Яшко Аргиров: Кръвта ми е циганска, но плача на българските песни

Научих се да свиря, слушайки радиото всеки ден, казва звездата от Брестовица

Яшко Аргиров е един от доказалите се кларнетисти в Тракия и вече закръгли 60 житейски лета.  „Завършил“ е Брестовишката музикална школа, а първите негови учители са били баща му Илия и кларнетистът Ангел Ламбов. Израснал е в многолюдно семейство с пет деца в Перущица, където е роден. Братята му са също музиканти, а сестрите му - приказни танцьорки. Всъщност истинското му име по лична карта е Кънчо Илиев Аргиров, но почти никой не го нарича така. Когато Яшко  бил на 10-12 години,  имало голям ромски ансамбъл в Брестовица, който  изпълвал цялото читалище. Всички талантливи музиканти, певци и танцьори участвали в него. Съберат ли се за репетиция, наставало истински празник, а малкият Яшко бил пръв, за да ги слуша.

Тъй като по време на репетициите заключвали читалището, Яшко се промушвал половин час преди тях и тихичко ги наблюдавал с часове. Най-много го впечатлявали кларнетистите и затова погледът му бил закован в тях. Баща му Илия му купил акордеон с желанието да просвири на него, но Яшко отсякъл, че само кларнет ще свири, и така станало. Всеки ден по обяд бил закован пред радиото, за да слуша народна музика. Слуша проф. Петко Радев, Димитър Пасков - Тигъра с Трайчо Синапов, Стойчо Кузмов и легендарната Леновска група.

"Половин час всеки ден бях пред радиото. Запомня едното „коляно“, един мотив, другото остава за утре и пак така. Татко видя, че имам голям мерак, и за 4 години ми купи 7 кларнета. На третата година започнах да ходя по сватби с едни стари цигулари, но много неща научих от тях. Като ден днешен си спомням първата сватба, на която свирих. Беше на 10 октомври 1969 г. на бай Милко Диваров, един от най-големите гъбари в Брестовица. Бях на 13 г. и тогава за пръв път ме закичиха с пари", разказва Яшко.

Оженил се е на 17 и вече над 40 години имат щастлив семеен живот със съпругата си Донка. И двамата признават, че за тях семейството е велико нещо. Имат две деца, трима внуци и един правнук Илийчо, който е само на годинка. Пълна ли им е къщата, пълни са и сърцата им.   Тяхната къща е една от големите в Брестовица, с размери на читалище. В нея живеят задружно четири семейства, или 11 души. Може да си представите какъв празник настава, когато всички се съберат на една трапеза по празниците. На най-челното място сяда стожерът Яшко, който е изключително щастлив, че деца и внуци са около него.

"Много млади хора тръгнаха по Холандия, по Испания, спечелиха пари, накупиха си коли, джипове, ала си развалиха семействата и психиката. Казвам на моите деца, че и там слугуват, но на чужденци. По-добре да са си в България, защо от родината по-скъпо няма. Аз като бях в Америка, осъзнах какво е да си далеч от семейството. Чувахме се всеки ден, липсваха ми много. Когато си дойдох, още с куфарите, като видях табелата „Брестовица”, се разплаках", споделя Яшко и сълзите му тръгват. Със същото вълнение говори и за родителите си, които са му показали правия път в живота.

Преди няколко години решил да запише бавна мелодия в тяхна памет. Засвирва в студиото на цигуларя Георги Янев и сълзите му потекли. Гошо му дал знак да продължава и да не спира, а Яшко изсвирил цялата сюита, плачейки. Кръстил я „Спомени“. "Може да съм с циганска кръв, но държа на чистата българска народна музика. Засвиря ли мелодията на песните „Лале ли си, зюмбюл ли си“ или „Съмна, бульо“, винаги се насълзявам", заявява той.  С много музика и много труд е построил  огромната къща, в която кипи живот. Сега мечтата му е да вдигне още една.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?