Подай сигнал

Проф. Келбечева: Още живеем в оковите на соцносталгията

Тя е по-страшна от мрънкането, че сме бедни

Интервю

от Хенриета Георгиева 1057 прегледа 0

Проф. Евелина Келбечева е пловдивчанка, преподавател в департамент "История и цивилизация" на Американския университет в България - Благоевград. Издала е трудове за българската история, включително за комунистически период. Интересите <210> включват Студената война в контекста на Балканите и България, прехода след 1989 г. Изнасяла е лекции в унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия. Проф. Келбечева е активен участник в приемането на новата програма по „История и цивилизации" в учебниците за Х клас, в която за първи път по адекватен начин се поставя изучаването на тоталитарния комунистически режим. Проф. Келбечева, член на УС на фондация „Истина и памет", е участник в похода "Памет за утре" на 9 септември 2019 г. по повод 75-ата годишнина от събитията, довели до превръщането на България в социалистическа страна.

- Какво искате да научат младите хора, които водите по знакови места в обиколката на паметта?

- Недопустимо е невежеството в обществото ни по отношение на преживяното от България през комунистическия режим. Въпреки съвременната историография, която смени пропагандните клишета, с които ни бомбардираха десетилетия, младите хора още не познават истинската история на комунистическия режим. Надяваме се обиколката по знакови места, свързани с режима, да помогне на младежите да разберат истината за онова време, за институциите, манипулирали обществото ни десетилетия.

- Каква е обективната оценка на режима и събитията преди 75 години?

- В зависимост от идеологията ще получите два диаметрално противоположни отговора.

Според представителите на тоталитарната пропаганда излиза, че социализмът у нас е бил време на просперитет, модернизация, спокойствие, безплатни почивки. Особено дразнеща е тоталната лъжа за безплатното образование и здравеопазване, които всъщност са платени от бюджета, от данъците на хората.

Лъжа е и твърдението за спокойния живот при социализма - тогава битовите убийства са средно около 240 на година, докато сега са 110-120.

От другата страна, историографията, която се развива, показва коректно и обективно истинската картина на диктатурата, на идеологията, на икономическия колапс на българската социалистическа икономика, на трите фалита, които преживяваме.

Затова и стартът на промените беше толкова труден - България е единствената страна в Източния блок, която не само преживява три държавни фалита през комунистическото управление, но с Лукановата зима, и Виденовата хиперинфлация има ужасен старт на радикалните промени, които трябваше да изкоренят тотално тази система. А фактически тя продължава и днес - в социално-психологически план. България е на първо място в ЕС по соцносталгия, което е много по-страшно, отколкото националния спорт на мрънкането, че сме били много бедни. Което също не е вярно и цели да заличи истината за малкия, но непрекъснат икономически растеж на България.

- С кои митове най-трудно ще се преборим?

- Много са. Всъщност начинът, по който е конструиран

разказът за това време, е дълбоко фалшив.

Така години наред беше рециклиран в учебниците.

Ще започна с мита за двойните освободители, за армията освободителка.

Това не е само мит, а тотална фалшификация на историята.

Лошото е, когато митовете станат канон за една нация, както стана чрез пропагандата и тоталната фалшификация на историята по времето на комунистическия режим в България, изцяло по съветски модел.

Цифрите развенчават мита за ролята на Русия. След като СССР обявява война на България, правителството ни не се противопоставя, а съветската армия влиза у нас с 258 000 военнослужещи, което досега отсъства от българските учебници.

Най-голямата икономическа и финансова криза, която преживява България, е резултат от окупацията, преврата, от началото на възхода на комунистите във властта, от насилственото разрушаване на естественото историческо развитие на страната.

Въпреки че нашата армия се бие под командването на съветската и даваме към 30 хиляди жертви, не получаваме статута на съвоюваща страна, а сме третирани като съюзници на Райха, което е абсурдно. Плащаме 133.28 милиарда лева за участието си във войната - загубите ни са около две трети от националния доход на България за 1945 г.

А цената на 3-годишната съветска окупация е 38 млрд. лв.,

което е равно на 135 млн. долара - почти половината от целия БВП на България за периода 1944-1947 г. Репарациите, които отделно плащаме по Парижките договори от 1947 г., са 75 млн. долара. Т.е. окупацията на страната от съветската армия за 3 г. струва два пъти повече, отколкото репарациите по международните договори. Ако тези цифри влязат в учебниците, ще стане ясно какво е истинското отношение на СССР към България.

- А мит ли е, че сме искали да станем 16 република на СССР?

- Напълно реални са били опитите. Два пъти - през 1963 и през 1973 г. Живков предлага на съветското ръководство България по някакъв начин да се слее със Съветския съюз. Първия път хитрецът Живков казва пред Политбюро, че това трябва да е пълна тайна. Съветските ръководители отхвърлят идеята - страх ги е от външна реакция.

Жалко, че окупацията на Червената армия и кандидатурата ни за присъединяване към СССР не влязоха в учебниците по история.

- Защо най-трудно ние от бившия Източен блок се разделяме с миналото?

- Всички ученици в тези страни посещават музеите на паметта - Къщата на терори в Будапеща, бившия затвор на ЩАЗИ в Берлин.

Ние нямаме подобни експозиции и това е много тъжна констатация за саморефлексията на нашето общество. При нас нямаше нито един осъден за тези най-ужасяващи престъпления на комунизма.

Изключително добре подготвена се оказа кохортата на службите и на идеолозите на БСП. Ако обществото си отвори очите за последствията от този режим, които носим до ден днешен, наследниците му няма да имат никаква легитимност да присъстват във властта.

Много вредно е закъснялото в България преосмисляне на историята.

Въпреки че

в годините след 10 ноември 1989 г. сме управлявани от синята коалиция само 4 години е 9 месеца,

за всички язви на обществото ни е обвинявана т.нар. избухнала демокрация.

Хората не са виновни за невежеството си. Просто държавата не пое никакъв ангажимент за радикално преосмисляне на социалистическия режим, за осветляване на неговите метастази сега. Справянето с тоталитарното минало е въпрос на държавна политика, заяви у нас бившият германски президент Йоахим Гаук. За това обаче няма никаква воля в България.

- Колко години ще са нужни, за да приемем болезнените истини?

- За да се преодолеят утайките, са нужни толкова години, колкото сме били под тоталитарния комунистически режим, казва Збигнев Бжежински. Според генерационната теория пък трябва да отмре поколението, което все още вярва, че е живяло във велик, щастлив за българите социалистически строй.

Познаването на адекватната история, развенчаването на фалшификациите са ключът към промяната, към разбирането на това какво общество сме днес и защо.