Следвайте ни

Озверели афганистанци нападнаха с библейски прашки жандармерията

viber icon

Преди три години избухна най-големият бунт у нас в лагер за бежанци. Двайсетина диви афганистанци, които вървели на групи из Харманли и закачали жените, подстрекаха 2000 бежанци да се бият с полицията. 

Въпреки спокойствието днес Харманли и цялата Хасковска област помнят още размириците в Регистрационно-приемателния център (РПЦ) за чужденци. Бунтът бе най-големият в наш лагер за бежанци. Той избухна на 24 ноември 2016 г. по обяд и продължи 10 часа.

Почти три години по-късно подстрекателите - 21 афганистанци, получиха окончателни наказания за подстрекателство към. т.нар. харманлийска интифада. В нея 2000 души обсипаха с камъни пристигналите да ги усмиряват от цяла Южна България 294 жандармеристи и полицаи. Ранени бяха десетки униформени, а нанесените щети бяха за над 85 000 лв.

В началото на тази година Районният съд в Харманли призна за виновни чужденците в извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Действията им са били с изключителна дързост и цинизъм, съпроводени със съпротива срещу полицаите и жандармеристите.

Темида наложи на 18 от подсъдимите наказание от 12 месеца условно с изпитателен срок от три години. На тримата непълнолетни наказанието е година условно с изпитателен срок от 12 месеца.

По второто повдигнато обвинение, че са потрошили имущество в бежанския лагер, съдът оправда афганистанците. Прокуратурата протестира тази част от присъдата. На 31 октомври т.г. Хасковският окръжен съд потвърди окончателно присъдите на подстрекателите, издадени от районните магистрати.

Около обед на 24 ноември преди три години голяма група бежанци от РПЦ в Харманли отказаха полагащия им се топъл обяд и с викове се отправиха към портала. Много от тях с камъни в ръце. Пътят им беше преграден от охраната в лагера. От районното в града бяха пратени на помощ всички екипи на полицията и жандармерията. А върху тях заваля дъжд от камъни. Развилнелите се чужденци обръщаха всичко по пътя си, подпалвайки и контейнерите със смет.

От Пловдив пристигнаха специални полицейски сили с машини за разпръскване на тълпи, снабдени с водни оръдия. На помощ дойдоха още жандармерийски подкрепления от Кърджали, Стара Загора и Бургас.  

На място дойде и лично премиерът Бойко Борисов заедно с цялото ръководство на вътрешното министерство.

21 служители на реда пострадаха в сблъсъците. За да обстрелват полицаите и жандармеристите, вилнеещите мигранти използвали прашки, същите като описаните в библията, с които Давид се изправил срещу Голиат. Стрелците явно били много тренирани, защото успели да вкарат камъни в процепите между щитовете и брадите на десетки униформени. Всички униформени бяха наградени впоследствие.

След потушаването на размириците бяха изчислени и щетите. Те са за 85 094 лв. Поломени бяха халета с номера 9, 10 и 11, столовата, новият приемателен център и банята. В бунта бяха са строшени още 52 бетонни колчета, 5 лампи, 30 ВиК съоръжения. Повреден беше и специализиран водоносен автомобил MOL на пловдивската жандармерия. По това обвинение обаче Темида призна всички подсъдими за невинни.

По времето на бунта настанените там бяха 2235. 1024 от тях бяха афганистанци, останалите - сирийци и иракчани, предимно семейства. Впоследствие всички, участвали в размириците, бяха изведени от регистрационно-приемателния център. Най-активните, които не стигнаха до подсъдимата скамейка, бяха депортирани по държавите си. Първите 20 от тях бяха изведени още на шестия ден след бунта.

Бежанският лагер в Харманли функционира от есента на 2012 г. Той се простира на площ от 176 дка. Това са бившите казарми на някогашния полк. "Първите бежанци бяха семейства от Сирия, спомнят си местните. Това бяха наистина бедстващи хора. Те бягаха от войната. Нямаха храна и дрехи. Започнахме да им събираме помощи, тукашни фирми и дарители от цялата страна взеха да пращат в лагера продукти и оборудване. Самите сирийци не капризничеха", разказват харманлийци.

