МВР: Възможно е и български граждани да станат терористи

"Макар че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество, или чужди граждани, пребиваващи на територията на Република България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена.

Поради тази причина трябва да бъдат изградени както сред държавните институции на Република България, така и сред гражданското общество, трайни знания и умения за установяване и противодействие на методите, пропагандата и съпътстващите ги условия, включително и условия на живот, които превръщат обикновения човек в терорист", това се посочва в точка 45 на Проект на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, разработена от междуведомствена работна група, създадена със заповед на заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи г-жа Румяна Бъчварова, предаде БГНЕС.

Проектът на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (СПРТ) има хоризонт на действие до 2025 г. с междинен преглед и актуализиране през 2020 г. В документа се правят изводи, от които става ясно, че страната ни, подобно на много държави от Европа, значително изостава в противодействието на новите терористични заплахи. В документа поименно са посочени "Ислямска държава" и "Ал Кайда" като организации, които представляват най-реалните и непосредствени рискове и заплахи за България.

В документа са посочени и конкретните рискове: наличието на голям брой европейски, включително и от Западните Балкани, чуждестранни бойци в състава на различни екстремистки и терористични формирования и тяхното транзитно преминаване през българска територия; вълните нелегални мигранти от кризисни региони и държави към Европа и голямата вероятност чрез този поток на наша територия да проникнат радикализирани и терористични елементи; обучението на наши граждани в чужди религиозни образователни центрове, където се проповядва екстремистка идеология.

Проектът изрично уточнява, че заради участието на България в международната антитерористична коалиция, страната ни е потенциална мишена на терористи. Посочва се още, че вероятността България да бъде обект на терористични атаки е по-висока от тази преди атентата на летище Сарафово на 18 юли 2012 г.

Документът отбелязва още, че "крайната бедност и социална изолация, с които се характеризират някои общности в страната, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни или други идеологии. Съществуват отделни признаци на поляризация и противопоставяне на етно - религиозен признак." "Значим рисков фактор за вътрешните аспекти на средата за сигурност е достъпността, най-вече в Интернет, на радикална пропаганда, под чието влияние отделни български граждани биха могли да поемат пътя на тероризма. Не на последно място е и рискът от провокиране на антиислямски и ксенофобски настроения", пише още в Проектът на СПРТ.

Набелязани са и конкретни мерки за противодействие на радикализацията и тероризма, от които става ясно, че контраразузнаването трябва да "слезе" при хората, да ползва медиите и НПО: "Необходимо е изграждането на изследователски и аналитичен капацитет с цел изготвяне на анализи и оценки на процесите и факторите на радикализация; Прилагане на мултиинституционален подход и взаимодействие с представителите на гражданските и съсловните организации, неправителствения и частен сектор, местните общности, в т.ч. религиозните и общностните лидери в квартала и/или населеното място; Отговорностите и дейностите по превенция и противодействие на радикализацията следва да бъдат постепенно интегрирани в ежедневната работа на служители "на първа линия"; Създаване на условия за ангажиране на нови актьори в тези усилия, както в лицето на държавните институции, така и от неправителствения и частния сектор; Създаване на механизъм за взаимодействие на правоохранителните органи и специалните служби с медиите, лидерите на религиозни и етнически общности и НПО за адекватна медийна политика в противодействие на радикалните идеи и прояви; Противодействие на екстремистка пропаганда, идеи и механизми за рекрутиране чрез разработване и комуникиране на контрааргументи и позитивни послания във взаимодействие с неправителствени организации и медиите, както и пресичане на разпространението на екстремистко съдържание в интернет и социалните мрежи".

Експертна група, работила по изработването на документа, прави извод, че "предприемането само на открити оперативни мерки срещу тероризма и съпричастните към тероризъм лица не е достатъчно условие за успех". Наред с това се предлага увеличаване на капацитета на службите за сигурност: "целенасочено и в дългосрочен план българската държава трябва да запази своята контратерористична общност, добре обучена и специализирана в различните етно - религиозни специфики. Подготовка на нови кадри и развиването на институционален капацитет в тази сфера е от изключителна важност. В един все по-бързо изменящ се технологичен свят България следва да има изградена система за защита срещу евентуални актове на кибертероризъм и за противодействие на опити за радикализиране чрез използване на интернет пространството".

Проектът на Стратегия за борба с радикализма и тероризма акцентира и върху нуждата от "заплахите от синергията между организирана престъпност и тероризъм". Отбелязва се, че "във всяка организирана престъпност - трафик на хора и оръжие, фалшификация на документи, наркотрафик и други следва да се търси потенциално - налична връзка и/или относимост към терористична дейност. За целта е важен бързият обмен на информация между компетентните държавни органи." Специално внимание е отделено на необходимостта на приемането на модерно антитерористично законодателство и на "ефективно съдебно производство за уличените в терористична дейност, в съответствие със законите на страната. Извеждане на международното сътрудничество (по линия на двустранните спогодби за съдебна помощ) по линия на делата за тероризъм в приоритет в двустранните отношения между държавите".

Документът не отбелязва необходимостта от сериозен финансов ресурс, който със сигурност е необходим за ефективното прилагане на Стратегията. Отбелязва се, че три месеца след приемането на Стратегията трябва да е налице и план-програма, която ще се изготви от МВР, където ясно ще бъдат разписани всички отговорности на компетентните институции. Срокът за мнения по Проекта на СПРТ е 15 септември 2015 г.

Документът е публикуван на интернет - портала за Обществени консултации малко повече от 24 часа преди да стане ясно, че службите за сигурност у нас издирват двама чужди граждани, за които неофициално се твърди, че могат да имат връзка с "Ислямска държава".

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?