Първите гимназисти по дуалната система в Механото влязоха в цеха

Когато завършат гимназия след две години, Ангел, Жан, Добромир и Павел вече ще имат трудов стаж. И предимството да са учили чрез практиката.

Момчетата са от първата дуална паралелка в Механото по „Машини и системи с цифрово-програмно управление”, която бе приета преди 2 години. А от тази учениците вече учат на трудов договор във фирма, като с тях работи ментор от предприятието. „Три дни са ученици, два дни служители на компанията. Шикалкавене няма. Има производствени задачи”, описва схемата преподавателят от професионалното училище инж. Васил Букорещлиев. През тази учебна година в първите 3 дни от седмицата единайсетокласниците са в училище, а в четвъртък и петък обличат работните гащеризони и влизат в цеховете на „Биомашиностроене” АД. Догодина съотношението ще се промени - 2 дни в гимназията и 3 дни в реална работна среда.


В момента текат последни процедури по съгласуване с Инспекцията по труда и сключването на трудови договори на 4 часа, както е заложено в системата за дуалното обучение. Останалите 10 момчета от паралелката са разпределени във фирмите „Ка инженеринг” ЕООД, „Стратус” ООД, „Индекс 6” ООД, „Шети България” ЕООД.

Много е голямо. Това било първото впечатление на Павел Лавриков, когато влязъл в машиностроителното предприятие. За първи път в „Биомашиностроене” видял тъй нареченото плазмено рязане с лазер. Връстникът му Жан Димитров вече е решил, че когато завърши Механото, ще пробва да вземе диплома и от университет, а след това ще се върне в цеха, в който се подготвя сега. Ангел Златанов вижда предимствата на ученето чрез практика в това, че може да работи на последно поколение машини, каквито няма в школските работилници.

Всяка сутрин работният ден на момчетата започва със задължителния инструктаж по безопасност. Още на входа момчетата поема 33-годишният Бюлент Хасан, който е ръководител на технологичния отдел и ментор на учениците. Минал е специална подготовка как да предаде занаята на тийнейджъри. В цеховете има и още двама обучители - стругар и фрезист.
След поставянето на задачата първо показваме как я изпълняваме ние, като в хода се проверяват и теоретичните знания на момчетата, обяснява Хасан. Обикновено се прави масов детайл, например фланци, които се влагат в съдове. Правим ги, докато сме сигурни, че момчетата на свой ред могат да ги изработят, без да наранят себе си и без брак, казва Бюлент. „Има и несполучливи опити, но бракът по време на обучение е допустим. Хората се учат, докато грешат. Недопустима е само злополука”, добавя менторът.

Лесно се сработва с момчетата - разликата във възрастта им не е голяма. Бюлент Хасан също е възпитаник на Механото. После завършил авиационна техника в Техническия университет, поработил в ТЕРЕМ, докато кризата затиснала завода. И като не останали предприятия в бранша, направил завой. В „Биомашиностроене” АД е от 5 години, още на втората станал ръководител на отдел. Без да подлага на съмнение подготовката на момчетата в ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров”, Бюлент Хасан минава с тях и основни моменти, които са нужни в практиката - например мерене с шублер.

 „Трябва да имат стабилни знания и умения. Преди две седмици бяхме в австрийската компания „Шети България” ЕООД, където има машини за над 50 000 евро. Техниката вече не е като някогашната, а операторите днес са по-скоро програмист-настройчици”, обяснява инж. Букорещлиев, който също е работил в „Биомашиностроене”. Гледа да държи изкъсо момчетата и да ги накара да осъзнаят каква добра възможност имат и да се възползват от нея. „Днешната генерация ходи с компютър в джоба. Но аз ги карам нарочно да пишат в тетрадките, защото така се запомня”, описва преподавателят.

Вече ги искат във фирмата

"Когато се дипломират, искаме да наемем момчетата при нас. Но ако продължат да учат, ще ги подкрепяме и като студенти чрез практики и стипендии", казва Мая Харизанова, специалист по човешки ресурси в „Биомашиностроене”. И в момента във фирмата работят поне трима младежи, които са студенти във филиала на Техническия университет в Пловдив и в УХТ. Един от работниците в зряла възраст пък подобрява квалификацията си като задочник в Механото.

После могат за израснат до инженер-конструктор. Тези специалисти, които са тръгнали от струга, стават най-добрите конструктори, уверява Харизанова.

За фирмите в машиностроенето е все по-трудно да намират подготвени кадри. В цеховете има нови поколения машини. Служителите, които работят с ЦПУ, често обслужват по две, като задават програма и наблюдават изпълнението, обяснява Мая Харизанова. Тези позиции се оказват критични, защото не са атрактивни и трудно се намират желаещи да ги заемат. Много малко младежи изобщо искат да се реализират в производството. Пазарът е особено стеснен в последните 5 години.

„При нас и критериите за квалификацията на работниците са високи, тъй като нямаме повторяемост на детайлите. Всеки е съпътстван с техническа документация и чертежи. Трябва да могат да се четат и да се работи с новото поколение машини. Има и вътрешни обучения. От постъпването на нов работник минават около 6 месеца или година, докато можем да кажем, че той е наистина подготвен”, обяснява Харизанова. Подборът на кадри обикновено включва и практическа задача, за да се види дали дипломата е съпътствана и с реални умения.

Работим за хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост и това изисква прецизна работа и продукция с високо качество, подчертава Мая Харизанова. Една шупла или драскотина върху материала създава предпоставка съдът да не бъде почистен добре, а това носи риск и за млякото, което се произвежда в него”.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?