Георги Хаджидимитров- син на емигрант, тормозен от комунистите*

Д-р Веселина Узунова, РИМ-Хасково

Ежедневието често пъти ни среща с наши съграждани, разминаваме се по улиците, понякога се поздравяваме и разменяме по някоя дума и често пъти дори и не предполагаме, че тези хора са потомци на известните някога местни родове от близкото и по-далечното минало. Понякога по наша покана или по своя инициатива те идват в музея за да разкажат своята история. Изслушвам ги и записвам спомените им, не само защото това е част от работата ми. Техните разкази ме правят съпричастна на непознати случки и събития от нашата местна и национална история, на радостите и тревогите  в семействата им, на достигнатите върхове и злощастните падения.  Накрая няма как да остана безразлична – те плачат и разказват, а аз плача заедно с тях и записвам. Така се запознах и с Георги Лозев Георгиев Хаджидимитров - потомък на род  с дълга история назад в онова време, когато българските земи са все още част от Османската империя. 

Георги е на 86 години, но е младолик и жизнен. Дошъл е да ми разкаже за рода си и за тъжната съдба на баща си, без много да оплаква своето собствено минало: „През ’52 година завършвам гимназия. Никъде не мога да започна работа. Моят братовчед ме взе в „Текстилни влакна”, и то на каква работа – копаехме канали и полагахме тръби. Тогава се строеше предприятието. Спомням си много добре, когато ме извикаха в директорската канцелария и ми казаха: „Жорко, да знаеш, отвсякъде те гонят, а сега и мене ме натискат да те махам.” И така ме освободиха от работа. После започнах в геоложките бригади, в рудника в Димитровград като работник. Първо бях шлосер и постепенно се издигнах до заместник-главен механик и главен механик и така до 1991 г. – 40 години по мините. Неизбежно беше, в трудовата ми характеристика бяха написали, че баща ми - емигрант на Запад, е в лагера на Гемето.” 

Питам моя гостенин за семейната история. За родоначалник и пръв известен представител той посочва възрожденеца х.Митю х.Иванов.  Роден в с.Чамурли /дн. Динево/ през далечната 1843 г., той както и предците си се занимавал с търговия. Отишъл през 1875 г. на Божи гроб и станал поредният в рода хаджия. Търгувал с Цариград и Западна Европа. В родното си село х.Митю притежавал дюкян и кафене, където събирал родолюбиви съмишленици на националноосвободителното дело в годините преди Освобождението. Наследниците му го помнят като „дядо Хаджия” – богат и уважаван от хората в цялата околност човек. Съидейник на делото на Апостола, х.Митю взема дейно участие в изграждането на революционна мрежа в околията. В семейството с гордост се пази и предава споменът за посещението на Левски по тукашните места, а х. Митю го придружавал при неговата обиколка. През 1945 г., когато старата семейна къща в с. Динево е отчуждена и разрушена, под огнищата са открити оръжия и боеприпаси, грижливо пазени и готови за използване. Освен, че укрива оръжието на местната революционна организация, х.Митю бил и помощник на Атанас Узунов - заместникът на Левски.  През 1877 г. той е осъден по процеса на „Хасковското съзаклятие” и  за 1 година е заточен в Мала Азия. Завърнал  се у дома след Освобождението и става съучредител на опълченската организация „Юнак”. Умира през 1918 г.  на 75-годишна възраст.

Търговецът продължил активната си дейност и в следосвобожденска България, за което бил награден с медал на първия Пловдивски панаир, открит с грандиозен военен парад на 15 август 1892 г. от цар Фердинанд. 

Х. Митю отглежда две деца – синът си Георги и дъщеря си Лозка, която се омъжва през 1903 г. за единия от братята Мантови, известни по това време тютюнотърговци. Някой казва на Теню Мантов за дребничката и много работлива девойка от с. Динево и както повеляват традициите от онова време, не след дълго богатият жених се озовава в дома на х.Митю с годежари.

