Следвайте ни

Любовник на сериен убиец обрал първия български космонавт

Крадецът Христо Иванов вързал полицаи да копат измислено златно имане

viber icon

Христо Жеков Иванов - Космонавта е един от най-емблематичните крадци на Хасково. Получил този прякор, след като успял успешно да обере в София жилището на първия български космонавт Георги Иванов.

„Христо беше от активно действащия криминален ​контингент преди, по мое и след мое време”, споделя със сарказъм топкриминалистът от южния град Васил Матвеев.

Въпросният крадец е заел цяла стая от богатите му със спомени мисловен замък на дългогодишния полицай, ако би трябвало да перифразираме Томас Харис.

„Целият живот на Христо Жеков Иванов бе свързан с местата за лишаване от свобода и най-вече Пазарджишкия затвор, където лежат рецидивистите”, разказва с усмивка Васил Матвеев. В кариерата си хасковският рецидивист имал над 300 кражби. Коронният му номер бил да се катери по терасите като алпинист и да влиза през оставени отворени врати.

„В годините на демокрацията играеше на „всичко коз” - тоест крадеше соцвозила, части и вещи от автомобили, ошушкваше хоремазите по селата и т.н. Имаше фотографска памет. Помнеше ден, дата, час, адрес, номер на автомобил, какво е откраднал и какво се е намирало там”, разказва криминалистът от Хасково.

„Запознах се с лицето в началото на 1984 г. Това ми беше първото регистрирано престъпление, по което работих. Беше 2 януари. В жилище на улица „Липа” № 27 беше проникнато през терасата на 30 срещу 31 декември 1983-а. На втори януари ми връчиха преписката. Бях си абсолютен новобранец, нямах никакъв опит и наличие на информатори”, говори с умиление в гласа бъдещият тогава и бивш сега шеф на групата за разкриване на тежки престъпления в РДВР - Хасково.

Неканеният гост задигнал от жилищната кооперации касетофон и малко златни накити. „Отлична работа тогава свършил експертът от Научно-техническата лаборатория (НТЛ) Валентин Мишков. Той успя да свали годна дактилоскопична следа от невероятно място - вътрешната горна част на чекмедже. Вальо беше и до края на службата си остана от най-добрите в своята област. Единственият от експертите, който си позволяваше и имаше смелостта по време на оглед на местопроизшествие да гони ръководния състав на полицията. Често шефовете, в собственото си възприемане на величия, заличаваха много следи. Качественият оглед води до 50 процента за разкриване на извършителя”, разкрива Матвеев поредната част от тайните в полицейския занаят.

След около две седмици още по Татово време Христо Иванов бил заловен в извършването на друга кражба.

„Признаваше единствено за нея. Разговорите ни се водиха само за пребиваването му в затвора. Докато обясняваше интересните си истории за престоя си зад решетките и не казваше нищо конкретно за  други, извършени от него кражби, влезе колегата Мишков. И усмихнато размаха зеленото картонче с отпечатъци. По онова време картотеката не беше в компютър, а само на хартия. Рецидивистът веднага загря за какво иде реч, и заяви, че иска да говори само и единствено с началника Георги Тишевишки. „Тогава не знаех, че Иванов се смяташе за висш крадец и държеше от отсрещната страна да има началник, тоест човек на неговото ниво. Така излезе първата ми разкрита кражба, без да имам грам заслуга за това”, връща Матвеев лентата на спомените от милиционерската си служба.

Години по-късно Васил вече отговарял за тежките престъпления в РДВР - Хасково. „Отново „имах честта” да се срещна с Христо Жеков Иванов. Месец преди това беше освободен от затвора и успял в съучастие с бъдещия сериен убиец и негов съкафезник Недялко Димитров - Момата да сътворят много обири. Съсипаха коли и хранителни магазини в Хасково, Стара Загора и част от Северна България. Между двамата рецидивисти съществуваше и интимна връзка. Малко са хората, които знаят, че Момата е ​регистриран за пръв път като Недялко Иванов Русев, като в затвора си смени презимето и фамилията на Димитров Димитров”, прави нова сюжетна линия опитният полицай, преди да стигне до последната си среща със своеобразния си лирически герой и крадец.

