1553
Следвайте ни

Призрачното село Душка - портал към мистичните Родопи

Духове пазят светилищата наоколо, а самотникът Гюрсел знае тайните пътеки към тях

viber icon

От Оля Ал Ахмед

 

Човек се връща друг от Родопите. Някак изпълнен с енергия, ненаситен за живот и пленен от магията на планината.  Постоянно имаш усещането, че от светилища, пещери и ниши наоколо надничат призраци и духове, които искат да разкрият своята легенда. Едно от тези мистични места е село Душка в Родопите.  

До него води 3 км черен път, по който поемате от отбивка по шосето Асеновград-Кърджали. В  скалите над Душка се виждат гнезда на черен щъркел и антични шарапани за правене на вино. Това е мястото на изоставените души, което все още диша там някъде в Източните Родопи.

Ако търсите нещо за селото в интернет, ще останете разочаровани. Душка е в община Черноочене, област Кърджали. И това е всичко. Селото даже не съществува на картата и въпреки това навигаторът ни го откри. Продължихме след табелата за Ночево направо, буквално след стотина метра пътят свърши. Накрая и джипът се отчая и спряхме  до една чешма. Пийнахме вода, напълнихме шишетата, взехме две сопи в ръка и продължихме пеш. В нищото, защото тук няма шанс за телефон и интернет.

След около час и половина ходене в гората отляво се откри божествена неземна гледка - целите Родопи като на длан с пръснати каменни опустели къщурки със зеещи прозорци и срутени покриви. Наоколо нямаше и следа от жива душа. А някога тук е кипял живот. Обезлюдяването е стартирало през 1959-1960 г., за да дойде "Голямата екскурзия" заради т.нар. Възродителен процес. Тогава хората 

са предпочели да зарежат домовете и покъщнината си, отколкото да им сменят имената!

 Така селото опустява завинаги.

В първите три зейнали къщи открихме само магарешки самари. Изведнъж чухме гласове! До нас по пътеката се доближи млада двойка - Емил и неговата приятелка. Мъжът говореше български с тежък американски акцент, а приятелката му - с руски! И за да не се мъчат и двамата, им заговорих на английски и на руски.

Емил е на 40 години, от Асеновград. Бил дете, когато се преселват в САЩ, а сега се завръща в България с носталгия за тази дива, истинска, сътворена от Бога природа, а не изкуствените „човешки“ градинки и паркове с камери, които са на мода зад океана. „За съжаление, българите не оценяват какво им е дал Господ, не знаят какво имат и как да го използват“,  споделя асеновградският американец.

 

Той купил къща в долното село, под Душка. И напълно сериозно ме предупреди да не влизам вътре в изоставените къщи, защото наоколо

 скита местният Маугли, който води напълно див живот, но е въоръжен до зъби. 

Смята изоставените къщи за нещо свое и негов дълг да ги брани. Гледа с бинокъл и може да стреля в нас от някое дърво я с лък, я с пушка. Този горски обитател с никого не комуникира, до него много трудно се стига и по-добре да нямаме с него вземане-даване, ме предупреди американецът.

Продължих разходката си къща след къща. Гледах опустелите стаи, срутените дувари и покриви, оборите и ми се плачеше. Стигнахме и до края на селото с последните две много големи, масивни каменни къщи. Там коминът гореше, кучетата лаеха, петлите и кокошките се караха в курника. Посрещна ни стопанинът, властелинът на Душка, единственият останал последен мохикан - Гюрсел. 

Той не обича да общува с хора, а с журналисти пък съвсем. Но беглите ми познания на турски език и усмивката ми го предразположиха. 50-годишният Гюрсел живее тук, откакто се помни. Изсмя се на въпроса дали го е страх от ковид. "Хората станаха много лоши и зли, от тях избягах. Затова Аллах им праща разни неща да се вразумят. Мислят само за ядене и пиене, за развлечения, а на човек нищо не му трябва", нарежда чобанинът. Живее без вода, ток, телевизор и интернет, с десетина кокошки, 4 кошера и стадо добитък. Но се чувства здрав, спокоен и щастлив. 

Не е женен, живеел с майка си, но тя починала и той останал сам. Много иска да си намери булка, която да споделя неговия начин на живот, но това се оказва невъзможна мисия. Твърди, че щастието не се измерва в пари, а в свобода - тук я има в изобилие. 

"Иманяри идват тук, търсят тракийско злато

Не знам дали намират нещо или не, знам едно, че духовете няма да позволят на никого на им наруши спокойствието и да оскверни това свято място“, сподели той. На тръгване ми подари буркан истински горски див мед и обеща някой път да ми покаже тайните пътеки към светилищата.

А ние продължихме към всички мистични и свещени места край Душка. Дълбоко в гората е връх Св. Илия, където някога е имало светилище, от което е останала овална оброчна плочка с гол мъж. Сега там има параклис.

На 3 км източно от селото е скалната гробница Гузгункая (Горящ камък). Смята се за изключително мистично свято и зареждащо място. Култовите ниши, наричани „дулапчетата“, се намират по северната страна на Душковската река.

В околността са и светилищата Ходжов гроб и  Буковският храм на слънцето, известен като слънчев календар, който представлява четири каменни пейки с различна дължина. В средата на най-голямата от тях е направен кръг с точка в средата. В най-високата част на скалата е издълбана дупка, дълбока 30-40 см. На около 120 см от нея са разположени в правилен кръг други шест дупки.

При опитите, правени в различни годишни времена, е установено, че сянката на поставен в централната дупка жалон се премества от една до друга дупка за четири часа. Тази система от дупки е служела на нашите предци за слънчев часовник-календар! Намира се непосредствено над Жълтата пещера - Буковската утроба.

Пръшлянският камък се намира на около 3 км югоизточно от Искра и на също толкова северозападно от Душка. Трябва задължително да имате водач, за да не се загубите, защото пътеките често изчезват. 

На билото между селата Душка и Ночево е Конската глава. Това е огромна скала с множество трапецовидни ниши.

Всичките тези красоти се намират на северната страна на Душанската река, която дава и името на селото. След Освобождението по каньона на тази река е минавала границата между Източна Румелия и Княжество България. Интересен факт е, че част от Европейския туристически пешеходен маршрут Е 8 минава по тези уникални места и има защо.

А ние ще останем пленени от душата на бездушното село Душка, където се чува само свирепият нощен вятър и виенето на чакалите.

 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

призраци

призраци

05.12.2021 | 09:14

Половината ни държава се състои от села-призраци. Дори градове-призраци. Заслуга за това има Преходът и новата ни "демокрация"!

Отговори
6 2
хахаха

хахаха

05.12.2021 | 09:43

То затова комунистическите държави бяха затворили яко границите, защото знаеха какво ще последва. В пропадналия Запад се оказа че хората живеят в пъти по-добре от тук. Колко умни бяха комунистите, ама вече ги няма.

Отговори
6 0
Факти

Факти

05.12.2021 | 16:33

Не знаех, че преходът и "демокрацията" са започнали през 1959-1960 г., както правилно статията отбелязва началото на смъртта на българската родова памет и обезлюдяването на селата.

Отговори
1 1
Биби

Биби

05.12.2021 | 01:13

Като това мистично с. Душка в Родопите - бол такива села, изоставени понякога с един двама, трима обитатели. Живота ги обезлюди, не толкова смяната на имената. Интересно ми е как се озовахте пък точно в Душка, все пак трябва да имате информация за това място?

Отговори
16 1
НОСТРАДАМУС

НОСТРАДАМУС

04.12.2021 | 23:19

Е на това му се казва класика.Да четеш и душата да ти се радва,а не разни статии как Галена или Глория хванали някой за онази работа.

Отговори
29 3

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?