Следвайте ни

Как станахме от другари господа

viber icon

Автор: Петър Бойчев

 

В ранната перестройка имах честта да работя в областния вестник  „Шипка“. Според всички по-стари колеги той беше най-добрият от провинцията. Божидар Грозев, Валери Начев, Атанас Спасов, Юлия Люцканова, Стойко Стоянов, Павката Кънев, Данаил Пърнаров, Леко Славов, пропускам много, но хайде и моя милост да прибавя. 

Вестникът беше добър, защото имаше страхотен главен редактор – Димитър Добрев. Завършил журналистика с пълно шест. Когато дошъл в „Хасковска трибуна“ тогавашният главен редактор Манол Тодоров му видял бележника и му казал – момче, с тоя бележник има сама едно място за тебе, ама аз вече съм го заел. И Добрев направи друга кариера, кмет на Хасково, първи секретар на ОбК на БКП. Но журналистиката му беше в кръвта и събра страхотен екип за областния вестник. Обаче дойде перестройката и го подгониха. А ние пишехме яко. Талантливо и в рамките на допустимото. Смея да твърдя, че не отстъпвахме на тогавашните мощни столични редакции. Ние бяхме първият вестник в провинцията, който махна надписа Орган на Окръжния комитет на БКП. Петко Симеонов го е написал в книгата си. Може да се види. Но оттам почнаха проблемите. 

Вече надъхани, поискахме още демокрация. Избор на редколегия и главен редактор. Добрев се опъна. Тогава не го разбрах, всички бяхме опиянени. Не от водка, от свободата, каквато и да е била тогава. А аз му бях любимец, казваха ми сина на Добрев. Но стигнахме до общо събрание и той, като опитен познавач на номенклатурата, здраво ни изклати. Влизаме ние, журналистите, влиза старото здраво ядро журналисти, а след тях чистачките и шофьорите. И гласуваме – то е ясно какво се получи. И Добрев казва – другари, това е демокрацията, всеки член на колектива има право на избор. Разказа ни играта, майстор. 

Ние, младите, после пихме цяла вечер в „Централ“, потресени от загубата. И си казахме на четвъртата ракия – няма да се предаваме, този вестник без нас не може. И поемаме курс към въоражена борба. Подаваме си оставките, ако до 30 дни няма нов избор на главен редактор и редколегия, но само с журналисти. Щяхме да изберем Добрев, всички го харесвахме. На 29-ия ден бяхме с Божо Грозев на историческа за хасковската журналистика командировка. В любимия винарски Ивайловград. При кореспондента ни Димитър Кискинов. Не помня каква беше поръчката, но помня за цял живот каменната маса, пържения сом и бялото вино. Кеф, та кеф. Изведнъж обаче, между третата и четвъртата бутилка червената ми лампичка запищя. Викам – Божо, ние сме уволнени. Утре е 30-ия ден, имам лошо предчувствие. Той вдига чашата, отпива, и с типичната си усмивка през очилата казва – абе ти луд ли си, какво ще прави Митето Добрев без нас. Беше много убедителен, Кискина го подкрепи и донесе още две бутилки. Изпихме ги, моето притеснение се изпари, и заспахме. 

На другия се прибрахме и отидохме на работа. Посрещна ни кака Станка, главна счетоводителка и шеф на личен състав. Подаде ни два документа и усмихнато каза – нали искахте да сте господа – ето, господа, молбите ви за освобождаване са подписани

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Да отпаднат ли мерките срещу COVID-19?