25
Следвайте ни

COVID-19 скъси с 6 м. средната продължителност на живота  

viber icon

5.3 % е делът на смъртността от COVID-19 в общата смъртност в хасковска област. През 2020 г. са починали близо 2000 души, като в сравнение с предходната година те са с 600 повече. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика „Здравеопазването на местно ниво“, което обхваща пандемичната 2020 г. и се базира на данни на НСИ. 

Това рязко увеличение на смъртността в рамките на една година, което се наблюдава в цялата страна,  се дължи както на погубените от COVID-19, така и на допълнителната , свързаната с други болести и причини в резултат на затрудненото функциониране на здравната система  по време на кризата. Данните бяха уловени от НСИ още  през октомври 2019 г. и бяха стряскащи в сравнение с последните 10 г. 

В областта  през м.г.  заболеваемостта от COVID-19 е 17 на 1000 души. Освен  нея се наблюдава и скрита допълнителна  от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най- тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни, допълва анализът. 

Оценката за състоянието на здравната система в Хасково  е слаба,заедно с  Велико Търново, Сливен и Силистра.  Освен това Хасково е в групата на областите с малко легла, в които през годините няма особени промени. В болниците в региона се падат 36 легла на 10 000души население. Областта е сред тези, в които джипитата намаляват, те са едва 5 на 10 000 души. Специалистите са 18 на 10 000 души.  Данните касаят 2020 г. и трябва да се отбележи, че пандемията стана причина  здравните заведения да хвърлят усилия както в разкриване на нови легла, така и в осигуряването на апаратура. 

През 2020 г. преминалите през многопрофилните болници в областта са 159 на 1000 души, като тези с ковид са 17 на 1000 .

Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота в България. Това е може би най-значимият обобщаващ показател, по който се съди за развитието на здравната и социалната система в една страна. По данни на НСИ българите са изгубили средно по около 3 месеца живот за периода 2018 – 2020 г. в резултат най-вече на COVID-19 пандемията (от 74,90 на 74,64 години).  С изключение на Кърджали всички области в България бележат намаление в продължителността на живота на своите жители. В Хасково за 2018- 2020 г. тя  е 74.4 г., като в сравнение с предходните намалява  с близо половин година. 

Пандемията от COVID-19 води след себе си много промени. Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и тези качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги. Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на 
ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици, е зяаключението, което правят в ИПИ. (Анализа вижте тук)

Цанка Семерджиева

Цанка Семерджиева

Репортер-редактор - екип "Регион" Хасково

Завършила е „Човешки ресурси” в УНСС и ПУП във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, преди това РЕГ „Любен Каравелов” в Хасково. Като журналист работи от 21 г. Започва във в. „Новинар юг” през 1998 г., където репортерства 6 г., следва в. „Тракия”. Близо 15 г. е във в. „Хасковска Марица” където е била репортер, зам. главен редактор, главен редактор.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?