Следвайте ни

Гейове бягат от казармата, колят овчар на границата

В мразовитата декемврийска нощ на 1996 година в хасковската Регионална дирекция на вътрешните работи получили сигнал, че край свиленградското село Михалич е открит трупът на местния овчар бай Георги.

„Беше около 20 часът, когато се обадиха колегите. Обясниха, че тялото е в граничната зона на около два километра от селото”, спомня си днес за кървавата история тогавашният началник на група „Тежки престъпления” в РДВР Васил Матвеев.

 Оперативната група от Хасково пристигнала в пограничното село около 21.30 ч. „Беше кучешки студ, вятърът биеше в лицата ни, суграшица влизаше в очите. В оперативната група бяхме шефът на полицията в региона Георги Антонов, началникът на сектор „Криминална полиция” в дирекцията Иван Димов и моя милост. С нас беше и тогавашният съдебен лекар д-р Георги Стефанов, лека му пръст”, връща лентата на спомените Васил Матвеев. Посрещнали ги колегите им от районното в  Свиленград -  Максим Петков, началник на сектор „Оперативен” в Районното, заедно с оперативните работници Янчо Андреев и Стефан Капинчев.

Районът тънел в мрак. „Със съдебния лекар видяхме трупа. Гърлото на овчаря бе прерязано, сякаш касапин коли яре”, описва опитният криминалист зловещата гледка. Заради тъмнината и лошото време Петков и Матвеев решили да отложат за сутринта истинския оглед. Покрили тялото и по светло оперативната група си свършила работата. „Максим е изключителен оперативен работник, а по тембъра на гласа винаги го отъждествявам с актьора Георги Русев”, прави леко отклонение от темата дългогодишният полицай. Той допълва, че до сутринта също имали много работа. „Казах на Максим да мислим кой може да го е направил. Освен това местните хора са свикнали да забелязват непознатите в граничната зона. Започнахме да градим версии и на сутринта имахме варианти”, споделя криминалистът.

Матвеев попитал местните дали има поделение наоколо, за да търсят полицаите избягали войници, защото една от версиите била такава. „Така си проличаха слабостите и липсата на комуникация между ведомствата. Оказа се, че има избягали двама срочно служещи войници от поделението в село Студена. Единият беше християнин от Пловдив, а другият мюсюлманин от село Поповец, което се намира в съседната на Хасково община Стамболово. Чест прави на местните колеги, че бързо успяха да хванат бегълците. Откриха ги в изоставена вила. Върху своята снимка във военната книжка пловдивчанинът бе нанесъл червило на устните си. Това ми подсказа, че вероятно има по-други сексуални наклонности”, очертава Васил Матвеев картината по случая. Впоследствие са оказало, че двамата срочно служещи наистина са любовници.

Хасковският криминалист държи да подчертае, че голяма заслуга по разплитането на случая има оперативният работник от Свиленград Капинчев. „Тогава се срещнахме за пръв път с него. Беше младо момче - на 7-8 месеца служба. Редувахме се при разпитите. Стефан забелязал, че младежът от Поповец има муска. Извика ме и двамата влязохме при него. Войникът стискаше амулета и се тресеше. Капинчев на два пъти му натърти: „Кажи истината!”. Тогава онзи се разплака и взе да говори. Прехвърли вината на любовника си”, продължава да разказва някогашният началник на групата за разкриване на тежки престъпления.

Войникът обяснил, че имал роднини в Турция и решили да избягат там с приятеля си. След като прескочили оградата на казармата, тръгнали към полосата. В граничната зона пастирът бай Георги ги видял. Заговорили се, двамата войници му поискали хляб и докато човекът бъркал в торбата, единият му прерязал гърлото. „Прехвърляха си вината, ала за мен убиецът е момчето от Поповец”, споделя Васил Матвеев

„Оттук започнаха нашите мъки, въпреки самопризнанията. Както се случва, винаги ще е петък, а това са военнослужещи. За да им се вземе мярка за неотклонение, искането трябва да се внесе от Военна прокуратура. Вместо да пратят човек, те постоянно ми искаха доказателства по телефона, как да стане това? Свалям шапка на тогавашния окръжен прокурор на Хасково Петър Мидов. Звънях му 5-6 пъти. Той направи всичко възможно обвинителите в пагони да си свършат работата и благодарение на него двамата заподозрени бяха задържани за 72 часа. Взеха им и постоянна мярка за неотклонение”, казва криминалистът. Ала историята не свършва дотук.

Изминали 4 години от случая. По това време Васил Матвеев бе шеф на криминалистите в РПУ - Хасково. В началото на 2000 г. служебният му телефон ​иззвънял. Обадил му се полковник от Военноокръжната прокуратура в Пловдив и го помолил за среща. „Г-н Матвеев, Вие сте работил по този случай”, каза ми офицерът, като дойде да говорим. Попитах го по кой, защото наистина нямах представа за кой случай ми говори, а и съм работил по много. Когато ми обясни, че става дума за убийството в Михалич, се плеснах по челото и го попитах нямат ли срама, та това са 4 години”, възмущава се опитният полицай. Тогава той разбрал, че подсъдимите си намерили т. нар. кошаревски свидетел (фалшив - б.р.). Пощальонка заявила пред Военния съд, че тя видяла двамата ​бегълци на 50 км от мястото, където по същото време е извършено убийството. Така младежите получили наказание от Темида само за бягството си от казармата, ала били оправдани за клането.

„От мои познати впоследствие чух как изпаднал в момент на откровение адвокат споделил, че историята му тежи на съвестта. Така или иначе случаят виси към момента. Близките на бай Георги знаят кои са убийците, макар и да се разминаха само с наказание за отклоняване от военна служба. Болно ми е, не упреквам никого. Така са преценили, така са направили. Те са водещите разследването, но истината трябва да се знае. Веднага след самопризнанията, по мое скромно мнение, на двамата трябваше да бъде образувано дело. Трябваше да дойдат военен прокурор и военен следовател, за да проведат следствен експеримент и разпит пред съдия на заподозрените, докато са „пресни”. Можеше да се пуснат и СРС-та. Тогава извършителите щяха да си получат заслуженото по закон, но за съжаление това не беше свършено”, коментира Васил Матвеев на финала.

Полицаите с награда

С помощта на тогавашния окръжен прокурор Петър Мидов тримата свиленградски криминалисти, участвали в разкриването на убийството, все пак били наградени. „С Мидов, който и досега си е в Окръжното държавно обвинение, можех да говоря по всяко време, докато работех в МВР. Голям професионалист е. Когато заловихме младежите и ги предадохме на военните, наближаваше Коледа, а бавеха заплатите на колегите. Тогава звъннах на магистрата и му казах: „Шефе, военните ще вземат по 2-3 заплати сега, срама нямат ли? А нашите хора на фотосинтеза ли да карат! Разбра ме и съдейства”, припомни още Васил Матвеев. По негово предложение свиленградските полицаи Максим Петков, Янчо Андреев и Стефан Капинчев получили парична премия.

 

Делян Аврамов

Редактор-репортер екип „общество“

В професията е от 1996 г. Работил е като криминален и съдебен репортер във вестниците „Ориент експрес”, „Тракия XXІ век” – Димитровград, „Новинар юг” – Хасково. Бил е кореспондент на вестниците „7 дни спорт” и „Труд”. От 2014-та е в хасковския екип на „Марица”.   Още

Коментари

За да публикувате коментари трябва да имате профил в сайта

Коментари (0)

Анкета

С какво се топлите тази зима?