Следвайте ни

Най-древният човек в света идва в Асеновград ВИДЕО

Откритието променя досегашните теории, че всички наши предци са от Африка

viber icon

Музей в Асеновград пренася съвременния жител в загадъчния свят на животните, обитавали нашите земи в праисторически времена. Той ни връща назад във времето преди 7 000 0000 години. Тогава, когато са живели саблезъбите тигри, и прародителят на слона, наречен динотериум, компания им е правил и древен прачовек. 

Възстановка на лицето на грекопитека - рисунка от Асен Игнатов, Национален природонаучен музей - БАН

Палеонтологичният музей в Асеновград, който разполага със скелети на изчезнали животински видове, чака и реставрация на външния вид в цял ръст на грекопитека (прачовека). Той първо ще бъде експониран в Националния природонаучен музей в София, а след това и в палеонтологичния в Асеновград. Това е възможно благодарение на зъб, който е намерен край Чирпан от семейството на Петър Попдимитров. През 2007 г. проф. Николай Спасов разглежда личната колекция на Попдимитров и установява принадлежността му към хоминидите. Това става повод за интензивни палеонтологически разкопки в местността, при които е намерена богата фауна.

Долната челюст на грекопитека 

„След това се свързах с моя колежка от Германия проф. Мадлен Бьоме. Казах й, че трябва да открие оригиналната челюст, която е била открита край Атина още по времето на Втората световна война. Успя да направи т.нар. компютърна томография и видяхме, че корените на тази челюст показват тенденции към човека. По този начин ние успяхме да формулираме тезата, че грекопитека, който е открит първо в Атина, а след това е намерен зъб в България, е първият пред човек“, обяснява проф. Николай Спасов. Откритието променя досегашните теории, че всички наши предци идват от Африка. Затова находката е много ценна. Намерена е и още една кост от прачовека. Тя ще даде възможност да се говори за начина на придвижването му.

Музеят, който ни връща назад във времето, се намира на хълма Баделема в Асеновград. Създаден през 1991 година като филиал на Националния природонаучен музей към БАН, но отваря врати чак през 1995г., обяснява уредникът д-р Недко Недялков. Инициаторът за основаването му е проф. Николай Спасов, а основната заслуга за експонатите в него е на учителя по биология в местната гимназия Димитър Ковачев. Той заедно с негови ученици повече от 30 години правят палеонтологични разкопки основно в Калиманци и Хаджидимово.

„Събират голяма част фосили, които ги съхраняват в хранилището си в кабинета по биология, а след това са преместени в музея. Вече той разполага с около 40 000 музейни единици“, разказва уредникът д-р Недко Недялков. Една от уникалните находки на Димитър Ковачев е направена през 60-те години на миналия век, когато заедно с негов ученик откриват скелет на динотериум край село Езерово.

Оригиналът е изложен в Националния природонаучен музей в София, а точно негово копие посреща посетителите на музея в Асеновград. Учителят по биология и неговият ученик научили за намерен зъб от мастодонт край село Езерово. Отправили се на експедиция, без дори да подозират на каква находка ще се натъкнат. „На един склон до язовира забелязали белеещи се бивни от животното. Започнали да разкопават внимателно и пред очите им се открили част от главата, долната челюст, бивните, части от прешлените. Разбирайки, че са попаднали на нещо по-голямо, се обаждат на колеги от Софийския университет“, обяснява д-р Недялков. 

Разкопаването на останките отнема почти 3 седмици, а реставрацията и консервацията им - 3 години. Динотериумът е бил един от най-големите бозайници, живели по нашите земи. Тежал е между 12 и 14 тона и е достигал до 7 метра дължина и 5 метра височина. За сравнение - съвременните африкански слонове, които са най-големите сухоземни бозайници, достигат до 5-6 тона.

Своето място в музея намира и трипръстият кон, наречен още хипарион. Той е сглобен от останките от 11 животни, всичките намерени в селището на с. Хаджи Димово. „За разлика от съвременния кон, който има едно копито, при хипарионите освен копитото отстрани има много добре развити два пръста. Били са по-дребни от съвременния кон, затова предполагаме, че са тичали и по-бавно (40 км/ч)“, обяснява д-р Недялков. Според него трите пръста са го правили по-стабилен.

От музея става ясно още, че по нашите земи са живели още саблезъби котки, хиени, антилопи, газели, жирафи. Климатът е бил топъл, а растителността саванен тип с редки гори.

Посещенията на музея намаляха в пандемията

С 2/3 е спаднала посещаемостта на Палеонтологичния музей "Димитър Ковачев" в Асеновград заради пандемията от COVID-19. Той отвори отново врати на 4 януари, когато бяха разхлабени противоепидемичните мерки. „Доста неблагоприятно ни се отрази цялата обстановка, все още хората идват плахо, основно семейства по 3-4 души. Голяма част от посетителите ни преди бяха ученици“, казва уредникът на музея д-р Недко Недялков.

Яница Марова

Яница Марова

Репортер-редактор - екип "Общество"

Яница Марова е завършила славянска филология с полски език. Работила е в Агро ТВ, Европа, BiT и вестник „Монитор“. В екипа на „Марица“ е от април 2019 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай