Димитровград се преклони пред паметта на поета Пеньо Пенев
- 10:33, 28.04.2021
- 10:48, 28.04.2021
- 1098
- 0
С поднасяне на венци и цветя пред паметника на своя поет Пеньо Пенев Димитровград почете 62 години от неговата загуба.
Поклонението беше пред паметника-костница в парка, носещ името на Поета с ватенка. Слово за Пеньо Пенев прочете димитровградската поетеса Величка Петрова. В края на събитието бе пуснат и автентичен запис с гласа на твореца.
Сред официалните гости бяха кметът Иво Димов, заместникът му Яшо Минков, зам.-председателят на общинския съвет Юлиян Семерджиев и други. Те и много граждани поднесоха венци и цветя.
На 27 април 1959 г., 28-годишният Пеньо Пенев избира да напусне земния свят. В предсмъртните си писма той пожелава да остане завинаги в Габера, където днес се намира паркът с неговото име. През 1969 г., Димитровград приема статут за национални поетични празници "Пеньо Пенев". Те се провеждат на всеки две години с учредени Национална и Международна литературни награди на името на поета.
Пътека
Автор: Пеньо Пенев
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах п ътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти, прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка. -
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
...
Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...
1957 г.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни