Богородица спаси жена с шест счупени ребра

Човек, отвори ли уста, трябва да благославя, не да кълне, прозряха богомолци в Бачковския манастир

Когато Бог излекувал 10 прокажени, само един от тях се върнал да му благодари. Тази библейска притча знае 70-годишната Елена Иванова от баба си.

Асеновградчанката е една на десетки богомолци, които идват в Бачковския манастир не да молят Богородица за чудо, а да я възхвалят за вече стореното. Преди 12 г. кола я блъснала и я приковала за 3 месеца на легло с 6 счупени ребра и деформирана дясна страна на лицето.

Откакто е станала на крака, всяка пролет в първия ден след Великден жената се включва в литийното шествие до Клувията, за да благодари на Божията майка.  


И тази година хиляди се стекоха в обителта за една от най-старите молитвени процесии в България, която се извършва близо 400 г. Оглави я новият игумен на Бачковския манастир - епископ Сионий. Ритъмът на дървеното клепало и звънът на камбаните се смесиха с молитвата „Отче наш”, с която богомолците вдигнаха на рамене чудотворната икона и я понесоха към местността Клувията, където в миналото е била скрита от монасите от османски набези и после намерена от две овчарчета.


„Исусе, помилуй ме! Богородице, спаси ме! Ангеле, помагай ми!”, прекръстила се три пъти Елена, като тръгнала към манастира. Същата кратка молитва изрича накъдето и да поеме. От баба си е запомнила, че човек, отвори ли уста, трябва да благославя, не да кълне. На път към Клувията жената е виждала много болка. „Всяко нещо, което ни се случва, не е случайно. На нещо трябва да ни научи. Всяка болка смирява. Трябва да победим гордостта си и своето човешко его”, реди Елена думите заедно с крачките нагоре. Самата тя не успяла да разбере този урок при първия си инцидент. Години по-късно паднала по време на поход и счупила ключица. Пак вярата я спасила. Днес се моли Господ да вразумява двамата <210> синове и петте внучета.

 


И 66-годишният Благой Методиев казва по една молитва за жена си, децата и внуците. „Безбожници са, аз ​- на църква, те - на дискотека”, жали мъжът. Вече 8 години минава пътя до Клувията. С бежов костюм и вратовръзка, тоя път се вреди най-отпред сред носачите на иконата. Още по времето на игумена дядо Борис мъжът се запалил от момче, което му разказало как чудотворната Богородица отключила късмета му. Тогава Благой се главил да работи за обителта.

Поправил покрива на църквата. С парите отишъл на море. После пак се хващал да свърши по храмовете къде каквото има. В последните години припечеленото харчи за пътувания до Атон. А оттам се връща с пояси за жени, които не могат да заченат. Поне 100 вече съм раздал, разказва Благой. 


С молитва за здраве, за семейството и за целия свят свещица запали Таня Илиева от Хасково. Тя е от малките хора. Как <210> се вижда Божията майка от нейните 135 см ръст? „Голяма. Много голяма”, усмихва се жената. Винаги е усещала нейната подкрепа. Случило се счетоводителката да остане за дълго без работа, но по чудо в точния момент нещата сами се наредили.

Чула и страшната диагноза рак на белия дроб. „Размина се, после се оказа, че било друго”, спомня си тя.

Нейна посестрима пое по нанагорнището с килимчето за йога ​- да има къде да поседне за курбана. Мария от Сливен пък носеше йоркширския си териер Дарси, загърнат в поларено одеяло.

Никол на 5 години и половина от село Главница и почти 7-годишният Алекс от Пазарджик също са приятели с Господ, а по пътя на литийното шествие  откриха и нови чудни неща - как червеите изпълзяват след дъжд.


"Вярата ме води. Не ме плаши баирът - това, което е в главата, спъва, не краката", рече, приведена над бастуна си, Райна Илиева от Габрово.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?