Равногор - приказка с невъзможен хепиенд

Най-екологичното село на Балканите няма училище, нито автобуси до околните селища, а населението му се е стопило с 1/3 за последните 10 г.

Борислав НАУМОВ

Равногор е приказно място. Това е неоспорим факт за малкото родопско селце, полегнало под небето на цели 1340 метра надморска височина. До него се стига като в приказките - сякаш сте пътували през девет земи в десета, през девет планини в десета, през девет лоши години - в десета. Американците от НАСА определят атмосферата над Равногор като най-чистата на целия Балкански полуостров. Истина е, нищо че това се повтаря от 2009 година насам и вече звучи като будистка мантра. Освен това местните хора са будни, трудолюбиви и гостоприемни. В променените от глобализма български добродетели гостоприемството отдавна е рядка птица, а и трудолюбието се модифицира в съответствие с принципа "За толкова пари - толкова работа". Затова присъствието на тези стародавни български добродетели в характерите на равногорци впечатлява, колкото и шаблонно да звучи това. Между другото, всички те са православни християни. Знаят, че туристическите справочници определят селото им като "Зеления рай на Родопите" и понякога го повтарят. Но най-често това правят многото, които си идват всяко лято от близки и далечни страни, за да се видят с роднини и приятели. Както и за да заредят "батериите" си с енергията на родното място.

От събор на събор, докато замине и последната кола

През лятото Равногор се оживява като в добрите стари времена. На 15 и 16 юли в местността Свети Илия над селото се провежда гайдарско надсвирване, патрон на което е самата Валя Балканска. Какво по-живо от бръмчилище, в което на равно ручило участват млади и стари, всичките пременени в празнични народни носии.

Седмица по-късно на същите поляни се празнува Илинден. Странно нещо са Родопите - малко по-нататък - от Девин нагоре към Широка лъка и Смолян, честват празника на 2 август, и то непременно с чевермета. Съборът в Равногор също е повече от впечатляващ, защото събира стотици, някои от които са си дошли специално за него от близка и далечна чужбина. Само дето докато попът благославя казаните с курбан, приготвени край параклиса "Свети Илия", отзад му пригласят само баби. Зад тях стоят прави старци като борове. И лицата им са такива - като издялани от борова кора. След ден-два, когато младите запалят колите и внуците започнат да махат за довиждане, по тези корави лица ще потекат и сълзи. Най-дълбоките мъжки бръчки са дълбани от сълзи.

От събор, та на събор. Седмица след Илинден иде трети, казват му "Набора". На армейски жаргон така наричат хората, родени в една и съща година. В Равногор от годините, в които имахме наборна войска, в дните на този събор момите изпращали момчетата, привикани в казармата. Тогава войнишкото изпращане е било като циганска сватба в най-добрия смисъл на думата - тридневно и с онази малко показна тържественост, зад която винаги се крие и много тъга. Та този събор със забравеното име "Набора" е жив и днес. Музиката му ще гръмне още в петък вечер и ще изтлее по някое време в неделя. Тогава край кръста по пътя към Брацигово ще се чуват за сбогом клаксоните и колите с многото равногорци ще тръгнат към ниското.

След съборите остават старците с лица като от борова кора. И гласовитите баби, но вече пресипнали от тъга...

Невъзможният хепиенд

Фактите за настоящето на райското село Равногор са корави като залци от сухар. Вярно е, че обясняват защо от 2005 година насам жителите са се стопили от 905 на 605, но не е само това. Болестта е страшна. Тя не е само на местна почва, а нещо като епидемия за такива места като Равногор. И след като ги чуеш, неминуемо си задаваш въпроса: "Защо така, Господи? Ние ли криво се молихме, или ти криво ни разбра?". 

Няма работа, а някога имаше - реди кротко баба Стоянка и почва да изброява, като свива пръсти един по един. Някога в селото имаше килимарски цех, стотина жени работеха в него.

Килимарският цех още стърчи като плашило с избодени очи току зад хотел "Равногор" в центъра. Повечето му прозорци са счупени, но иначе триетажната сграда е здрава, дори дворът  не е буренясал чак като изоставено гробище. В този двор има много френско грозде.

Над 1000 декара беше това френско грозде край Равногор. ДЗС-то беше решило така и доста жени имаха работа покрай френското грозде, продължава баба Стоянка. И додава с нескрита жал, че държавната работа май вече никаква я няма.

Няма го и дърводелския цех. И строителството по-скоро никакво го няма, отколкото да храни дюлгери и семейства. Пътищата в селото са като след бомбардировка, ако щете - вярвайте. И нито един от трите хотела няма свой паркинг.

Като няма работа в Равногор, тръгнахме да я търсим надоле. Брацигово е на 16 километра, Пещера - на още 7-8, Пазарджик е на още 20 минути път в ниското, казва дядо Иван. Работа се намира - кога лесно, кога трудно или за малко пари - но се намира. Само че до Равногор вече и автобус няма. Не всеки има кола, не всеки може да си надвие на харчовете за бензин.

Просто е за обяснение и лесно за разбиране. Едни са отишли да живеят в Пазарджик, защото и в близкото Брацигово много от предприятията са със спуснати кепенци, други равногорци са минали през Терминал-2.

Такава е статистиката: от 905 на 605 жители. Зимата стават още по-малко, защото много от работещите в Пазарджик прибират старците при себе си. Горе зимата винаги е истинска, а без редовен транспорт старческите болежки могат направо да те отмъкнат в отвъдното.

Няма надежда там, където няма деца

Зад единия от местните хотели е старото основно училище. Тук съм учила, казва родената през 1984 година Васка и ме повежда през зейналата врата. В една от първите стаи по коридора е бил кабинетът по химия. Личи си от разпръснатите по пода стъкленици и от таблата с Менделеевата таблица. Прозорците са изтърбушени, но истината е, че няма следи от вандализъм. Само тежкият печат на времето демонстрира близкото си родство с безстопанствеността.

Няма училище, защото няма деца - казва още Васка и се усеща, че обяснението  е излишно. Всички знаем, че децата учат там, където работят и живеят родителите. Тя самата гледа дъщеричката си в Пазарджик. Там от години живеят нейните майка и баща. И през зимата прибират при себе си и баба Стоянка. Така не една, а две къщи в Равногор пустеят през по-голямата част от годината.

Туризмът е хубаво нещо, но не може да нахрани цялото село. И с модерната местна мандра е така. И освен това безумно лошите пътища и липсата на редовен транспорт блокират и туризма, и мераците на кандидат-новодомците, нищо че от повечето стари къщи стават чудесни летни вили. Най-често чудесата не се получават, защото са нелогични, а не защото са невъзможни. Затова и Равногор е приказка с отворен, но надали щастлив край. А на следващата вечер всички се качваме в колите и тръгваме по единствения път към Берковица, по който завоите са преплетени като свински черва. Баба ми употребяваше същия израз за много обърканите работи. Каквато е историята на Равногор например.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?