Подай сигнал

Яжте само дръжките на ревена, листата са отровни!

Нетрадиционни зеленчукови култури тепърва навлизат на българския пазар

Агро

от Мария Петрова 323 прегледа 0

Листата на ревена са отровни. Единствената ядлива част от растението са дръжките. Това обясни гл. ас. Цветанка Динчева на Открит ден в Института по зеленчукови култури "Марица", посветен на нетрадиционните и слабо разпространени зеленчукови култури в България. На опитното поле на института се отглеждат над 10 вида, между които аспержи, артишок, девесил, пащърнак, ревен, рукола и др. Цветанка Динчева представи всяка една от екзотичните култури и изнесе любопитни данни от проучване за тяхната популярност у нас.

Аспержите са отглеждани в с. Катуница още през 1937 г. на площ от около 250 декара. По-късно културата била забранена. Аспержата е многогодишно растение, което може да се отглежда в продължение на 15 години. По отношение на сортовия състав свещите са зелени и пурпурни, а в зависимост от технологията на отглеждане - бели или зелени. Белите свещи са по-богати на аспарагин, докато зелените и пурпурните са по-ароматни и с по-добри вкусови качества. На българския пазар аспержите са все още слабо разпространени, а българският консуматор не е запознат с тази култура, за разлика от европейските страни, особено в Германия.

Друг зеленчук, който все още няма разпространение в страната, но пък е много популярен в страните от Северна Европа, е ревенът. Това е многогодишна култура, при която се консумират само дръжките, тъй като листата <210> са отровни. Реколтирането се извършва сутрин рано в периода май-юли.

Ревенът е богат на оксалова и оцетна киселина

Неговите дръжки се използват основно за приготвянето на сладка, на сладкиши, както и във вид на добавка за салата.

Артишокът е многогодишна култура, на която се консумира дънцето на кошничката заедно с част от месестата консистенция. Произхожда от Средиземноморския регион и също е слабо разпространен в страната. Т​ой е доста интерес​ен и полезен, богат на цинарин - вещество, което се съдържа само в артишока.

Ендивията, която видимо прилича на марулята, се отличава по силно нарязаните си листа и образува розетка. Тя е два вида - широколистна и теснолистна. За широколистната има специална технология, по което се приготвя във вид на етиолирани растения, които се консумират във вид на листни добавки към салати.

Шалотът е вид лук,

на който се консумира листната маса. Тя е крехка, сочна и богата на витамин С. Луковиците нямат особена стойност и приложение. Резенецът се отличава с по-добри вкусови качества. Също като шалота се използва свежата му листна маса. Листата са тънки, цилиндрични и най-крехки от всички видове лук. Зимният пясъчен лук също не формира луковица и се консумират само листата. Тази култура е силно разпространена в Япония и в Китай.

Бисерният лук видимо прилича на праз, но той е по-близък до обикновения чесън. Формира една глава без луковици и е доста ароматен. Рокамбола също се приближава до обикновения чесън. Формира луковици със скилидки, но образува и цветоносно стъбло, като цветовете образуват малки луковички, наречени бобили, които служат за размножаване. Физалисът е култура, която бива два вида - декоративна и за консумация. Отличава се с богато съдържание на захари и пектин и служи за приготовление на сладка.

Бататите са вид картофи,

но многогодишни, които образуват стелещо се стъбло. Имат различен цвят на кожицата и са богати на хранителни вещества. По отношение на оцветяването могат да бъдат жълти или оранжеви. Манголдът е листен зеленчук, също богат на хранителни вещества. Може да се бланшира и да се използва като добавка на различни ястия. Много е подходящ и за плънка за баница.

Савойското зеле е почти непознато в България,

макар че в миналото се е отглеждало у нас. Видимо прилича на главестото зеле, но се отличава по силно оребрените си листа. Консумира се само в свежо състояние. Луфата е култура, която има доста широко приложение, но най-вече се използва в козметиката. Турнепс прилича на ряпата, но не трябва да се бърка с нея, тъй като са от два различни рода. Консумира се основно в Япония, но в България е непозната. Дръжковата целина се отличава с доста сочни, крехки стебла, които са основната консумативна част. Подходяща е за приготвяне на сосове, смутита. Има я на българския пазар, но почти не се консумира.

Патисонът е интересна култура,

която се отличава с доста нестандартна форма. По вкусови качества се доближава до готварските тиквички, а формата на продуктовата част позволява да се приготвят различни ястия в интересен дизайн. Пак-чай основно е разпространен в Китай и Корея. По отношение на сортовото разнообразие може да бъде с бели или зелени дръжки на листата, а оцветяването на листата може да е жълто и от светлозелен​о до тъмнозелен​о и имат приятен леко горчив вкус. Подходящ е за гарнитура на месни ястия. Руколата е основно разпространена в Италия и Испания. Отличава се с доста специфичен аромат и е подходяща за добавка за салати. От нея има доста широко предлагане на нашия пазар.

Кейлът е листен зеленчук, който тепърва навлиза у нас и по-рядко се среща, за разлика от другите европейски страни, където е широко разпространен. Консумира се в свежо състояние, основно във вида на салати и не се преработва. Романеско е култура с доста интересна форма, която прилича на корал, затова е известна и като коралово броколи. Позволява да се приготвя в различни ястия и има доста добри вкусови качества.

Екзотични зеленчуци конкурират родния зарзават на модерната БГ трапеза

В периода юни 2018 г. - март 2019 г. е извършено изследване относно производството и пазара на нетрадиционни и слабо разпространени зеленчукови култури в България. Анкетирани са 29 земеделски производители. От тях 26 са отговорили, че отглеждат в стопанствата си традиционни зеленчукови култури, като домати, пипер, краставици, главесто зеле и др. Останалите фермери залагат и нетрадиционни и слабо разпространени, като салатно цвекло, аспержи, девесил, земна ябълка, физалис, кейл и др.

Най-много са площите с аспержи ​- 12 декара, следвани от салатно цвекло и земна ябълка - по 10 декара. Площите с физалис са 3 декара, а по 1 декар - манголд, фенел, лобода, цикория и кейл. Две трети от анкетираните смятат, че у нас има пазар за нетрадиционните и слабо разпространени зеленчукови култури, но той е за ограничен кръг потребители. Консумацията на нетрадиционни и слабо разпространени зеленчукови култури в страната е най-вече от хора, които са били в чужбина, показва проучването.

Относно наличност в търговската мрежа за посочения период са изследвани четири хранителни вериги. Установено е, че с изключение на бялата аспержа има предлагане на българско производство от зелени аспержи, рукола, пак чой, пащърнак, девесил и артишок. Иначе от същите култури внасяме от Испания, Мексико, Италия, Перу, Гърция, Унгария и Израел.

Коментари