Костадин Жеков: На 3 март в Чикаго се вее българското знаме и се играят хора

Родината е винаги в сърцето на всеки един емигрант, в моето също

Костадин ЖЕКОВ
Интервю на Михаил МИХАЙЛОВ

Костадин Жеков е роден във Велико Търново през 1958 година, но живее и работи дълги години в Хасково. Свири в три хасковски групи на барабани, а от 1991 до 2001 година е тонрежисьор, музикален редактор в първото лицензирано УКВ Радио в България след БНР - 95,3 FM Радио Хасково. Автор и водещ е на две музикални предавания в радиото за българска и англоезична музика. От 2002 година живее със семейството си в Чикаго, САЩ.
Има и три издадени книги: "Корени към дъжда" - поезия от 1992 г., "Първият щрих" - разкази от 2001 г. и "Лирика и разкази" - сборник поезия и проза от 2012 г.
--

- Кои са най-ярките ви спомени от Радио Хасково и кое ви провокира да напишете книга за него?
- Спомените от Радио Хасково край нямат. Но бих желал да кажа, като се прочете книжката, ще станат ясни някои моменти. Тя е озаглавена "95.3 Радио страници", защото това беше неговата честота. Импулсът, който ме накара да напиша книжката, заедно със своите някогашни колеги, е 25-годишнината от създаването на Радио Хасково и по-специално първият екип и случките зад завесата. Неща, които са се случвали преди и по време на ефир, неща, които тогавашните слушатели няма как да са знаели. Имало е инфарктни ситуации, стресови моменти. И в един момент, когато си чатихме по интернет с мои бивши колеги, си казах вместо да си разказваме тези истории, защо не вземем да ги напишем в една книга. И така се роди идеята за този документален разказ.
- Представихте и друга книга в Хасково, кажете нещо за нея?
- Другата ми книга е сборник лирика и разкази. Тя е сборник от първите ми две книги и нови неща, които не съм публикувал никъде досега. Реших да си направя един подарък по случай 10 години от пребиваването ми в САЩ, през 2012 година.
- Вие правите освен представяне на книгите си и фотоизложба, как ви дойде идеята за нея?
- Идеята за фотоизложбата дойде от моя приятел и колега - Златко Латев, който от дълги години се занимава с фотография професионално и е печелил доста международни и национални награди. Той ми каза, хайде бе, кога ще си дойдеш и да направим една фотоизложба с твои неща. И така тръгна идеята.
- А в Щатите правили ли сте представяне на книгите си?
- Да, книгата имаше представяне, един месец след излизането си в Чикаго, пред българската общност. И фотоизложбата съм представял там, но тук в България и Хасково е за пръв път. Затова и го кръстихме творческа вечер в читалище "Заря". Тя ще остане една седмица тук.
- Как избрахте темите, които да представите пред хасковската публика?
- От 800 снимки, които бях избрал, селектирах 50. Снимал съм ги за десет години и реших да селектирам няколко допълнителни, на различни теми и така станаха 60 снимки. Но това е един опит за художествена фотография, защото аз съм любител. Темите са птици, острови и общи щрихи, като повечето са от САЩ. Има и няколко снимки от България.
- Освен тонрежисьор вие сте много добър музикант - барабанист. Били ли сте на концерти в Щатите?
- Имах възможността и щастието да гледам Карлос Сантана преди една година. Направих доста снимки. Сантана също присъства във фотоизложбата. Исках да уловя необичайни моменти, като например грифа на китарата му, който е инкрустиран с гълъби. Нещо обаче ме впечатли изключително много на този концерт. След едни бурни аплодисменти на един от музикантите му, който свиреше на конги-тимпани, Сантана каза, че ако тези тимпани бяха в църквата, щял да бъде там всеки ден. В Лас Вегас гледах "Канзас", "Форинър", но най-голямо впечатление ми направи групата "Чикаго", която слушах и гледах на живо месец след като пристигнах във Вятърния град. Те звучаха на концерта така, както звучаха на студийните записи. Изключителни професионалисти и невероятни музиканти. Препълнени зали, стадиони, хората ги аплодират. На джаз концерти съм ходил. Най-известният джаз клуб в Чикаго се казва "Шоу кейс", първият световноизвестен музикант, когото гледах там, беше квартетът на Бени Голсън - саксофон. Интересното е, че той присъства във филма "Терминал" с Том Ханкс. На края на филма Голсън дава автограф на главния герой, а като свърши концертът, саксофонистът ми даде автограф за моя най-добър приятел - Митко Русев - Мутата, и ми каза, това е за твоя приятел, а на теб как ти е името и откъде си? Музикантът попита, а там има джаз фестивал, в София? И в Хасково има джаз фестивал, а мен ще ме поканите ли? И аз му отговорих, ако някой ден спечеля от тотото, ще ви поканя. Интересното е, че Митко Русев се уцелва с Бени Голсън на джаз фестивала в Банско и той му дава автограф на контрабаса, понеже не е имал хартия.