Според тях проблемите тук започнали с допускането в регистрационно-приемателния център на афганистанци. "Те тръгнаха на тумби между 15-20 човека из града. Бяха все мъже. Започнаха да създават проблеми и да закачат местните жени и момичета, снимаха децата ни. Показваха си половите органи и вършеха други непристойни постъпки. Напълниха детските площадки с нечистотии. Сядаха по пейките, хранеха се и не почистваха след себе си", твърдят местните.

Така на 1 март 2014 г. се стигна до първия протест на харманлийци, организиран по фейсбук. Тогава близо 200 жители на града, повечето от които жени, хем викаха "вън" на бежанците, хем подариха 500 мартеници за децата на чужденците в лагера.

Да носят помощи в РПЦ, се включиха и представителите на няколко църкви. Неофициално се заговори, че някои от тях са дошли за лов на души. 

В основата на всички големи мелета стоят афганистанци, коментираха и източници от полицията. В края август 2016 г. 800 мигранти заформиха масов бой в бежанския лагер в Харманли и посрещнаха с канонада от камъни пратените да ги усмиряват 50 полицаи и жандармеристи. Поводът за ескалацията на напрежението бил забележка за фалшиво пеене от пияна компания чужденци.

Само седмица преди този инцидент стана сбиване между афганистанци и двама 19-годишни младежи бяха наръгани с нож от свой сънародник. Мелетата бяха нещо обичайно и в предходните години. През есента на 2014-а се млатиха 100 иракчани и афганистанци, трима бяха ранени, а инвентарът в сградата бе изпотрошен.

В края на март 2015-а пък в същия бежански център кюрд бе прободен във врата на милиметри от сънната артерия заради религиозен спор по време на помен с двама 24-годишни сирийци сунити. Дни по-късно 50 пияни сирийци също се пердашиха пред местна кръчма. В мелето 22-годишен бе промушен в ръката с нож, на втори му спукаха глава, петима бяха са арестувани.

Сега за щастие всичко е спокойно. След края на бунта бе решено в Харманли да останат само семейства с деца. Така в момента РПЦ се обитава от максимум 200 чужденци, които не правят проблеми.

Сънародниците на Ахмед: България ни приюти, длъжни сме да й помогнем

През юни 2014 бежанците от лагера в Харманли масово демонстрираха уважението си към страната ни. След наводнението във Варна стотици поискаха да се запишат за доброволци и да помогнат за разчистването на щетите в морската ни столица. Одобрени бяха 20. В групата попаднаха само чужденци с признат бежански статут. Тези в процедура по придобиването му нямали право да участват в такава мисия. 20-те сирийци тръгнаха за Варна с хранителни пакети за няколко дни, палатки, лекар и придружител от управата на РПЦ.

"Бяхме в беда и България ни приюти. Сега ние сме длъжни да върнем жеста. Религията ни задължава да сме състрадателни към хората в тежко положение. Длъжни сме да се отзовем по най-бързия начин", коментираха тогава 31-годишният Ахмед Халибрям и негови сънародници. "Тъжим с роднините на жертвите от наводнението, каквото ни кажат, това ще правим, за да помогнем", допълниха доброволците.

Бежанците сами се организирали и решили да предложат доброволческата си помощ веднага след като разбрали за трагедията. Това станало, когато заради многобройните жертви в Североизточна България, в лагера в Харманли бил отменен планираният празник за Международния ден на бежанеца.

Делян Аврамов

Делян Аврамов

Репортер-редактор - екип "Регион" Хасково

В професията е от 1996 г. Работил е като криминален и съдебен репортер във вестниците „Ориент експрес”, „Тракия XXІ век” – Димитровград, „Новинар юг” – Хасково. Бил е кореспондент на вестниците „7 дни спорт” и „Труд”. От 2014-та е в хасковския екип на „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари

Публикувай

Коментари (0)

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?