Психологът Орлин Баев разкрива каква е превенцията срещу депресиите
Основната причина българите да страдат от психологични проблеми е липсата на заедност, загубата на комшулука, духа на взаимопомощ и сътрудничество
- 00:15, 28.07.2019
- Десислава Дамянова
- 3842
- 7
Орлин Баев е магистър по психлогично консултиране, автор на книгите "Психология на смелостта", "Трансперсонална психология" и "Свещена сексуалност", един от най-добрите специалисти в сферата на депресията, тревожността и паническите атаки. Чест гост в здравните телевизионни предавания.
Съществува ли наистина понятието "сезон на депресиите"?
За депресиите няма сезон. Това е жълтопресен мит. За 13 години в психотерапията съм имал едва десетина случая на клинична, ендогенна депресия. Тоест на състояние, отговарящо на критериите за депресия. Останалото е описателно, поп фолк говорене - есенна депресия, пролетна, лятна и зимна, всесезонна депресия… Когато от някоя телевизия ме поканят да говоря за някоя такава „депресия“, просто отказвам.
Всъщност при 95% от случаите говорим не за депресия, а за известно депресиране, резултат от нерешена тревожност. Още може да се нарече прегаряне или хронична умора. Ала източникът му е не само и не толкова във външните средови професионални и партньорски фактори, а по-скоро във възприятието им, във виждането на живота. Той е пречупван през криви вътрешни филтри, дисонантни на ритъма на любовта, мъдростта и свободата да живееш като съзнателен творец на битието си. Биологията ни има защитен механизъм. Когато тревожността е дълго време поддържана, а уроците ѝ не са извличани, тялото защитно превключва на депресивен режим - за да защити от високото напрежение на страха. В потиснатостта преживяваме тъга и печал, ала и „налягането“ е по-слабо…
Та в огромния процент от случаи депресирането изчезва, когато се стопи подлежащата го тревожност. И щом се преобразуват маладаптивните, дисонантни с пулса на смисъла вярвания за себе си, света и другите.
Защо избрахте тази професия, тя не е ли също "депресираща"?
Тя ме избра. Не аз тръгнах към психологията, а тя към мен. Винаги съм искал да уча сравнително богословие. А интересът ми към вътрешните науки на световните психодуховни системи, е основен в живота ми от 16-годишен насам… Към психологията ме насочиха приятели с презумпцията, че е по-приложна и реализируема социално.
Когато започвах, не беше нито модерна, нито търсена специалност. Просто скочих в насоката, в която потокът на живота ме насочи. Истината е, че когато решенията ни са мотивирани от смисъла, а не от откъснатото от безкрая его, цялата вселена стои зад реализацията им.
Каква е превенцията срещу депресия и тревожност?
Любовта е превенцията. Когато има любов, няма страх. Депресирането представлява „опашката“ на тревожността, а тя се лекува с любов. Към себе си, света, другите. Любовта е майчина, безусловна, както и бащина, поставяща здрави граници. Обичайки, ние планираме целите си адекватно, от позицията на целостта си - следваме това, за което сме дошли, изпълняваме житейския си план, свързано с консенсуса за социална реалност, но и с онази по-мащабна реалност на любовта. Провеждайки любовта, сме харизматични и чаровни, но вече не само от его позиция, а през потенциала си като вечни души.
Имате ли известни клиенти? И звездите ли страдат от депресии?
Да, имам такива клиенти, собственици на крупни предприятия, на фирми със стотици и хиляди служители. Помагал съм и помагам на т.нар. публични личности, медийни звезди... Ала това са деления за пред тълпата - за мен е важен Човекът, не имиджът или парите му.
Кое е мотото, което следвате?
Да бъде волята Божия в живота ми.
А ще разкажете ли как ви хрумна идеята да създадете метод и безплатно да консултирате хора в нужда?
В портала за съзнателен живот участвам от 2005 година. Той изигра значителна роля в живота ми. По много теми се водеха ежедневни наситени дискусии с изключително интелигентни люде. Това силно ми помогна да развия качествен изказ и стил на разсъждение.
През 2008 година заедно с психиатъра-психотерапевт Тодор Първанов като на шега решихме да отворим рубрика, в която да отговаряме на хора с дадени невротични казуси. Речено - сторено. Направихме го - оттогава вече 11 години го правим.
Каква е причината все повече българи да страдат от психологични проблеми?
Липсата на заедност в българина, загубата на задружността, на комшулука и духа на взаимопомощ, братско единство и сътрудничество. В същността си това е причината. Не са парите, не е икономическото положение. Отдалечаването от любовта е причината. Защото само тя дава способността да почувстваш другия близък, част от себе си. Без тази близост си сам, безумно сам - колкото и пари, сгради, имоти и средства да притежаваш, с колкото и високи огради да се оградиш, от несигурността в себе си не можеш да се оградиш. Така тя расте! Обезлюбяващото обезчовечаване и обезценяване на същински важното, при въздигане в култ сурогатите на малкото човешко щастийце, властта и крайния индивидуализъм, това са причините, в няколко думи.
Ще издадете ли какво е нужно, за да бъде човек щастлив?
Щастието, казват мъдрите, е слаба цел. При него винаги съществува онова его разцепване, правещо човека нещастен - захващането за приятното и отбягването на неприятното. Гонейки щастието, сме като бебета, търсещи добрата майчина гърда, но дисоцииращи в самите себе си лошата, справяйки се с дистреса си. Извън аналитичните сложности, простичко казано - колкото повече въздигаме щастието или позитивното като цел, толкова повече ни преследва нещастието и негативното.
Вместо да гоним Михаля на щастието, по-добра идея е да търсим целостта, обхващаща и хубавичкото, и лошичкото, в единството на смисъла, извиращ от блаженството на живота по Бога. Блаженството е дериват на любовта, духовна категория, цялост е.
А имате ли интереси и хоби извън психологията?
Тя сама по себе си е толкова широка, че е навсякъде… Интересни са ми хората - душите им.
Интересно ми е да чета книгата на живата природа - да се вчуствам в съзнанието на птичката, животинчето, растението. Чувствам ги и умея директно да ги съпреживявам. Това ми носи много радост, но в съвремието на варварско отношение към природата и много болка, която ми се налага да поемам приемащо.
Иска ми се да си позволявам да чета книги извън психологията и психотерапията. Например фентъзи или автори, вещи в краткия разказ.
От няколко месеца се върнах към спорта - Кудо. Това е смесено бойно изкуство, акцентиращо върху духа на воина. Кой знае какъв боец не съм и няма да бъда - тренирам именно заради духа, волята, дисциплината, мъжествеността, които бойният спорт калява!
От 16-годишен се интересувам живо от молитвата, медитацията и йога/ сливането със същността, към която те водят.
С това ли ще се занимавате винаги?
Още от началото на психотерапевтичната си практика, през 2007 година, работех почти изцяло през собствен терапевтичен стил. Имам хиляди и хиляди часове обучения, но каквито и модалности да ползвам, ги пречупвам през теоретичните и прагматични принципи и алгоритми на Естествената психотерапия - терапевтичната модалност, чийто автор се явявам. Ако е волята Божия, възнамерявам да я преподавам и разпространявам. Защото работи!
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни