Димитровград се преклони пред паметта на поета Пеньо Пенев

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на своя поет Пеньо Пенев Димитровград почете 62 години от неговата загуба.

Поклонението беше пред паметника-костница в парка, носещ името на Поета с ватенка. Слово за Пеньо Пенев прочете димитровградската поетеса Величка Петрова. В края на събитието бе пуснат и автентичен запис с гласа на твореца.

Сред официалните гости бяха кметът Иво Димов, заместникът му Яшо Минков, зам.-председателят на общинския съвет Юлиян Семерджиев и други. Те и много граждани поднесоха венци и цветя. 

На 27 април 1959 г., 28-годишният Пеньо Пенев избира да напусне земния свят. В предсмъртните си писма той пожелава да остане завинаги в Габера, където днес се намира паркът с неговото име. През 1969 г., Димитровград приема статут за национални поетични празници "Пеньо Пенев". ​Те се провеждат на всеки две години с учредени Национална и Международна литературни награди на името на поета.

Пътека

Автор: Пеньо Пенев 

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах п ътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти, прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка. -
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

...

Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

1957 г.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?