Подай сигнал

Програмите за деца с много увреждания не сработват

По-добрите системи имат инструмент за оценка и план, а образователната грижа се съчетава със социалната

Образование

от Елица Кандева 152 прегледа 0

Програмите за деца с много увреждания не сработват

За всяко пето дете с множество увреждания оценката на състоянието и планът за подпомагането му са неадекватни. Специалистите признават съществуващите у нас инструменти и програми, но смятат, че някои са неприложими, поставят пред непосилни цели и водят до обратен ефект. Така вместо реална подкрепа се стига до неудовлетвореност и у педагога, и у детето.

В същото време в други държави са разработени добри практики - например фламандският метод ваас камп в Белгия. При него се изгражда профил на детето и по него после се съставя план с конкретни краткосрочни и дългосрочни цели. Това подпомага специалиста, като извежда приоритети в работата му, а напредъкът с малки крачки помага и на детето.

Това сочи сравнително проучване на Магдалена Хаджиева, която е изследвала обучителните системи за деца с множество увреждания в България и Белгия, анкетирайки по 97 специалисти от двете държави. Допитването е част от дисертацията на Хаджиева, която е завършила специална педагогика в Пловдивския университет. Българката е била на два стажа в Белгия - в организация за подкрепа на деца с множество увреждания и в университета в Льовен. Изследователката представи проучването си на конференция в Пловдив, в която експерти от 5 държави обмениха опит в обгрижването на такива деца

Голямото предизвикателство е, че те са с коефициент на интелигентност 20-25 и психическа възраст на дете до 2 г. Имат тежки двигателни затруднения и малформации, не могат да се обслужват сами, често са с памперс и в учебното заведение ги придружава близък, имат сензорни затруднения.

Търсейки решението за адекватна грижа, Магдалена Хаджиева интервюирала наши и белгийски специалисти по 4 основни теми: компетентност и квалификация на подкрепящите екипи, организация на обучението, мнение на експертите доколко родителите участват в процеса, бариери пред ефективната грижа.

Едно от основните различия между България и Белгия е разбирането коя е най-подходящата формула за обгрижване на децата с множество увреждания. Според нашите педагози най-удачната среда са Центровете за специализирана образователна подкрепа - бившите Помощни училища. В Белгия подкрепата комбинира работа на образователна и социална институция.

Като основни бариери пред ефективността българите посочват на първо място здравословното състояние на децата, на второ - работата с родителите, а на трето -недостатъчна подготовка на специалистите. 10% от отговорите изтъкват отказа на образователни институции да приемат такива деца. Изненадващо само 3% са отговорите за недостиг на финансови средства, 4 на сто - за липса на добри адаптирани материали, а едва 2,5% посочват проблем с лоша инфраструктура.


В Белгия видях деца с толкова много заболявания, каквито у нас няма в образователните институции. Тук такива деца не са обхванати, казва Хаджиева. Бариера N1 за фламандските експерти е здравословното състояние на децата, както и за българските им колеги. На второ място сочат неподходяща инфраструктура. Следва липса на достатъчно време за обучителни дейности заради физическото обгрижване на децата. На последно място белгийците поставят липсата на достатъчен брой специалисти, от което страдаме ние.


Един от изводите на проучването е различният фокус на грижата - у нас се гони социализация, а успешните системи работят за добро качество на живот.

Коментари


и да не им се дават специални телефони с проследяване защото се губят