- Тази година бяхте на повечето от изпълненията на хасковския джаз фестивал, кое ви впечатли най-много?
- Бях приятно изненадан от двете групи, които свириха на закриването. Български музиканти на световно ниво, от Пловдив, "Махавира" и Светлин Стайков квартет. Полското WP Trio, сборният квартет с тунизиеца на баса и испанският саксофонист - в Стефан Горанов квартет. Но най-силната емоция за мен беше първата вечер, когато Лъчо - Лъчезар Караджов изпълни с Димитър Русев композицията му "Песента на вятъра". Лъчо беше дошъл специално от Швеция за откриването на юбилейния джаз фест и на другия ден летеше обратно за Стокхолм. А "Песента на вятъра" ме е спасявала много пъти в Америка от лоши мисли и настроения.
- В Чикаго има огромна българска общност, по-различно ли е отношението на нашите сънародници помежду им там, отколкото на други места?
- Там има много събития, чествания, тържества, даже на 3 март на площада в Чикаго се вее българското знаме, лее се българска народна музика и се играят нашенски хора. Имаме консулство там и консулът поздравява нашата общност. Има две български църкви, три безплатни вестника. Идват музиканти певци - Теодоси Спасов идва два пъти, хасковският музикант Иван Милев също идва няколко пъти, писатели, художници се събират често. Вече има няколко български магазина, но носталгията продължава да си ме мъчи и мен, и другите ни сънародници. България винаги ми е в сърцето, където и да се намирам.
- По време на престоя ти в България си обиколил доста места. Кои те впечатлиха най-много и ти дадоха материал за бъдеща фотоизложба?
- Най-много се впечатлих от Стария Пловдив, Кръстова гора и Велико Търново, където стоях два дни и не ми се тръгваше. Неслучайно е избран за най-живописния град. Но тук има и сантимент, защото съм и роден там.
- А Хасково как ти се струва след толкова години в чужбина?
- Хасково ми се струва много променен. Едно спокойствие цари тук, обновен център. Виждам, че постоянно има изложби в галерия "Форум" и Градската художествена галерия. Една от причините да си дойда беше и Хасково джаз фест.
- А в Щатите с какво се занимаваш?
- Там пробвах да съм музикант, купих си комплект барабани "Людвиг", чинели, каквито винаги съм искал да имам. Смених три групи и за съжаление не попаднах на точните хора. С третата група имаше идея да си намерим мениджър и да свирим по нощните клубове, но те се оказаха доста несериозни и аз се отказах от музиката, защото трябваше да си издържам семейството. Година и половина бях без работа и си продадох тогава и барабаните, и чинелите, и около 120 дългосвирещи диска и DVD-та от моята колекция, защото трябваше да връщам дълговете си. Работих три години като крупие в Лас Вегас.
Вече четири години карам лимузина. Една интересна случка - качват се двама пилоти на самолет от интернационалното летище "О'Хеър", нещо си говорят и по-възрастният изведнъж казва: Еднополови бракове. Втори-трети път го повтаря и аз вземам отношение вече по въпроса, защото явно искат да чуят моето мнение. Казвам им поред законите на физиката, ако пуснем едновременно във въздуха едно перце от колибри и един 25-тонен камион, те падат с една и съща скорост - 9.8 метра в секунда, няма значение кое колко тежи. Следвайки тази логика, законите на нашата вселена важат за всички. Защо, следвайки тази логика, животните не са в еднополови бракове? При което по-младият започна да се смее, а по-старият не отрони и дума вече до края на пътуването./Марица

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?