Проф. Начев: Здравната каса се източва с виртуални дейности

Водещият кардиохирург преглежда безплатно всеки четвъртък в Пловдив

Водещият кардиохирург у нас проф. д-р Генчо Начев е роден на 9 ноември 1951 г. в Казанлък. Възпитаник е на Медицинска академия - София. Има редица специализации по гръдна и сърдечносъдова хирургия, трансплантация и др. в САЩ, Германия и Англия. Преподава на студенти по медицина и на лекари специализанти. Президент на Тенис клуб при НСА и член на УС на Българската Федерация по тенис. Носител на орден „Стара Планина“ - първа степен и редица други отличия. Почетен гражданин на Казанлък и София. Проф. д-р Генчо Начев е изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ - София. Основател е на Клиниката по сърдечносъдова хирургия в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив и неин методичен ръководител. 


-Проф. Начев, каква е степента на сърдечносъдовите заболявания в област Пловдив, сравнена в национален мащаб?

- Заболеваемостта не се различава от средната за страната. По статистически данни около 40% от общата заболеваемост е в резултат на  сърдечносъдови заболявания. За съжаление обаче смъртността от тях е 67% от общата смъртност, което е национално бедствие. Затова трябва да се обърне особено внимание на ранната диагностика и на лечението на тези заболявания, а доста преди това е важно да се извършва превенция.

Как трябва да се прилагат тези мерки - дали са въпрос на лична здравна култура, или е необходимо да се включат към задължителните годишни профилактични прегледи при личния лекар?

- При всички случаи това е въпрос на лична здравна култура. Противник съм на крутите задължителни мерки, особено ако са административни. Тук обаче трябва да посочим ролята на хората, които разбират тези заболявания - лекарите и причините, които ги довеждат. Необходимо е да има мащабна информационна кампания, с която да направим достъпни до хората основните причини за развитието на тези заболявания и най-обикновените мерки, които могат да намалят риска от тях. Така че е необходима просвета, а тя е част от моралните задължения на тези, които разбират. 

Какви са най-новите тенденции при лечението на сърдечносъдовите заболявания?

- Сърдечносъдовите заболявания се лекуват от много специалности, т.е. лечението е мултидисциплинарно. Двете европейски дружества - по кардиология и асоциацията по гръдна и сърдечносъдова хирургия, са издали и разпространили препоръки за лечение на тези заболявания. Акцент в препоръките е, че лечението трябва да се извършва от един отбор /т.нар. хард тим/, в който задължително влизат кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург. При необходимост в този тим могат да се привличат и други специалисти като ендокринолог, нефролог, геронтолог. За съжаление обаче на много места препоръките не се спазват, което е в ущърб на пациентите. Явно се мисли не от ефекта от медицината, а от друг ефект, най-вероятно свързан с финанси. Визирам нарушения и в двете посоки - в едната се извършват интервенционални процедури, които не са необходими, а напротив, пациентът е за хирургия и не се изпраща да му се сложат 1, 2, 3 или повече стента, а това води до нарушаване на функцията на сърцето. В другата посока се оперират пациенти, които не са за операция, но това нарушение е много по-рядко. Затова когато един екип взема решението, тогава рискът да не е правилно преценено се свежда до минимум.

-Какви иновативни методи за лечение прилагате в Клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и в УМБАЛ „Св. Екатерина“ в София?

- Клиниката по кардиохирургия в Пловдив създадохме през 2002 г., а на 8 октомври същата година извършихме първата операция. По обем дейност тази клиника е третата в България. Резултатите от работата на екипа са много добри и сравними с най-добрите в България, а бих казал и в Европа. Това ме радва, защото чувствам тази клиника като свое дете. Като изключим сърдечните трансплантации и поставянето на изкуствено сърце, всичко останало, което се прави в областта на сърдечната хирургия, се прави и тук. Предстои да се въведат две неща - едното е лечение на ритъмните нарушения по хирургичен път и въвеждане на т. нар. минимално инвазивни операции.

Аз съм всеки четвъртък в клиниката в Пловдив и оперирам, и имам възможност да консултирам пациенти от 7,30 до 8,30 ч. сутринта, а на обед от 13,30 до 14,30 ч. Така че всеки, който желае, може да се запише за преглед, който е безплатен и за който не се изисква направление от джипито, но човекът да е гледан от кардиолог. Специално в „Св. Екатерина“ подготвяме екип, който да извършва трансплантация на бял дроб. Може би първите ще бъдат в присъствието на специалисти от водещи световни центрове, за да има спокойствие в обществото, че ще са успешни.

