа буквата Х. Ключът символизира важното значение на града като порта към вътрешността на страната. Кръстът ползва като първообраз исторически артефакт от региона, символизира християнската вяра, а буквата Х препраща към името на града. Ключът е разположен на червен щит и увенчан със зидова корона, която определя герба като градски. Девизът на града „Достойнство и вяра“ препраща към ключово събитие от историята ни, а именно битката при Клокотница, в която Цар Иван Асен II разбива епирския деспот Теодор Комнин. 

От хералдическа гледна точка е важно да се уточни, че гербът е описанието, а не изображението. Илюстрацията на това описание може да зависи от стилистиката на времето, употребата на изображението, както и много други фактори. Но гербът остава неизменен и бива разчитан като достоверен, ако изображението следва описанието. В този смисъл, първо е описанието, а след това образът. Затова и обърнах внимание по-горе, че преди да се стигне до дизайн е необходимо да се постигне съгласие за използваните символи. Защото те са посланието, което изображението ще отправя към бъдещето. 

- Харесва ли Ви марката с герба на Хасково? Чувствате ли се горд, че именно той е в първото пощенско-филателно издание „Българска градска хералдика? 

- Марката поставя началото на поредица от публикации, които ще се опитат да въведат широката аудитория в понякога обърканата материя на хералдиката. Чудесно е, че тя илюстрира и стартирала инициатива за стандартизация на общинските символи, като резултатът би трябвало да доведе до някои отдавна необходими уточнения. Общинските гербове да се отличават от останалите чрез използването на зидови корони, а самите корони да указват големината на общината. Това е добра практика, позната в страни с традиции в хералдиката и ще бъде чудесно, ако и у нас се поставят ориентири в тази посока. Мога само да приветствам усилията на авторите. 

- Има ли задължителни и недопустими символи в един герб? 

- Може би единственият задължителен елемент, който определя дадено изображение като герб, е наличието на щит. Той се явява пространството, в което се разполага и основното изображение, носещо символиката на герба. Следвайки традицията за използване на герба по време на военни действия, вторият по важност елемент можем да кажем, че е девизът. Образът в щита и девизът са може би най-важните елементи, а всичко извън щита е по-скоро допълващ и поясняващ атрибут. 

Не бих могъл да кажа, че съм срещал недопустими символи. От отсечени глави и ръце, до автомати Калашников, всичко може да бъде открито в гербовете по света. За недопустимо можем да приемем непознаването на правилата, по които се изгражда историята свързана със символа. Тъй като тези правила са един вид граматиката на повествованието, заложено в образа, грешка в тях ще доведе и до грешка в тълкуванието. 

- У нас хералдиката е доста млада наука, какви са причините, според Вас? 

- Много са. От една страна историята на страната ни за добро или лошо не ни е оставила в наследство монархии от западен тип, за които хералдиката е характерна. Възстановяването на третото българско царство не е било достатъчно, за да се създаде институционалност в тази посока. Дали защото монархията ни е била твърде млада, обществото ни не се е развило така, че да отгледа своите благороднически семейства или просто защото периодът е бил твърде къс, причините може да са много. 

Новосъздадената Народна република България няма нужда от гербове, а от лозунги и плакати. Те са далеч по-директни в посланията си и могат да достигнат до всички. Съответно, ако е имало някой, който да се заинтересува от тази тематика, то той е бил или историк, или колекционер-любител. За институционални стъпки в тази посока отново не можем да говорим, а най-близката институционална структура е армията. Аз бях свидетел на това време и публикациите по темата можеха да се изброят на пръстите на двете ръце, а хората интересуващи се професионално бяха дори по-малко. 

Хералдиката е спомагателна историческа дисциплина наред с фалеристиката (ордени и медали), вексилологията (флагове и знамена) и нумизматиката (банкноти и монети). Най-логично е научната ѝ основа да бъде положена в средите на историци. В същото време, тя е и приложна дисциплина, нормално е от нея да се заинтересуват и всички, които по някакъв начин се занимават с дизайн. Жалко е, че институциите ни не припознават темата за интересна, но то да беше само тя… 

- Много ли са хората и фамилиите у нас, които си имат герб? 

- Днес личният и семеен герб е въпрос на добро желание и грамотност. Стига човек да пожелае може да избере свой символ и девиз, и да започне да го използва. Ако в ежедневието му съществуват поводи за употреба, този личен герб може да представлява човека точно така, както го прави един екслибрис, например. Разбира се, добре е този процес да се случи с помощта на хералдик и грамотен дизайнер, за да се избегнат неминуемите грешки, които ще се допуснат, ако това е изцяло любителско начинание. 

