Доц. д-р Георги Граматиков: Обичах работата си

Известният историк доц. д-р Георги Граматиков днес отбелязва своя рожден ден. Той е роден в ивайловградското село Покрован през 1943 година. Завършва гимназия в Ивайловград, а след това и специалността "История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1969 година започва работа в отдел „Етнография” в Историческия музей в Хасково, където работи като уредник. След две години става завеждащ отдела. Там работи до 1981-а, след което до 1985-а е заместник-председател на ОбС - Хасково за културата. Същата година Граматиков се връща в историческия музей, като заема директорския пост в продължение на 23 г. до своето пенсиониране.

“Още в гимназията се бях насочил към историята. Имах интерес към нея и към българския език и литература. Затова втората ми специалност в университета е БЕЛ”, споделя Граматиков.

Той е автор на първата експозиция на градския бит, изложена през 1971-а в Паскалевата къща, където е оставена и до днес. Тя е резултат от двегодишни проучвания на бита и културата в Хасково през Възраждането и след Освобождението. Това е един от най-сполучливите проекти на историка, за които е получил десетки положителни оценки и одобрения от специалистите.

През годините Граматиков е публикувал немалко статии. Една от тях е за архитектурата по време на Възраждането. Сред най-емблематичните сгради са Гурковата къща, Шишмановата и други.

Авторът е написал и труд за проблемите на градския  бит. Статията за хасковските килими пък е първата, от която става ясно, че областният град е известен с производството им. Те са се продавали на Узунджовския панаир. Известният историк е събирал материали и за селския  бит. Една от най-богатите етнографски експозиции за Тракия се намира в хасковския исторически  музей. Такава няма дори в другите големи градове като Бургас, Сливен, Стара Загора, коментира специалистът. Граматиков решава да защити и докторат по история на тема „Маслодайните  растения в традиционната култура на българите”. Това става факт през 1991-а.  Той  е автор на десетки научни разработки в академични сборници и в списанията „Исторически преглед”, „Българска етнография”, „Известия на музеите от Югоизточна България”, „Известия на Хасковския регионален музей” и други.  Книгата  му „Узунджовският панаир” излиза в тираж от 500 броя. Следва и второ издание в същия тираж. Разпространява се в почти всички университети в страната. Автор е и на други издания „Хасковските минерални бани”,„Индустриалецът Стойчо Марчев”, „История на читалище „Заря” – Хасково” и “Хор “Родна песен” по широкия друм на голямото хорово изкуство”. С колектива си от историческия музей през годините Граматиков успява да публикува и “История на Хасково” – 2 тома, а също така и “История на Харманли и “История на Димитровград”. Участва в написването на история на с. Сираково в съавторство със свой колега.

“През 2006 година станах старши научен сътрудник/доцент. През годините имах добър колектив, обичах работата си. Работихме превъзходно. От 2000 до 2007 издадохме няколко албума за културно наследство, сборници от доклади на научни конференции и други. Организирахме изложби. Колегите пътуваха и участваха в различни конференции, организирани от БАН и други музеи в страната”, разказва известният историк.

“Имахме много добра организация. Само за 5 - 6 години двама от служителите защитиха докторантури. Сега се смени целият екип почти. Останаха само двама от старите колеги. Вярвам, че тепърва музеят ще постига добри резултати с търпение, усилия и труд, а и се надявам, че новият колектив ще вземе най-доброто от старите уредници. Сигурен съм, че някой ден ще се изявят и на научно ниво и ще ги видя успели в работата”, добавя той.

След пенсионирането си Граматиков продължава да пише. Сега участва със свои трудове в сборник “Тракия”. Не спира да се изявява и в научни конференции. Има написана история за бубарството и копринарството в Свиленград, но засега не е издадена. В момента готви монография за р. Марица и света около нея. Разглежда периода от XVIII-XIX в. Авторът акцентира не само на реката като търговски път, но и на земеделските култури по поречието й.

В личен план той е женен за своя колежка – историчката Димитрия Граматикова, която е била учител. Има двама сина и трима внуци, но никой от тях не е избрал да се развива в попрището на родителите си.

За празника си пожелава здраве.