Първата дама на българското кино щеше да навърши 80

Невена Коканова е родена в семейство на политзатворник в Белене и австрийска аристократка

Невена Коканова е една от емблемите на българското кино. Изиграла е десетки роли, превърнали се в любими на няколко поколения. Родена е на 12 декември 1938 година в град Дупница в нетрадиционно за времето си семейство - с баща, който по-късно става политически затворник в Белене, и майка, част от известна австрийска аристократична фамилия.  

Невена започва кариерата си като стажантка още на 18-годишна възраст. Дебютът на професионалната сцена е през 1957 г. в Ямболския драматичен театър. По онова време тя няма актьорско образование. Следват роли из театрите в цялата страна - Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Пак през 1957-а режисьорът Янко Янков я открива за голямото кино, където играе ролята на Ема във филма „Години за любов”. Коканова изиграва над 50 роли в киното. Най-известното екранно превъплъщение е в екранизацията на романа „Тютюн” от 1962 година. Там тя получава главната женска роля и пресъздава една от най-паметните героини не само на Димитър Димов, а и в цялата българска литература - Ирина. За превъплъщението си Коканова получава една от общо шестте си награди за най-добра женска роля. Други паметни образи, създадени на големия екран от Невена Коканова, са участията в класиките „Инспекторът и нощта“ (1963), „Крадецът на праскови“ (1964), „Карамбол“ (1966), „С дъх на бадеми“ (1967), „Момчето си отива“ (1972).

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“. Невена Коканова е вдъхновение на друга голяма жена на своето време - поетесата и писателка Блага Димитрова, която написва специално за нея своя роман „Отклонение”, който по-късно Гриша Островски адаптира и режисира, като в главната женска роля е самата Коканова.

След 1991 година Невена Коканова участва в телевизионни и филмови проекти, като най-паметната роля в съвременното българско кино е появата в култовия български сериал „Дунав-мост” от 1999 година, където тя играе себе си. Последната филмова роля е няколко години по-рано във филма „Сезонът на канарчетата”, където си партнира с редица други легенди на българското кино и театър - Параскева Джукелова, Чочо Попйорданов и Николай Урумов. 

В нейна чест Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда на нейно име, за обещаващ филмов дебют на актриса. В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова”. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.

Коканова е свързана със сценичното изкуство и киното и в личния си живот. Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев, а брат - Димитър Коканов, също е актьор. След боледуване от рак през 2000 година България губи „първата дама на българското кино“, но ролите и образите, които тя създава, остават ненадминати и до днес и все още се изучават като еталон за актьорско превъплъщение.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?