Тъй като не съществува регистър на семейните гербове в страната, вероятно е трудно да се каже колко са те. Съществуват клубове и организации на хералдици, които помежду си споделят информация за проекти, в които са участвали, но вероятно има и количество гербове, които са останали извън тази кръг от заинтересувани. Но не вярвам да са много. Представям си нещо като стотина герба. 

- Има ли кич в тази област? 

- Разбира се. Кичът може да бъде в няколко посоки. От една страна може да има неподходящо подбран символ, от друга изображението може да е просто неотговарящо на посланието и накрая може да са объркани основни правила, които в очите на знаещия ще направят впечатление. Спомням си, че преди няколко години Google беше направил реверанс към националния ни празник. На 3 март, като илюстрация ( doodle​) на търсачката, беше използвал националния ни символ на лъв. Изображението бе неправилно обърнато в обратната посока, лъвът бе коронован, липсваше задължителния за подобни изображения първичен полов признак, гривата бе по-скоро накъдрена, а ноктите червисани. На хералдичен език това означаваше, че България е монархия, лъвът е обърнат с гръб към враговете си, а всичко останало говореше за неясна полова идентификация. Струва ми се, че това е чудесен пример за кич от непознаване на тази материя. Един друг лъв пък, този път като запазен знак на една от определящите се като десни родни политически партии, също е обърнат наобратно. Кой да обясни на тези хора, че това е хералдическо ляво, тъй като водеща е гледната точка на държащия щита… 

- Какво мислите за сегашния Държавен герб на Република България, през 1997 г. имаше огромни дебати както в НС, така и в обществото за промяната, стигна се и до Конституционния съд? 

- Помня добре дискусиите от онова време и те за пореден път показаха, че обществото ни не е способно на професионален диалог. Проектът бе натоварен с политически амбиции от много страни и в момента е нито риба, нито рак. От една страна, възродихме наследството на семейната символика Сакс-Кобург и Гота, въпреки че тя не е узаконена на конституционално ниво. От друга страна, се опитахме да изобретим короната като „символ на държавността“ и с това дадохме своя уникален принос към хералдиката като наука. Кръстовете на Шишман ни гарантираха спокойна съвест и всички уморени от дългогодишните спорове се предадоха. Нека кажем, че имаме един компромисен резултат. 

Но нека започнем с нещо много по-просто и основополагащо – колко хора са наясно, че гербът не е част от националния ни флаг? 

- Любопитно ми е, познавате ли Хасково, харесва ли Ви градът с най-високата в света статуя на Дева Мария? 

- Бил съм в града ви само веднъж. Това бе, когато спечелихме конкурса за герб и се срещнахме с екипа на общината, за да уговорим последващата работа по проекта. Имам хубави спомени въпреки, че бе преди повече от 20 години. 

 

Борил Караиванов е художник на книгата по образование, който през годините работи в областта на графичния дизайн, рекламата и интернет. Той е от първото поколение уеб дизайнери и участва в реализацията на знакови за развитието на българския уеб проекти. Автор е на публикации, активен лектор и преподавател в множество работилници и семинари за уеб, графичен и шрифтов дизайн. Той е един от учредителите на инициативата „За българска кирилица“ (www.cyrillic.bg), организатор на фестивала Типофест (www.typofest.bg) и обученията Типоклас (www.typoclass.bg). 

Той е съавтор на герба на Община Хасково, който заедно с този на Бургас, от 24 юни са на пощенски марки. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пусна в употреба серия от две пощенски марки, оформени в блок-лист с винетка и милезим с гербовете на двете общини. Изданието се допълва от първодневен пощенски плик и специален пощенски печат. Серията има и допълнителна стойност, заради публикувания в нея за първи път визуален графичен стандарт за рангови корони на местни гербове съставен от Българското хералдическо и вексилоложко общество. 

 

Цанка Семерджиева

Цанка Семерджиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Хасково

Завършила е „Човешки ресурси” в УНСС и ПУП във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, преди това РЕГ „Любен Каравелов” в Хасково. Като журналист работи от 21 г. Започва във в. „Новинар юг” през 1998 г., където репортерства 6 г., следва в. „Тракия”. Близо 15 г. е във в. „Хасковска Марица” където е била репортер, зам. главен редактор, главен редактор.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се пазите ли и след края на извънредната ситуация?