Георги х.Митев х.Димитров, роден през 1883 г. завършва Садовското училище. В началото на ХХ в. той е изпратен на работа в Крумовград, но Баща му го отзовава с обяснението, че някой трябва да се грижи  за нивите в Динево. Скоро след завръщането си на село, Георги вижда своето място в кипежа на общественополитическия живот на града и устремено се включва в него. Член е на Постоянната комисия в Хасково, наред с други видни хасковски общественици. Около средата на 20-те години той е натоварен от Инициативния комитет да отговаря за изграждането на паметника на Незнайния войн на градския площад  и предлага текстовете на паметните плочи. Активен в обществено-политическия живот Георги х. Димитров членува в много организации. Повлиян от баща си се увлича и става член на гимнастическо дружество „Юнак”, а по-късно ляводемократичните му възгледи го свързват с редиците на социалдемократическата партия. 

След преврата на 9 септември, когато партията образува единен опозиционен блок с николапетковистите, Георги х.Димитров, според спомени на Петър Дертлиев,  въпреки напредналата си възраст за известно време е секретар на ССМ - студентската организация на БРСДП в София. През 1946 г. той е арестуван и изпратен в ТВО „Росица” заедно със своя съратник от Хасково Георги Панов и д-р Петър Дертлиев.

Георги х.Димитров възпитава в дух на патриотизъм и отдаденост тримата си сина – Лозю, Димитър и Иван. Наред с доброто възпитание, и трите му деца получават и добро образование и успяват да се реализират като специалисти. Най-големият син – Лозю (1907-1972) е лесовъд и работи в Хасково, Широка поляна, Стара Загора, а по време на Втората световна война е изпратен на о. Тасос. Средният син – Димитър е известен ветеринарен лекар, а най-малкият син също е лесовъд. За разлика от баща си, тримата братя симпатизират на лявото крило на земеделската партия, оглавено от д-р Г.М. Димитров. 

След преврата на 9 септември 1944 г. Лозю Хаджидимитров става заместник-министър на земеделието с ресор горите. Стои в близкото обкръжение на опозиционера Никола Петков и става жертва на първите репресии срещу дейци на опозицията. Една нощ през 1946 г. милицията в София нахлува в дома му, за да го арестува и той бяга през задния двор на къщата. Набързо е организирана среща с други преследвани опозиционери в Пловдив, откъдето групичката хваща влака до с. Любимец, за да стигнат границата. До граничната бразда пеша ги превежда един овчар. По пътя най-възрастният „беглец” – търговец на питиета от Крумово, припада от изтощение. Тогава Л. Хаджидимитров го премята през гръб и го пренася от другата страна.Така той става политически емигрант, изоставяйки съпругата и децата си, които са изселени от София и принудени да се върнат в с. Динево. Дълго след това, спомня си синът му Георги Хаджидимитров, дядо му Георги завърнал се от лагера „Росица”, е привикван в ДС-Хасково и многократно подлаган на тежки разпити. 

Комунистите тормозят цялата фамилия на Лозю Хаджидимитров. Единият му брат е уволнен от работа и изпратен на друга служба в Кърджали. Казали му, че така им е наредено отгоре, защото имал брат емигрант. Дъщеря му си спомня: „Тогава получи първия инсулт. После се възстанови, но не беше вече същия човек”.

В емиграция Лозю Хаджидимитров става взводен командир на българската Натовска рота 4093, сформирата на 20 октомври 1951 г. Събраните в Германия българи-емигранти от цяла Европа, съставят със съгласието на страните-членки на НАТО в Германия българска военна част. Останал без надежда, че ще види отново децата си, Л. Хаджидимитров умира през 1972 г. Криел си лекарствата под възглавницата, вместо да ги пие и издъхва без воля за живот, споделя сина му през сълзи: „Просто е искал да се свършва бързо, видял е, че отърване няма. Жалко, че бяхме толкова бедни. Можехме да му откупим гроб там в Германия, но сиромашията тука беше голяма”, завършва с тъга своя разказ  Лозю Хаджидимитров, потомък на голям род, споменът за който е изгубен в най-мрачните години на българската история – времето на българския комунизъм.

Д-р Веселина Узунова от РИМ-Хасково подготвя издание в два тома за неразказаните истории на хасковските търговци и индустриалци. Последната 1 година, тя е посветила на издирването на потомци на старите местни родове и е събрала сведения и снимки от 20 семейства. Двата тома се очаква да бъдат представени през следващата година. 

* Заглавието е на редакцията

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?