Мистериозната Остра скала край Кърджали

Може би ще се окаже, че ние сме най-старото европейско население, започнало да чества Възкресението

II част,  Християнски период

В своето класическо произведение „Мисионерството и разпространение на християнството през първите три столетия“ Адолф фон Харнак (цитиран по „История на ранното християнство“ от Фридхелм Винкелман) подчертава, че в началото на IV век най-много християни в Римската империя има в Мала Азия, Тракия, Кипър и Едеса. Забележете, от европейските територии само Тракия е с най-многобройно християнско население, приблизително половината. Как тогава да не търсим следи от християнство в тукашните земи, когато те влизат в състава на тогавашната римската провинция със същото име. В „Мълчанието проговаря“, 2003, професор-траколог Валерия Фол споменава, че траките приемат християнската религия рано като техен е преводът на Библията, наречен „Библия Бесика“ по името на траките-беси. Това сближаване и християнизиране „изглежда е започнало по време на Свети Апостол Павел, когато той проповядва по егейското крайбрежие, а неговите поучения проникват в Тракия на север още през първите години на историята и като римска провинция“. А ние отстоим само на 100 км и коренното тракийско население е вероятно първото повлияно от европейските народи. За същия ефект на християнизация отбелязва и епископ Йеротей от Сливенската метрополия след проучването на няколко десетки литературни източници.

Носители на смесената елинистична култура по онова време са главно градовете. Това концентриране предлага еднотипни културни рамки, обхващащи цялата Римска империя, а оттам прави възможно и бързото му разпространение, а и сега улесненото сравняване на продуктите на тогавашното християнско изкуство от различните части на Империята.

Известни са преследванията на християните в първите векове след Рождество Христово. Те не признават римските държавни култове и на първо място култа към императора. Жестоките мъчения и убийствата всявали ужас сред тях, а това силно повлияло на изкуството им да прикриват по всякакви начини християнската същност на своите произведения. Изглежда доста силно са били засегнати и нашите земи, което ще проличи от разглеждания материал.

  Да се върнем още един път на гигантската фигура на заека от първата част. Сега вече той приема нова символика, а именно освен връзката с плодородието и възраждането при езичниците, неговата будност, скорост и плахост се превръщат в християнския символ на бдителността, избягваща изкушението. Той също така става символ и на Великден. Символизира още прераждането и възкресението. И не по-малко важно дивият заек представлява онези хора, които вярват в Христос, т.е. християните (снимки 1, 2 и 3). Следователно езичникът, гледайки заека възприема едно, а християнинът – съвсем друго. Ако мегалитът е оформен по едно и също време с началото на християнизацията, то езическата символика го е спасявала от разрушаване.

Къде остава камилата в този случай? Според отец Петър Гарена от Кърджали, тя е символ на доброта и кроткост. В миналото е била основно  средство за тежки товари в Родопите. Нейният навик да коленичи я прави символ на молещия се. В съчетание с фигурата на заека това е молещият се християнин.

Формата на скалния компонент от снимка 4 първо, създава впечатление, че имаме правилно оформен при изсичането си кръст и то латинския вариант, на когото долната удължена част е дълбоко вкопана в земята. Вероятно такава е била и целта да се получи възприятие за кръст, при гледане към мегалита от лявата страна. Знае се, че кръстът е известен най-вече като символ на християнската вяра и означава Разпятието и Христовата смърт на кръста за спасението на човечеството. И второ, наподобява корабче платноход, чиито нос от дясно се е забил във водата, тъй като задната му част е повдигната от вълната. Източниците сочат, че корабът в християнството символизира Църквата. Оттам те са еднокорабни, двукорабни, трикорабни. Че става въпрос за кораб е ясно и от това, че в дясната му наклонена част отпред се очертава глава на човек с калпак под формата на кръст. Възможно е по този начин да е маркиран кормчията на кораба, а както е известно от християнската лексика, кормчията е Христос.

На снимка 4 на лявото рамо на кръста е представена котва. Снимка 5 потвърждава това, гледано отблизо и от север. Означава спасение, надежда възкресение. Първите християни са очаквали Възкресението всеки момент, особено през III век „надежда, която за душата ни е като яка и непоклатима котва“ (от посланието на Апостол Павел до евреите, 6:19). Котвата означава и истинската вяра. В раннохристиянското изкуство е използвана за маскиране на кръста като символ на надеждата за спасение от смъртта и за вечен живот.

На снимка 6 изсеченият в стената каменен кръст е разположен на различни нива, затова на пръв поглед е трудно откриваем. Това е така, за да не бъде открит от римските доносници. Пак там на снимка 7 фотоапаратът е хванал човешки профил, с младежки вид без брада и с вградени в областта на окото букви „йота и хи“ от гръцката азбука. Както е известно те са начални букви от името Исус Христос. Вижда се също така, че носът е представен леко гърбав, а върхът му е извит надолу, т.е. семитски профил (еврейски). Известно е също така, че в разглежданото изкуство Христос е бил представян като малко момче или като голобрад младеж. Но в изображението липсва светлия ореол, обхващащ главата, който се появява през IV век, видно от снимка 8. На нея е изобразен Христос с ореол на стената в една от римските катакомби (от „Първото християнско изкуство“ на френски език). Изобразяването без ореол е сигурен критерий, че детайлът е отпреди края на III век.

Тракийското участие в оформянето на мегалита си личи и от разпятието на снимка 9, открито в близка местност, където шапката на главата е видимо тракийска, а в предната и част личат буквите „йота и хи“. Както е известно траките са си служили с гръцката азбука. На тази снимка е изобразен тракийски вариант на разпятието.

Защо ли ранните християни са пристъпили към изграждането на този гигантски за времето си обект? Само кръстът, например, колко е внушителен. Без претенциите за изчерпателност по въпроса моето обяснение е следното. При римският император Адриан (117-138) Божи гроб в Йерусалим е изравнен и на неговото място е построен езическия храм на Афродита. Секва мощния поток от християнски поклонници до времето на император Константин, т.е. почти за 200 години. Логично е да се предположи, че Църквата е насочила своите компенсаторни усилия към създаването на свети места най-напред по средиземноморското крайбрежие и малко по-навътре в затънтените райони, каквито са били родопските места и катакомбите в Рим под земята. Дано по-нататък във времето се окажа прав.

**Авторът е бивш учител в езиковата гимназия в Кърджали и бивш училищен инспектор, включително и за Хасковска област. Той от години изследва Острата скала

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?