-Проблемът с трансплантациите на органи в България е голям. Дефицит на донори или комплексни са причините този процес у нас да не е овладян?

-Когато направихме първата трансплантация на сърце в България през 1986 г., тя беше първата в Източна Европа въобще и гръмна като фойерверк. След това делото замря, но го възстановихме преди 7-8 години. За последните 6 г. имаме над 30 трансплантации, което е малко. Основният проблем е липсата на донори, който е общ за света, не само за Европа. България е на последно място по донорски ситуации на милион население. Годишно имаме до 15 донорски ситуации, което е около 2 ситуации на милион. За сравнение в Испания и Хърватска донорите са над 43 на милион.

За да влезем в Евротрансплант, искат да имаме минимум 20 донорски ситуации на милион. Това означава, че в България трябва да имаме 140 такива, а те са между 13 и 15. В момента чакащите за трансплантация пациенти са общо 1200, като най-много са за бъбречна, след това за чернодробна и сърдечна. Има над 20 човека, които са регистрирани и чакат за трансплантация на бял дроб.

-Манталитетът на българина ли е определящ за ниското ниво на донорството у нас?

-Тук влияят много фактори. Първото според мен е, че няма достатъчно добра организация на координаторите по донорството по места, т.е. няма добра организация, хората, които са потенциални донори да се лекуват най-добре така, че да могат да оживеят. Защото, ако един пациент не се лекува достатъчно добре, като умре, неговите органи не са годни за трансплантация. Като се заговори за донорство, обществото се плаши и масовото мислене е, че докторът няма да лекува правилно пациента само и само за да му се вземат органите и да се спаси някой друг. Това не е вярно, защото за да бъдат годни донорите за трансплантация, човек трябва да е лекуван по най-добрия начин и с най-съвременните методи с надеждата да оживее. Ако въпреки всичко, се стигне до мозъчна смърт, тогава тленните останки не са необходими повече на тази душа и същевременно част от тях могат да помогнат да се спаси живот.

Другият проблем с дефицита на донори е свързан с психиката на българина. В тази връзка потърсихме съдействие от българската православна църква да застане зад трансплантациите. Заедно с министъра на здравеопазването проведохме разговори с Негово Светейшество патриарх Неофит в Светия синод и очакваме да ни подкрепят. Мисля, че това ще повлияе на обществото. Знаем, че животът и смъртта са Божии дела, а българинът, особено когато изпадне в нужда, се уповава на религията. Иначе когато е добре и финансово успял, малко забравя Бог, но когато има нужда, се сеща за него. Преди 6 г. Хърватска беше на едно от последните места по донорска ситуация. Католическата църква застана зад това и сега са на първо място, като изпревариха Испания, а там много отдавна църквата е зад трансплантациите. Затова е необходима мащабна кампания, която да покаже тяхната необходимост. А като техника трансплантацията е елементарно нещо, без значение на какъв орган се прави. Имаме 4 екипа, които са 24 ч. на разположение, 7 дни в седмицата, и при донорска ситуация сме готови веднага да реагираме.

Защо ни куца здравната реформа толкова години? Къде са препъникамъните?

-Никой не е доволен от сегашната здравна система у нас, но тук се преплитат много интереси. Има едно статукво и ако то се наруши, някои хора няма да са доволни. Полезният ход е в промяна на начина на финансиране, който е сбъркан. Трябва да се изчисли точно колко струва една услуга, за да могат парите да вървят с пациента. Защото сега, ако себестойността е 100 единици, касата плаща 75 единици. Никъде в тази себестойност не е калкулиран трудът и затова болниците задлъжняват, а за да се дадат заплати, се взимат от консумативи и др. Отделно няма никакъв контрол на качеството на лечение, защото тези, които упражняват контрол, не разбират от качество, защото не са лекари. Като няма контрол, Касата се източва с отчитане на дейност, която не е извършена.

Това не е толкова страшно, защото така Касата се източва само финансово. Проблемът е, че се извършва дейност, която не е необходима и това е страшно и престъпно, защото се подлага на риск животът и здравето на пациента. Категоричен съм, че моделът трябва да се промени, а хората да знаят защо плащат допълнително, защото сега не знаят. 50% от парите, които влизат в здравеопазването са от кешови плащания на пациенти. Смята се, че половината от тях са нерегламентирани плащания, което обикновено се случва в частните болници. Ясно е, че парите в здравеопазването не стигат. И трябва да се доплаща, но не повече от 20% от общите публични средства, които са за здравеопазване, защото сега хората плащат близо 40% отгоре.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?