„В началото на 90-те години на миналия век ме потърси водещият разследването следовател от Хасково срещу Космонавта и Момата. Бяха изминали 2-3 месеца от задържането ​на Христо. Тук явно пак беше поискал да се поразходи. Затова взел да разказва за негови кражби в Батак и Пещера. Твърдял, че тарашил вили и в една от тях свил пушка. Опитах се на няколко пъти да обясня, че само ще разходим задържания да подиша чист въздух в Родопите. Следователят написа мотивирано искане до директора. С негово разпореждане ни беше дадена служебна кола. Така аз, оперативен работник от Районното, водещият разследването и Христо тръгнахме да опознаем Родината, за да я обикнем. Минахме през пловдивския квартал „Тракия”, пещера и „Батак”. Воаяжът ни приключи в хасковския ресторант „Рибката” - под ресторант „Орфей”, където следователят плати сметката”, обясни дългогодишният криминалист. 

Последната му среща между Космонавта и Матвеев станала, когато от шеф на групата за разкриване на тежки престъпления в Регионалната дирекция станал началник- сектор „Криминална полиция” в районното управление в Хасково.

„Основен приоритет на състава беше разкриването и предотвратяването на домовите кражби и противозаконното отнемане на автомобили. Ръстът на престъпността неочаквано започна да се вдига от т. нар. кокошкарски кражби - изчезваха касетофони, гуми, части и вещи от коли. В полезрението на оперативния работник Петьо Димитров - Хеса, беше попаднал отново старият ни познайник Христо Жеков Иванов. Подчиненият ми каза, че Космонавта искал да разговаря с началника. Рецидивистът седна срещу мен и за по-малко от четвърт час, в присъствието на оперативния работник, си призна за 15-20 свои изпълнения. Трябваше спешно да влизам в съвещание. Казах на Иванов да продължава да разказва на колегата, все едно че аз съм тук. Тогава разбрах защо когато бях новобранец, смятащият се за спец в кражбите иска да говори с по-висши криминалисти. Така беше, защото се смяташе за шеф на крадците и искаше да си признава пред хора с опит”, споделя полицаят, видял две и двеста в кариерата си.   

"Във времето между първата и последната ни среща Христо бе успял да влезе и в жилището на първия български космонавт Георги Иванов. Затова столичните колеги му бяха сложили прякор Космонавта. По техни данни ги съсипал от обири”. Такъв епилог разказа Васил Матвеев.

Наложило се софийските криминалисти да сложат секретни постове. Спипали го, докато се набира на балкон на петия етаж. След 2-3 месеца той си признал за всички извършени от него престъпления, даже взел и да си измисля, за да се разходи извън ареста. Понякога искал и на 100 км от килията. Хем на чист въздух, хем гледал сеира на конвоя. Така споделил, че в гора между два бора имало закопано много злато, задигнато от Христо. Накарал „въоръжени” с кирки и лопати униформени полицаи да мерят крачки от дърво до дърво и да изкопаят яма с метър и половина дълбочина. Най-накрая служителите на реда видели лукавия му поглед и го подкарали със саповете.

Подобни изпълнения правеше и съратникът на крадеца - Недялко Момата. Покойният вече сериен убиец твърдеше за уж закопани от него трупове из цялата страна и разхождаше напразно униформените от „Охрана на съдебната власт”, заедно с оперативни групи от криминалисти.

 

Делян Аврамов

Делян Аврамов

Репортер-редактор - екип "Регион" Хасково

В професията е от 1996 г. Работил е като криминален и съдебен репортер във вестниците „Ориент експрес”, „Тракия XXІ век” – Димитровград, „Новинар юг” – Хасково. Бил е кореспондент на вестниците „7 дни спорт” и „Труд”. От 2014-та е в хасковския екип на „Марица”.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще подарите на любимата жена?