Михаил II Асен не успява да превземе твърдината Моняк

Средновековната крепост Моняк е построена е през XII–XIII век и е една от най-високо разположените и най-големи твърдини в Родопите със защитена площ над 50 дка. Днес могат да се видят крепостната стена, осемстенната кула и резервоари за вода. Запазената част от външната крепостна стена е с дължина повече от 270 м, а височината ѝ на места достига до 7-8 метра. Изградена е от камъни, споени с вар и пясък. Височината на кулата е около 3-4 метра. При строенето на крепостта са обърнали сериозно внимание на водохранилищата. Там има два надземни резервоара за вода.

Първите сведения за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). По време на своя път към Палестина западните рицари превземат с обсадна техника твърдината, която тогава е важна византийска крепост в региона. През последното десетилетие на ХІІ век и преминаването на кръстоносната армия Мнеакос (Моняк) отново е под византийски контрол. Рицарите на Кръста се връщат във важната крепост по долината на Арда след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Мнеакос се споменава в съчиненията на Георги Акрополит и Теодор Скутариот през 13. век.

Крепостта е имала важна стратегическа роля, тъй като е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Продром“, намиращ се в днешния град Кърджали. Било е невъзможно човек да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил II Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непристъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Жителите са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта, така както ги е застигнала смъртта.