25
Следвайте ни

Камелия Кондова е носителят на наградата „Изворът на Белоногата“ 

viber icon

Журито на 22-то издание на Националните литературни празници “Изворът на Белоногата” в Харманли присъди престижното отличие за цялостно творчество и принос в българската литература на Камелия Кондова. Наградата бе връчена от кмета на общината Мария Киркова. 

Поетичната вечер, състояла се в Културния центъ, при спазване на противоепидемичните мерки и изискванията на здравните власти, бе открита и водена от харманлийския поет Георги Николов. В традиционното литературно четене се включиха поетите Иван Есенски, Нико Стоянов, Росица Станева, Ели Видева, Георги Николов, Светлана Николова, Рада Асенова.

Тазгодишният лауреат Камелия Кондова е онази прекрасна българска поетеса, която написа и продължава да създава най-светлите и най-тежките стихове в съвременната българска поезия. Родена в Добрич, завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност българска филология. Работи като радио журналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: “Повод за живот”, “Не и милост”, “Как се обича художник”, “Тепърва ще се уча на живот”, „Бай Георги има тъжни рамене“, "Неделята, която беше в понеделник". Отличавана е с голямата награда на националния конкурс “Петя Дубарова”, с голямата награда на националния конкурс “Веселин Ханчев” (двукратно), с първа награда на в. “Литературен глас” – Стара Загора, с първа награда от националния конкурс “Петър Алипиев” (2003), носител на приза на националната литературна награда „Дора Габе“ (2018) и др.

Авторката прочете няколко от своите стихове, с които развълнува публиката и заслужено получи аплодисменти след всеки прочит. 

 

РОДОПИ

Камелия Кондова

 

Такава планина не е за всеки.

По-мъдра е от мен, и по-зелена.

Протягам се и ставам на пътека -

да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера -

да я обиждам със невръстни дати.

Аз първо трябваше да се намеря,

а после да се губя в красотата й.

Такава планина не е за после.

Тогава някой друг ще я живее.

Сега съм аз. Със поглед я докосвам.

Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,

че тебе с този поглед те прекрачвам.

На равното все някак ти прощавах.

Но днес е планина. И няма начин.

                                                                                                        

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на изборите на 14 ноември?