Следвайте ни

Чуренци възстановиха църква на 1000 години

viber icon

Местни родове си знаят историята от 1515-а. Тогава турците помъчили да направят от храма джамия, но се отказали заради пожар.

 

Магазин няма, но пък има ток. Няма и църква, но пък има цифровизация. Няма бездомни кучета - вместо тях има сърни. Така в 2015 година започна репортаж на Нова телевизия за родопското село Чурен. От тогава до сега четирима души и един свещеник промениха коренно картинката. Те възстановиха църквата си "Свети пророк Илия", която съществува от незапомнени времена.

„Никой не е наясно откога е храмът. Нашият род си знае историята от 1515 година - още тогава е имало църква. Може да е на 1000 години. В турското робство опитвали да я правят джамия, но остава голям пожар. Отказват се и пак останала църква", разказва Владимир Ангелов. Той е един от петимата, които се нагърбват с възстановяването. Към тях се е присъединил и Садкъ Моллахюсейн от Кричим. Той си направил малка вила преди години в селото.

А то започнало на 9 май 2015 година. Преди това храмът преживял възходи и падения. Комунистите го превърнали в обор, а през 1976 година за 100-годишнината от Априлското въстание, от Перущица им взели камбаната. Поставили я на големия паметник над града. „Камбаната ни има пловдивски произход. На нея пише, че е отлята през 1887 година от Христо Дюкмеджиев. Бил  кмет на Пловдив (1887-1890 г. - б. р.)", разказва г-н Ангелов. Камбаната си я взели от Перущица.

Три години продължава борбата с Перущица, за да могат чуренци да си получат камбаната. „Водихме голяма борба. Стигнахме чак до министъра на културата. Истината е, че бившият областен Здравко Димитров много ни помогна. Ако не беше той, нямаше да си видим камбаната", разказва г-н Ангелов. Другата голяма помощ, която получили родопчани, е от архитект Любомир Шинков, който навремето е правил Паметника на трите поколения на Власевия хълм над Перущица. В писмо до общината той написал, че понеже в 1876-а не е имало готова камбана, „временно" са взели чуренската. „Пред две години си я натоварихме, върнахме я и я лъснахме", каза Владимир.

Голяма част от българите в Чурен се потурчили през турско. Останали обаче 5 български рода - Славчевият, Гаговият, Ранчовият и Дончовият. „Как се е казвал петия род, още не можем да открием", казва Владо Ангелов, който произхожда от Славчевия род. Една част от помаците тогава избягали след Руско-турската война, а другите си сменили имената. Сега са останали само българи.

До 2015 година църквата била една руина. Покривът рухнал напълно. Владимир Ангелов и писателят от Чепеларе Коста Глушков смятат да напишат брошура, която разказва как е протекло възстановяването на „Свети пророк Илия". „Оттогава събираме материали каква развалина е била. Работим с арх. Атанас Каджебов. В настоятелството сега сме 5 души, като сред тях е отец Симеон от Перущица. Той ще служи и в Чурен", обяснява наследникът на Славчевия род.

Основните инициатори на строежа са хора от ловната дружинка. За покрива Община „Родопи" им отпуснала малко пари. И от Община Перущица помогнали. „Досега над 70 000 лева отидоха. И майсторите са взимали само символични надници", разказва Владимир.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Коментари

Публикувай

Коментари (1)

Р. Каменов

07.12.2019 | 12:19
1 0

Поздравления за В.Ангелов. Бог да бди на д вас.

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?